Определение № 33229 от 06.12.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33229 гр. София, 06.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕАК като разгледа докладваното от ЕАК Частно гражданско дело №

20221110117674 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 420 ГПК.

Депозирано е възражение от длъжника „Дрийм Хоум Девелопмънт“ ЕООД срещу издадената Заповед № 14350 от 23.05.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в която е инкорпорирана молба за спиране на незабавното изпълнение, допуснато със заповедта.

С издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК съдът е разпоредил длъжникът "ДРИЙМ ХОУМ ДЕВЕЛОПМЪНТ" ЕООД да заплати на заявителя К. В. Д. сумата 35 000 евро, представляваща неустойка, съгласно чл. 15 от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.12.2021г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 19618/03.12.2021 г. на нотариус Садифе Мехмедова, с рег. № 785 на НК, поради неявяване на уговорения в Анекс от 14.02.2022 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 2732/14.02.2022 г., ден и час /31.03.2022г., 10.00ч./ пред нотариус Садифе Мехмедова с рег. № 785 на НК, с адрес на кантората: гр. София, *** /което обстоятелство е удостоверено в Констативен протокол, акт № 6287, том III, рег. № 78/31.03.2022 г. на нотариус Садифе Мехмедова/, и неизпълнение на задължението на „Дрийм Хоум Девелопмънт” ЕООД да сключи окончателен договор за покупко-продажба, с който да прехвърли собствеността върху притежавания от него недвижим имот – изграден в груб строеж апартамент № 6 с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД -18- 138/24.07.2017г. на ИД на АГКК, находящ се на трети жилищен етаж със застроена площ от 77,40 кв.м., заедно със съответните идеални части – 10,74 кв.м. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, находящ се в гр. София, област София, район „Слатина”, ***, а съгласно Удостоверение, издадено от СО, район „Слатина”, с административен адрес: гр.

София, ***, в обект: Жилищна сграда, с магазини и гаражи с к.к. 12.00 и к.к. 15.00 и подземен паркинг в УПИ VIII-265, кв. 200, по плана на гр. София, м. „Подуене Редута”, в поземлен имот с идентификатор № ***., ведно със законна лихва за период от 01.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 1

1369,08 лева (хиляда триста шестдесет и девет лева и 0,08ст) и адвокатско възнаграждение в размер на 2772,04 лева (две хиляди седемстотин седемдесет и два лева и 0,04ст).

Като основание за издаване на заповедта за изпълнение е послужил предварителен договор за покупко-продажба от 03.12.2021г. с нотариална заверка на подписите.

При извършената проверка съдът констатира, че молителят „Дрийм Хоуп Девелопмънт“ ЕООД е подал възражение срещу заповедта в законоустановения срок, заедно с което е направено и искане за спиране на допуснатото незабавно изпълнение.

Относно допустимостта на възражението и в частност на искането за спиране, съдът съобрази приложената към молбата на длъжника покана за доброволно изпълнение, адресирана до него, видно от която, същата е с изходящ № 12067 от 27.10.2022г. При това положение, това е и най-ранната дата, на която на длъжника биха могли да бъдат връчени поканата за доброволно изпълнение и съответно издадената заповед за изпълнение. Спрямо тази дата, възражението и искането за спиране от длъжника са депозирани в едномесечния законов срок, а именно на 01.11.2022г.

Длъжникът твърди, че не дължи сумите по издадената заповед за незабавно изпълнение, като в тази насока се позовава на сключено на 30.03.2022г. споразумение между страните по процесния предварителния договор, по силата на което споразумение е постигнато съгласие, че купувачът и заявител по настоящото дело К. Д. се отказва от правото си на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, няма претенции за подписване и обявяване по съдебен ред на окончателен договор за описания в споразумението имот, предмет на предварителния договор, както и, че страните се съгласяват, че продавачът и купувачът изрично се освобождават от задължението за сключване на окончателен договор. Длъжникът твърди, че споразумението предвижда условие за така установения отказ от сключване на окончателен договор, а именно – заплащане от страна на продавача в полза на купувача на сумата от 89 998 евро в срок до 10.10.2022г. Твърди също така, че това задължение е изпълнено точно и напълно от страна на длъжника с две плащания – на 05.04.2022г. с платежно нарежда за сумата от 29337,45 лева и на 07.10.2022г. с платежно нареждане за сумата от 146 683,34 лева.

Към молбата е приложено заверено копие от сключеното споразумение, както и извлечение от сметка и платежно нареждане, касателно посочените по-горе преводи.

В предоставения на заявителя срок за становище във връзка с направеното от длъжника искане за спиране на предварителното изпълнение, последният счита същото за неоснователно, като навежда твърдения, че споразумението /наречен от заявителя анекс/, на което се позовава длъжникът, е антидатирано, като същото не е сключено на 30.03.2022г., а на 07.10.2022г.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира, че молбата по чл. 420, ал. 2 ГПК изхожда от процесуално легитимирана страна, подала възражение срещу заповедта в законоустановения срок, поради което съдът преценява искането за спиране по чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК на допуснатото незабавно изпълнение като допустимо. Същото е 2 основателно със следните доводи:

Молбата на длъжника по чл. 420 ГПК е привременна мярка с обезпечителен характер, част от заповедното производство, която има за цел да преустанови за известен период от време - до установяване наличието на конкретното вземане, предварителното принудително изпълнение, предприето въз основа на издадената заповед. Изпълнителното производство, образувано след допускане по реда на чл. 418 ГПК на незабавно изпълнение, може да бъде спряно по силата на закона с представяне на надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 420, ал. 1 ГПК, или по преценка на заповедния съд - въз основа на писмени доказателства. С молбата си за спиране молителят е представил документ – Споразумение от 30.03.2022г., въз основа на което твърди недължимост на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист въз основа на нея.

Съдът счита, че представеният от молителя документ - Споразумение от 30.03.2022г. представлява основание за спиране на изпълнението по реда на чл. 420, ал. 2, т.

1 ГПК, поради което молбата му за спиране, следва да бъде уважена. Възраженията на заявителя във връзка с представеното споразумение, включително по отношение датата на сключването му, касаят съществото на спора, поради което същите не следва да бъдат разглеждани в настоящото заповедно производство.

Мотивиран от горното, СРС

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА, на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК, незабавното изпълнение, допуснато със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 14350 от 23.05.2022г. по ч.гр.д. № 17674/2022г. по описа на СРС, 61-и състав, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 23.05.2022г.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3