Решение № 3104 от 18.04.2016, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............... гр.София,

14.04.2016 г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-а състав, в публично заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

НИКОЛАЙ

ЧАКЪРОВ при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 2730 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р.М.Р. срещу решението на СРС, 44 ти състав от 06.11.2014г. по гр.д. №21577/2014г., с което е отхвърлен искът по чл. 49 ЗЗД срещу С.О. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от 620, 83 лева от увреда на собствения на ищеца лек автомобил „Алфа Ромео” с рег.№ ******* от настъпило на 24.04.2011г. ПТП на околовръстното шосе на гр.София и са присъдени разноски.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно. Улицата, на която се случило произшествието носела името „Бойчо Бойчев” и като такава в границите на София била стопанисвана от С.О.. Органите на отдел „Пътна полиция“ при СДВР я наричали околовръстен път, макар да нямала статут на такъв. Разсъждава са квалификацията на иска като сочи тя да е по чл. 50 ЗЗД. Твърди още, че ответникът не доказал правоизключващите и правопогасяващите си възражения, поради което искът на ищеца бил основателен и доказан в пълния му размер. Иска решението да бъде отменено, а искът –уважен.

Въззиваемият

С.О. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно като краен извод.

В исковата молба и хода на първоинстанционното производство ищецът е твърдял, че управлявайки лекият си автомобил на 24.04.2011г. е попаднал в несигнализирана и необезопасена, пълна с вода, дупка на околовръстното шосе на град София, преди квартал Суходол, движейки се в посока жк Люлин. За това местоположение е съобщил и в отдел „Пътна полиция“, където е регистрирано ПТП след телефонното обаждане от ищеца (така удостоверение на лист 57 от делото на СРС). Околовръстното шосе на град София е републикански път, съгласно списъка на републиканските пътища в Р България. За поддръжката на републиканските пътища извън границите на населените места отговаря АПИ, а за поддръжката на платната на републиканските пътища в границите на градовете отговаря общината - чл. 48 от Правилника за приложение на Закона за пътищата. По делото е останало неустановено дали участъкът от пътя, където е самокатастрофирал ищецът е в или извън границите на гр. София. Предвид изричното оспорване от страна на С.О. на пасивната й легитимация по иска, в тежест на ищеца е било да докаже точното местоположение на произшествието. Той не е провел такова доказване. Протокол на ПТП не е съставен, гласни доказателства не са събрани. Налице е единствено неконкретизираното изявление на ищеца пред първата инстанция, което недопустимо променя с въззивната жалба. Ето защо, отговорността на С.О. по чл. 49 ЗЗД не може да бъде ангажирана. Правната квалификация на претенцията е именно чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, а не чл. 50 ЗЗД, както сочи въззивникът. Твърди се причиняване на вреда в резултат от неизпълнение на законовото задължение по поддържане на пътя, каквото има неговия стопанин / "поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата / т.14 от ДР на ЗП/, а не от проявление на естественото свойство на вещта.

Дори да се приеме, че произшествието е станало в участък от околовръстното шосе, попадащ в границите на града т.е. че С.О. е пасивно легитимирана, искът срещу нея е недоказан. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства за обстоятелствата, при които са нанесени щети на автомобила му, механизмът на произшествието и причинната връзка между него и щетите, все обстоятелства, които ответникът изрично е оспорил с отговора по чл. 131 ГПК. Представените фактури и платежни документи доказват само сторените от ищеца разходи за поправка на предната дясна гума и джанта на автомобила му, но не и по какъв начин те са били увредени.

С оглед изложеното, оплакванията по въззивната жалба са неоснователни, а искът – недоказан.

Крайните изводи на двете инстанции съвпадат и въззивният съд следва да потвърди обжалваното решение. Въззиваемият, комуто се следват разноски предвид изхода на спора пред въззивния съд, не е поискал присъждане на такива.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 44 ти състав от 06.11.2014г. по гр.д. №21577/2014г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: