Решение № 1474 от 20.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1474 гр. Варна, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20243110107603 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск от В. Г. Я. срещу Е. Х. Т. за приемане на установено, че ищеца е собственик, на Поземлен имот с идентификатор ****.1165 пo КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед РД -18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ: гр.Варна, Район Приморски, СО. „Ален мак" с площ от 650кв.м., вид собственост: Частна, Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, НТП: Ниско застрояване (до 10м.), стар идентификатор: намя, номер по предходен план: 5151165, съседи: ****.9710, ****.3333, ****.9582, ****.1167, ****.4003 по силата на правна сделка- договор за покупка обективиран в нотариален акт № **** г. по описа на нотариус Ваня Г. с per. №549 на НК, вписан под Акт № **** г.

Ищецът твърди, че черпи права от договор за покупко-продажба, материализиран в нотариален акт №**** г. по описа на нотариус Ваня Г. с per. №549 на НК, вписан под Акт № **** г.

Сочи, че ответницата оспорва правата му като е депозирала молба пред

Административен съд-гр.Варна, по адм.дело №2536/2023г. по описа на АС-Варна. Същата е вписана в КРНИ като собственик на описаният по-горе недвижим имот и възразява срещу правото на ищеца Я. да извърши промяна на КРНИ като сам се впише като собственик.

В молбата се излага, че между В. Г. Я. и Е. Х. Т., са водени множество дела граждански и административни, като няма влязло в сила съдебно решение, от което ясно и категорично да е определено на кого принадлежи правото на собственост, както и правото да бъде вписан в КРНИ като собственик на имота.

Ищецът излага следната фактология: Преди да бъде закупен имота от ищеца, срещу дружеството, от което той купува имота -„К." ЕООД е образувано гр.д. №1772/2010 по описа на ВРС, приключило с Решение №4412/15.11.2011г. от неговите праводатели Т. и Е.Н., с което за отхвърлени исковете на Т. и Е.Н. срещу дружеството за обявяване нищожността на нотариалния акт, с който „К." ЕООД е закупило имота. След обжалването на това решение, ВОС се произнася с Решение №635/19.04.2012г. по в.т.д. №78/2012г. описа на ВОС, с което 1 потвърждава първоинстанционното решение. На 21.10.2011г. В. Я. закупува имота от „К." ЕООД с НА, вписан под Акт № ****;

След влизане в сила на посоченото Решение №4412/15.11.2011г. на ВРС, потвърдено от ВОС и след придобиването на имота от В. Я., Е. и Т.Н. отново образуват дело: гр.д.

№1824/2012г. по описа на ВРС. Исковата молба на новообразуваното дело е подадена на 10.12.2012г. и е вписана на 28.01.2013г.. Делото приключва с Решение №5940/2013г., с което нотариалният акт, с който ищците продават на „К." ЕООД имота е прогласен за нищожен. В.

Я. вече като собственик на имота, след узнаване за гореописаното решение на ВРС е сезирал ВКС с молба за отмяна на влязлото в сила решение, по която е образувано гр.д.

№18241/2012г.. По това дело ВКС се произнася с Определение №327/25.11.2014г., с което е оставена без разглеждане молбата на Я.. Мотивите на ВКС са, че Я. е придобил имота, преди вписване на исковата молба по второто дело и правата, които той добросъвестно е придобил се запазват, като решението (второто на ВРС) не го обвързва със сила на присъдено нещо, съобразно изричната разпоредба на чл.17 ал.2 от ЗЗД.

Ищецът сочи, че на основание влязлото в сила Решение №5940/2013г. по гр.д.

№1824/2012г. по описа на ВРС, Т. и Е.Н. са били вписани в КРНИ като собственици на ПИ ****.1165. С н.а. № **** г., вписан в АВ-СВ-Варна под Акт № **** г., Т. и Е.Н., продават на ответницата Е. Т. ПИ ****.1165. Въз основа на този н.а. Е. Т. се вписва в КРНИ като собственик. От тогава Е. Х. Т. с ЕГН **********, започва да предевява претенции, относно имота.

Ищецът твърди, че е подавал молба до Началника на СГКК-Варна с искане преразглеждане на фактите и обстоятелствата по отношение на ПИ ****.1165, за да бъде повторно вписан като собственик и да му бъде издадена скица ,като в отговор получава писмо от СГКК-Варна, че същият не е представил нови факти и обстоятелства, които да обосновават изменение на кадастралните данни в КРНИ касаещи вписването му като собственик на ПИ ****.1165.

За да защити правата си Я. предявява отрицателен установителен иск срещу Т. , по който е образувано гр.д. №18102/2017г. по описа на ВРС. По исковата претенция на Я., съда се произнася с Определение №7193/2018г., като прекратява производството поради липса на правен интерес.

В резултат на спор между страните относно отразяване собствеността върху процесния имот в СГКК-Варна, ищецът сочи, че за него е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост.

С оглед на което предявява претенцията си по съдебен ред. Претендира и съдебноделоводни разноски.

Ответницата в срока за отговор оспорва иска. Сочи, че Е. Т. е собственик на поземлен имот с идентификатор ****.1165 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ от 650 кв.м., находящ се в гр.Варна, район „Приморски”, с.о. „Ален мак”, при съседи: поземлени имоти ****.9710, ****.3333, ****.9582, ****.1167 и ****.1166 по силата на договор за покупко-продажба № **** г. на Нотариус Красимира Кангалова, вписана в регистъра на НК под № 513, обективиран в нот.акт № **** г. на СВ-Варна. Собствеността върху имота е прехвърлена на ответницата от продавачите Т.П.Н. и Е.Х.Н., които са се легитимирали като собственици на имота по силата на нот.акт № **** г. на ВРС.

Излага се ,че с решение № 5940 от 18.12.2013 г. по гр.дело № 18241/2012 г. предявеният иск е уважен като е разкрита относителната симулация на договор за продажба на ПИ 1165 като същият е признат за нищожен поради привидност, а прикритият договор е развален поради неизпълнението му. В резултат на постановеното решение собствеността върху имота отново се е върнала в патримониума на Е. и Т.Н., които с договор за 2 покупкопродажба, обективиран в нот.акт № **** г. на СВ-Варна са прехвърлили процесния имот на ищцата.

Ответницата Е. Т. прави възражение, че сделката по договор в нотариален акт № **** г. по описа на нотариус Ваня Г. с per. №549 на НК е абсолютно симулативна.

Ответницата възразява, че ищецът В. Я., е придобил имота за Н.И.Т., който е представлявал и управлявал „К.” ЕООД до 20.10.2011 г. На тази дата са вписани промени в обстоятелствата по партидата на „К.” ЕООД като за едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е вписано лицето М.А.Г.. Един ден по-късно – на 21.10.2011 г., е извършена нотариалната сделка за покупко-продажба на имота между „К.” ЕООД и В. Г. Я..

От приложените към нотариалния акт документи се установява, че скицата и данъчната оценка за имота са издадени преди 21.10.2011 г., при което следва, че именно Н.Т. е бил лицето, което е организирало сделката. Нещо повече, в деня на извършване на нотариалния акт купувачът В. Г. Я. е упълномощил Н.И.Т. с правата да с разпорежда неограничено с имота, при цена и условия каквито намери за добре, включително с правата да договаря сам със себе си.

Ответницата счита, че обстоятелството, че ден преди сделката Н.Т. е заличен като собственик и управител на „К.“ ЕООД, а в деня, в който В. Я. придобива имота е упълномощил Н.Т. неограничено да се разпорежда с него, сочи на действия, които да прикрият истинския приобретател на имота.

На второ място,се възразява, че продажна цена по сделката не е заплащана. В нотариалния акт е посочено, че сумата от 17 000 лева ще бъде заплатена от купувача на продавача по банков път след подписване на нотариалния акт, но ответницата е убедена, че и към настоящия момент такава сума не е превеждана. Дори цената по сделката да е платена, то тя е толкова ниска спрямо пазарната, че по-скоро сочи на фиктивно уговорена, отколкото на реална. Това е така, тъй като имотът е продаден от „К.” ЕООД на бившия му собственик Н.И.Т.. За това обстоятелство е знаел и М.А.Г. – формалният представляващ и управляващ дружеството към деня на прехвърлителната сделка. Последният не е избран случайно за лице, на което да бъдат прехвърлени дружествените дялове и което да е избрано за управител на „К.“ ЕООД. М.А.Г. се е намирал в дългогодишни отношения с Н.И.Т. и е действал от негово име и за негова сметка, включително от името на „К.” ЕООД, по други сделки, извършвани от тях. Следва да отбележим и факта, че „К.” ЕООД е имал интерес да се разпореди с имота в полза на бившия му собственик Н.И.Т. прикрит от сламен човек, тъй като към 21.10.2011 г. дружеството е имало публични задължения в размер на над 50 000 лева. ,които не са погасени.

Ответницата счита, че прехвърлянето на имота на В. Я. е симулативно и прикрива истинския купувач по нея – Н.И.Т.. В. Я. не е добросъвестен приобретател на имота и не може да се ползва от разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗЗД, тъй като е знаел, че купува от приобретател по привидна сделка. Сключеният на 21.10.2011 г. договор за покупко-продажба не е могъл да транслира вещни права към В. Я., тъй като продавачът по него – „К.“ ЕООД не е бил носител на вещното право на собственост върху имота (поради нищожност на тази уговорка) и не е могъл валидно да го прехвърли. С Решение № 69/15.01.1069 г. по гр.д. № 2060/1968 г. на ВС, I г.о. е прието, че само този, който не е знаел за подставянето, може да се позове на чл. 17, ал. 2 ЗЗД. В. Я. и прикритият собственик Н.Т., са знаели, че се придобива от лице („К.“ ЕООД), което не е собственик на имота на основание покупко-продажба. Именно това знание аргументира и бездействието на ищеца продължило над 14 години. Същият се активира едва след като се предприеха действия от страна на ответницата за продажба на имота.

Ответницата сочи, че към момента на сключване на договор за покупко-продажба № **** г. на Нотариус Красимира Кангалова, вписана в регистъра на НК под № 513, обективиран в нот.акт нот.акт № **** г. на СВ-Варна Т.Н. и Е.Н. са били единствени 3 собственици на имота и Е. Т. го е придобила на посоченото правно основание - покупкопродажба, от действителните собственици.

Ответницата прави възражение за придобиване имота по давност. В условията на евентуалност, твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ****.1165 на основание добросъвестно владение, упражнявано в продължение на 5 и повече години, считано от 23.06.2016 г. Преди ищцата да започне да владее имота на правно основание – договор за покупко-продажба, фактическа власт върху имота са осъществявали нейните праводатели Т.П.Н. и Е.Х.Н.. Същите са установили владение върху имота на 11.09.1998 г.

(датата на която са го закупили).

Твърди се, че ответницата е собственик на поземлен имот с идентификатор ****.1165 на основание непрекъснато и присъединено владение, осъществявано в продължение на над 10 години, както следва: от 11.09.1998 г. до 23.06.2016 г. от Т.П.Н. и Е.Х.Н. и от 23.06.2016 г. до сега от ответницата. Претендират се разноски по делото.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот.акт № **** г. на АВ-Варна Т.П.Н. и Е.Х.Н. продават на „К." ЕООД правото на собственост върху имот № 1165, с площ от 650 кв.м., находящ се в гр.Варна, м-т „Ален Мак".

През м.октомври 2010 г. по описа на ВРС, 19-ти състав е образувано гр.дело № 1772/2010 г. по искова молба от Т. и Е.Н. против „К." ЕООД, в която е релевирано искане договорът за покупко-продажба на недвижимия имот да бъде прогласен за нищожен като сключен в противоречие със закона, евентуално да бъде унищожен, поради въвеждането на ищците в заблуждение. Исковата молба е вписана в СВ-Варна на 11.11.2010 г. С решение № 4412 от 15.11.2011 г., влязло в законна сила на 19.04.2012 г, съдът е отхвърлил изцяло така предявените искове.

На 10.12.2012 г. е образувано гр.дело № 18241/2012 г. на ВРС, 31-ви състав по искова молба от Т.П.Н. и Е.Х.Н. против „К." ЕООД , с която ищците са сезирали съда с искане да прогласи нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 27.12.2007 г., поради това, че прикрива договор за прехвърляне на собственост върху недвижимия имот срещу задължение за строителство в полза на ищците. Исковата молба е вписана в СВ-Варна на 23.01.2013 г. С решение № 5940 от 18.12.2013 г. по гр.дело № 18241/2012 г. предявеният иск е уважен като е разкрита относителната симулация на договор за продажба на ПИ 1165 като същият е признат за нищожен поради привидност, а прикритият договор е развален поради неизпълнението му. В резултат на постановеното решение собствеността върху имота отново се е върнала в патримониума на Е. и Т.Н., които с договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № **** г. на СВ-Варна са прехвърлили процесния имот на Е. Х. Т..