Решение № 488 от 10.04.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. ****, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И. като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20224430105762 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Е. Ц. А. с ЕГН ********** от гр.*** №51, Д. В. Х. с ЕГН ********** от гр.*** №224, П. Ц. А. с ЕГН ********** от гр.**** №51 и Б. Ц. А. с ЕГН ********** от гр.*** №51 против **** АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.**** №67А, представлявано от М.М. С.а – Г. и П. В.Д. Ищците твърдят, че при пътнотранспортно произшествие настъпило на 23.12.2018г. реализирано от застрахован в ответното дружество по полица „ГО“ водач И. С. Т. била причинена смъртта на Л. Ц. А., **** на ищците. Твърдят, че на 23.12.2018г. около 17,50 часа, в тъмната част на денонощието, на път III-път 305, на 1,4 км от ПП I-3, км. 97+4 (пътен възел ****), водачът на л.а. Фолксваген пасат с ДКН ****, движещ се в посока гр.**** – с.****, нарушил правилата за движение по пътищата като се движил със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка и със законовите ограничения, не намалил скоростта си на движение и не спрял, вследствие на което реализирал ПТП с попътно движеща се каруца с животинска тяга, в която пътувал пострадалия 1

Л. А.. Между лекия автомобил и каруцата настъпил удар, вследствие на което Л. А. получил несъвместими с живота телесни увреждания и починал. Във връзка с това било образувано д.п., при което било установено, че водачът на л.а. е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е бил нарушил правилата за движение по пътищата и се е движил с разрешената от закона скорост и е предприел своевременно спиране. По делото е установено, че е налице причинно следствена връзка между деянието и настъпилата смърт. Прекият извършител е действал непредпазливо. Вината на водача била установена с влязла в сила присъда, с която водачът на л.а. бил признат за виновен. Ищците твърдят, че в следствие на този инцидент била прекъсната емоционалната и духовната връзка между Л. А. и неговите ****я и сестри.

Твърдят, че преди настъпването на инцидента, между Л. и ищците съществувала особено близка и интензивна връзка, основаваща се на очаквания за взаимна помощ, подкрепа и издръжка. След инцидента ищците изпаднали в шок и не могли да приемат случилото се. Твърдят, че са разчитали на него, на неговата материална и морална подкрепа. Починалият имал пет малолетни деца, за изхранването на които трябвало да работи и имал нужда от помощта на своите ****я и сестри. Ищците твърдят, че трудно заспиват и се будят през нощта. След случилото се станали необщителни, напълно се изолирали от околните, разплаквали се при всяко споменаване на името на починалия им ****. Твърдят, че изживяват стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и разрив в отношенията с другите и живота като цяло. Загубили са **** си Л. като емоционално присъствие, опора в живота и надежда за сигурност на бъдещото си, което довело до развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство.

Ищците твърдят, че причинителят на ПТП имал валидна застраховка ГО на л.а., което ангажира отговорността на застрахователя. Претендират обезщетение в размер на по 25000 лева за всеки от ищците, частичен от 200000 лв. Твърдят, че са предявили претенция пред застрахователя, но в тримесечния срок застрахователят не е изплатил обезщетение. Претендират и разноски.

В едномесечния срок е представен писмен отговор, с който застрахователят оспорва исковите претенции. Навежда доводи, че ищците не попадат в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за 2 неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, както са посочени в Постановление №4/25.05.1961г. и Постановление №5/24.11.1969г. на ПВС.

Ответникът твърди, че към подадената молба от ищците за изплащане на обезщетение не са приложени доказателства относно конкретни обстоятелства, във връзка с което застрахователят изискал допълнителни доказателства. По отношение на претенцията за лихва навежда доводи, че вземането е погасено по давност. Оспорва твърденията в исковата молба, че леталният изход за пострадалия е в причинно следствена връзка с нарушение правилата на движение, извършени от страна на водача на л.а. Фолксваген пасат. Оспорва твърденията за механизма на ПТП, както и наличието на пряка-причинно следствена връзка с ПТП-то. Твърди, че получените травми при удара не са единствена причина за настъпилата смърт, а процесното ПТП е протекло в две фази. По делата било установено, че пострадалият не е носил светлоотразителна жилетка и ако е имал такава, то водачът на фолксвагена е щял да го види и да избегне удара. След като Л. А. паднал в насрещното платно, баща му започнал да тича в насрещната пътна лента. Там се движил автомобил ****, като той е имал техническа възможност да избегне удара и да не допусне попадане на тялото на Л. А. под неговия автомобил и влаченето му по пътното платно. Твърди, че е следвало да предприеме спиране към момента, в който е имал техническа възможност да възприеме тялото на пострадалия върху асфалта и да предотврати ПТП-то. Ответникът твърди, че смъртта на Л. А. е резултат от комбинирана транспортна травма, която трябва да се изследва обективно и пълно – коя травма от кой удар е причинена и в каква степен е допринесла за смъртта му. Ответникът твърди, че при падането от каруцата е получил само охлузвания. Във втората фаза тялото му е притиснато и провлачено от автомобил ****, което довело до съчетана механична травма изразяваща се в черепно-мозъчна травма, гръдна травма, довела до широко разкъсване на бял дроб, коремна травма, охлузвания и охлузни рани. Твърди, че тези увреждания са получени, когато тялото му е попаднало под автомобила **** и бил провлачен по пътната настилка.

Твърди, че съгласно константната практика тези травми са несъвместими с живота. Ответникът твърди, че ПТП е настъпило по причина нарушението на правилата за движение по пътищата извършени от страна на водача на „****“, който се движил с несъобразена с пътните условия скорост и не предприел съответните действия, с които да избегне удара, вследствие на което тялото 3 на Л. А. попаднало под автомобила и било влачено от него.

Отделно от това твърди, че е налице съпричиняване от страна на Л. А., който е нарушил разпоредбите на чл.71 ал.1 ЗДвП, съгласно която разпоредба ППС с животинска тяга трябва да има два бели и жълти светлоотразители отпред, два червени светлоотразители отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост, отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта светлина. Твърди, че ако пострадалият е бил оборудвал управляваната от него каруца, то същата щяла да бъде видима и нямало да се стигне до сблъсък.

Твърди, че каруцата не се е движила правилно и не е било най-вдясно на пътното платно, с което е допринесъл за настъпване на вредите. Оспорва твърденията за неимуществени вреди в предявения размер. Оспорва твърденията за съществото на отношенията между ищците и починалия при ПТП Л. А.. Оспорва претенциите по размер.

В съдебно заседание ищците Е. А., П. А. и Б. А. се явяват лично и с адвокат Ж.. **** Д. Х. не се явява и се представлява от процесуалния си представител.Поддържат исковата молба. Представят писмени бележки Ответникът се представлява от процесуалния си представител. Оспорва исковете. Представя писмени бележки.

За трето лице помагач процесуален представител на ****“, изразява становище, че искането за конституиране като трето лице помагач на ответника е неоснователно, тъй като с влязло в сила постановление било прекратено наказателното производство по отношение на П.Б.Ч. с когото дружеството имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в този период. В съдебно заседание моли съда да постанови решение съобразно влязла в сила присъда.

Трето лице помагач И. С. Т. не изразява становище по делото, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

В дадения от съда срок, ответникът е представил писмени бележки, в които поддържа доводите в писмения отговор. Ищците са представили писмени бележки, в които поддържат доводите си от исковата молба.

От фактическа страна, съдът приема следното :

Видно от представеното препис извлечение от Акт за смърт, Л. Ц. А. е починал на 23.12.2018г. в 18,00 часа. Видно от представените удостоверения 4 за родствени връзки, негови сестри са Е. Ц. А., Б. Ц. А. и П. Ц. А., а негова едноутробна сестра е Д. В. Х..

Не се спори между страните и се установява от представената по делото присъда №1/11.01.2022г., на Окръжен съд ****, влязла в сила на 27.01.2022г., че И. С. Т., с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 23.12.2018г. около 17:50 ч., на третокласен път III-305, област ****, на разС.ие 1,4 км. от ПП I-3 км. 97+814 /Пътен възел НХК - с. ****/, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с регистрационен № ****, негова собственост, в посока гр.**** - с.**** /от изток към запад/, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДП, а именно: чл.20, ал.2 от ЗДП, вследствие на което причинил по непредпазливост смъртта на РЛ. Ц. А., с ЕГН **********, поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“ , вр. чл.342, ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание, на основание чл.58а ал.1 от НК е намалено с 1/3 и му е определено наказание в размер на две години лишаване от свобода, като е признат за невинен да е извършил деянието, нарушавайки чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП, както и чл.20, ал.1 от ЗДП. Изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок.

Касае се за резултатно престъпление, а конкретният резултат е смъртта на Л. Ц. А.. Видно е от мотивите към присъдата, че при удара между управлявания от И. С. Т. автомобил и тялото на Л. Ц. А. са настъпили черепно-мозъчна травма /при съприкосновението между челното стъкло на автомобила и главата на РЛ. Ц. А./ и гръдна травма /при съприкосновението между автомобила в областта на дясната му чистачка и дясната половина от гърба на РЛ. Ц. А./. Посочено е още, че смъртта на РЛ. Ц. А. е настъпила в резултат на гръдната травма, при която са се разместили ре****а му и фрагменти са хлътнали навътре към белите дробове.

С постановление за частично прекратяване от 02.11.2021г., приложено по делото в копие, производството по делото било частично прекратено по отношение на водача на застрахования при ****“ ЕАД П.Б.Ч. тъй като видимостта на този водач спрямо намиращото се на неговото платно за движение тяло на РЛ. Ц. А. е била ограничена от намиращия се на предния капак на автомобила Ц.Д. А. и това е лишило този водач от техническата възможност да предотврати последвало съприкосновение между 5 управлявания от него автомобил и тялото на РЛ. Ц. А..

Не е спорно между страните, че управлявания от И. С. Т., с ЕГН ********** лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с регистрационен № ****, негова собственост е бил застрахован със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество **** АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.**** за периода, в който е настъпило процесното ПТП и която застраховка покрива отговорността на застрахования при условията на чл.493 от КЗ. С оглед наличието на влязла в сила присъда по НОХД №761/2021г. по описа на ОС ****, както и постановлението за частично прекратеното наказателно производство срещу П.Б.Ч. управлявал другия автомобил, участник в ПТП-то, съдът счита, че като ирелевантно не е нужно да се изследва дали П.Б.Ч. има принос за смъртта на Л. Ц. А. и какъв точно е приносът му за настъпилата смърт и поставените от ответника въпроси в експертизата не следва да се обсъждат. Това е така, защото съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.