Решение № 208 от 28.08.2025, Районен съд - Сливница
- Съд
- Районен съд - Сливница
- Дело
- Гражданско дело 672/2024
- Вид
- Решение № 208
- Подписан
- 28.08.2025
- В сила
- 09.10.2025
- Състав
- Невена Пламенова Великова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3а · Закон за кредитните институции
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 208 гр. Сливница, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело № 20241890100672 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.
Производството по делото (което е частично прекратено с Определение № 450 от 26.09.2024 г., влязло в сила на 22.10.2024 г.) е образувано с искова молба вх. № 4782/11.09.2024 г. по описа на РС – Сливница, подадена от Д. Р. И., чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М., срещу „............“ ЕООД, с ЕИК:
............, с която са първоначално кумулативно обективно съединени отрицателен установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на „такса за разглеждане“ от Договор за потребителски кредит № L302538 от 16.07.2022 г., сключен между страните, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 1 ЗЗП, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 16,02 лв. (с оглед допуснатото с протоколно определение от 03.07.2025 г. изменение чрез увеличение размер на иска), представляваща пълния размер на недължимо платените суми по Договор за потребителски кредит № L302538 от 16.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.09.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба, уточнена с молба вх. № 5001/20.09.2024 г. и молба вх. № 5243/30.09.2024 г., се твърди, че между страните е възникнало договорно правоотношение по Договор за потребителски кредит № L302538 от 16.07.2022 г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата в размер на 1500,00 лв., която последният се е задължил да върне в срок от 24 месеца. Твърди се, че в Договора било уговорено, че кредитополучателят дължи заплащането на такса за разглеждане на документи в размер на 390,25 лв., като ищецът е погасил изцяло задълженията по договора вкл. таксата за разглеждане.
По отношение на клаузата за заплащане на такса за разглеждане се твърди, че същата е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК поради нарушение на закона, тъй като кредиторът няма право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на кредита, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави и поради заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като същата е и 1 неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП, като въвежда потребителят в заблуждение.
В исковата молба се прави искане съдът да съобрази трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която, когато съдът е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение, или с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за дадено без основание, без да се иска обявяване на договора за нищожен, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора дори на ненаведени от страните основания в случай че се касае за недействителност поради нарушение на добрите нрави или поради наличие на неравноправни клаузи във вреда на потребител, а същи и при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства.
Претендират се разноски в производството, вкл. адвокатско възнаграждение.
Производството в частта относно иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл.
19 ЗПК (съобразно дадената в исковата молба правна квалификация) за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № L302538 от 16.07.2022 г. е частично прекратено, с оглед подадената допълнителна молба вх. № 5001/20.09.2024 г., с която ищецът чрез процесуалния си представител адв. М. е заявил, че оттегля иска в тази му част.
В срока по чл. 131 ГПК (съобщението е връчено на ответника на 09.10.2024 г.) по делото е постъпил отговор на исковата молба вх. № 6075/06.11.2024 г., с който ответникът, чрез процесуалния си представител – юрк. Георги Антонов, е направил възражение за недопустимост на иска, тъй като ищецът е разполагал с правото да се откаже от договора в срок от 14 дни след сключването му, но не го е сторил и в този смисъл се касае до злоупотреба с права. По така релевираното възражение съдът се е произнесъл с определението си за насрочване на делото № 9/02.01.2025 г., като го е счел за неоснователно, поради което не се налага повторното му обсъждане.
По същество счита иска за неоснователен, като признава, че между него и ищеца е сключен процесният Договор за потребителски кредит № L302538 от 16.07.2022 г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата в размер на 1500,00 лв., която последният се е задължил да върне в срок от 24 месеца до 15.07.2024 г. при фиксиран лихвен процент от 20,00 % и ГПР в размер на 49,69 %, който договор обаче е подписан при условията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно представената в отговора процедура.
Оспорва твърденията на ищцата, като сочи че договорът е сключен при съобразяване на изискуемите реквизити, съгласно ЗПК. Счита, че клаузата относно таксата за разглеждане е част от преддоговорните отношения с ищеца, поради което не намират приложение разпоредбите относно потребителската закрила. Твърди, че уговорената такса е взета предвид при формиране на ГПР по кредита, както и че стойността му не надвишава законоустановените граници. Сочи, че клаузата относно таксата за разглеждане е индивидуално договорена, както и че същата не попада в ограничението по чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Поддържа, че не са налице основания, които имат за последица недействителност на договора. Моли съда да остави без разглеждане предявените искове като недопустими, евентуално да ги отхвърли като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В съдебно заседание, ищецът – редовно призован, не се явява, не изпраща представител, като по делото е постъпила молба от адв. М., с която се прави искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като в случай че съдът даде ход по същество, моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за предоставената на ищеца безплатна правна помощ.
В съдебно заседание, ответникът – редовно призован, не изпраща представител, като по делото е постъпила молба, подадена от юрк. Хаджиева, с която е представен и списък по 2 чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С протоколно определение от проведеното на 26.02.205 г. открито съдебно заседание съдът е допълнил доклада си по делото, като е отделил като безспорно между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че между тях е възникнало договорно правоотношение по Договор за потребителски кредит № L302538/16.07.2022 г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата в размер на 1500,00 лв., която последният се е задължил да върне в срок от 24 месеца до 15.07.2024 г., като е уговорено заплащането на такса за разглеждане на документи в размер на 390,25 лв.
Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателствени средства, а именно – Договор за потребителски кредит № L302538/16.07.2022 г., погасителен план към него, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и Рамково споразумение за потребителски кредити № 880277341 от 16.07.2022 г., от които се установява още, че ищецът се е задължил да върне сумата при фиксиран ГЛП от 20,00 % и ГПР от 49,69 %, като общата сума на лихвите възлиза на 332,12 лв., а общо дължимата сумата по кредита – в размер на 2222,37 лв.
Не е спорно между страните, че предоставеният кредит е бил усвоен от ищеца.
Съгласно процесния договор таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата такса бива възстановена от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, приложение към процесния договор за кредит, в който е предвидено още, че с оглед избягване на всякакви съмнения таксата за разглеждане се дължи изцяло при предсрочно погасяване на кредита и при предсрочно прекратяване на договора независимо от причината за прекратяването.
В чл. 8.4 от Рамково споразумение за потребителски кредити № 880277341 от 16.07.2022 г. е предвидено, че таксата за разглеждане представлява таксата, заплащана от клиента на кредитора, за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на договор за кредит или изменения на споразумението по т. 6.10 от процедурата. В т. 8.5 е предвидено, че кредиторът има право да получи таксата и когато клиентът не усвои кредита или кредиторът не изплати сумата по кредита в резултат на предоставена от клиента значителна невярна информация в искането за отпускане на потребителски кредит или всякакви други документи, представени на кредитора, вкл. в представени удостоверения. В т. 8.6 пък е предвидена възможността вместо тази такса и лихва, страните да договорят клиентът да заплати договорно възнаграждение за предоставения кредит, което представлява фиксирана сума, изчислена на база на главницата по кредита, която се начислява ежемесечно, считано от датата на предоставяне на кредита.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че общата сума, която е изплатена на ответното дружество по Договор за потребителски кредит № 1302538 от 16.07.2022 г., е в размер на 1921,34 лв., като с нея са погасени главница в размер на 51,69 лв. към падежна дата 15.08.2022г.; договорна лихва в размер на 24,66 лв. към падежна дата 15.08.2022 г.; такса за разглеждане в размер на 16,27 лв. към падежна дата 15.08.2022 г.; лихва за забава в размер на 0,11 лв., начислена за периода от 15.08.2022 г. до 23.08.2022 г.; остатък от главница към 23.08.2022 г. в размер на 1448,31 лв.; остатък от такса за разглеждане към 23.08.2022 г. в размер на 373,98 лв. и начислена договорна лихва от 15.08.2022 г. до 23.08.2022 г. в размер на 6,32 лв. Установява се още, че при формирането на ГПР са включени главницата, 3 фиксиран ГЛП — 20,00 %, както и таксата за разглеждане в размер на 390,25 лв., като при така включените параметри в ГПР, неговия размер спрямо общия размер на кредита възлиза на 49,69 %.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Районен съд – Сливница, III-ти състав, е бил сезиран с първоначално кумулативно обективно съединени отрицателен установителен иск за недействителност на клауза от договор за кредит по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД – противоречие със закона и добрите нрави и заобикаляне на закона и неравноправност по чл.
143 ЗЗП, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване недействителността на клаузата от договора се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) Сключен между ищеца и ответника договор за потребителски кредит със съдържание, посочено от ищеца; 2) Нарушаване на изискванията за добросъвестност, респ. изискванията на закона при уговаряне на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване първата материална предпоставка, а на ответника следва да се укаже, че нему принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че по-горе описаната клауза от договора отговоря на императивните правила на материалния закон, че отговаря на принципа на добросъвестност, съответстваща на мярката на честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление, като поетите от потребителя правни задължения не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребител. Съгласно установената в чл. 146, ал. 4 ЗЗП оборима презумпция на ответника принадлежи и доказателствената тежест (процесуалното задължение) да установи, че тя е индивидуално уговорена, т.е. че не е типизирана и не се съдържа в договори, сключвани еднообразно с неограничен брой потребители на стоките и услугите, предлагани от търговеца, предварително изготвени от него, като тя е била дискутирана от потребителя, на когото преди сключване на процесния договор му е била предоставена възможност да влияе върху съдържанието й – арг. чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Разпечатката съдържа 33 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/086860e8-00e4-428c-84b9-76363f20e992