Решение № 250 от 20.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Пловдив, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20225001000160 по описа за 2022 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260356 от 15.11.2021 година, постановено по т. дело № 172/2020 година по описа на Окръжен съд – С.З., е осъдено Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, гр. С., район Л., бул. „Д.Б.“ №**, ЕИК *********, да заплати на ИВ. Д. К., ЕГН **********, от гр.Ст.З., бул. „Св.П.Е.“ №**, ет.*, ап.**, сумата от 180000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на сина й Н.К.К., настъпила при ПТП на 01.01.2019 год., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2019год. до окончателното й изплащане.

Със същото решение е осъдено Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, гр. С., район Л., бул. „Д.Б.“ №**, ЕИК *********, да заплати на ИВ. Д. К., ЕГН **********, от гр. С.З., бул. „Св.П.Е.“ №**, ет.*, ап.**, в качеството й на правоприемник на К.К.К., ЕГН **********, б.ж. на с.Б., област С.З., сумата от 180000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на сина му Н.К.К., 1 настъпила при ПТП на 01.01.2019год., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2019год. до окончателното й изплащане.

Осъдено е Застрахователно дружество „Б.И.“ АД да заплати на адв.

П.К. от АК-С.З. адвокатско възнаграждение в размер на 12 480 лв. с включен ДДС.

Осъдено е Застрахователно дружество „Б.И.“ АД да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 14 400 лв. за държавна такса, както и сумата от 550лв. за възнаграждение на вещи лица, платено от бюджета на съда.

Решението е постановено при участието на третото-лице помагач в процеса Б. СВ. С., ЕГН **********.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ЗД „Б.И.“ АД чрез процесуалния представител адвокат П. Кр. П. в частите, с които на ИВ. Д. К. в лично качество и в качеството й на правоприемник на съпруга й К.К.К. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния син Н.К.К., настъпила при ПТП на 01.01.2019 година, в размерите над по 90 000 лева до по 180 000 лева, ведно със законната лихва от 22.04.2019 година до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която в тежест на жалбоподателя са присъдени разноски за производството по делото в обжалваната част. Искането е да се отмени решението в обжалваната част и да се отхвърлят исковете, като се присъдят на жалбоподателя разноски за първоинстанционното и за въззивното производство съразмерно с отхвърлената част от исковете. Оплакванията във въззивната жалба са за незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Твърди се, че съдът е определил обезщетенията за неимуществени вреди в завишени размери, несъответстващи на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост и несъобразени с конкретните факти и обстоятелства, установени по делото, свързани с отношенията между ищците и техния син и с негативните емоции, които смъртта му им е причинила.

Посочено е, че не е установено със събраните доказателства отношенията между ищците и техния син да са били изключителни и да са се отличавали от обичайните такива. Втората група доводи във въззивната жалба са свързани със съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в управление на МПС с висока скорост, 2 надхвърляща повече от два пъти разрешената такава, след употреба на алкохол и с непоставен предпазен колан.

Оспорени са изводите на първоинстанционния съд за липса на основание за намаляване на обезщетението съгласно чл. 51 ал. 2 от ЗЗД поради съпричиняването.

Оспорен е и началният момент, посочен с решението на първоинстанционния съд, от който се дължи законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди, а именно 22.04.2019 година – датата, на която е изтекъл срокът за произнасяне на застрахователя по заявената застрахователна претенция. Твърди се, че към искането за изплащане на застрахователни обезщетения не са били представени всички документи, имащи значение за установяване основателността на претенциите, това не е сторено и след поискването им от застрахователя, поради което според него законната лихва следва да се дължи от датата на исковата молба.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ИВ. Д. К. в лично качество и в качеството й на правоприемник на К.К.К., чрез пълномощника адвокат П.К.. В него се изразява становище за нейната неоснователност. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата ведно с ДДС.

Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу част от осъдителното решение, като е спазен и предвидения в чл. 259 от ГПК срок.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно.

При проверка на допустимостта на решението в обжалваната част, съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, съдът намира, че решението е допустимо в обжалваната част, с която на ИВ. Д. К. в лично качество, като майка, е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния съд в размера над 90 000 лева до 180 000 лева, ведно със законната лихва от 22.04.2019 година.

3

Първоинстанционното решение обаче е недопустимо в обжалваната част, с която на ИВ. Д. К. в качеството й на правоприемник на К.К.К. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н.К.К. в размера над 90 000 лева до 180 000 лева, ведно със законната лихва от 22.04.2019 година до окончателното изплащане на сумата. В частта, с която решението не е обжалвано, а именно досежно присъденото обезщетение на И.К. като правоприемник на К.К. до размера на 90 000 лева, ведно със законната лихва от 22.04.2019 година, е извън правомощията на въззивната инстанция да провери неговата допустимост. Изводът за недопустимост на решението в останалата част, предмет на въззивно обжалване, съдът мотивира по следния начин:

Решението в тази му част е постановено по иск, който е предявен първоначално от К.К.К. като баща на починалия при ПТП на 01.01.2019 година Н.К.. Претенцията е за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина на ищеца в размер на 180 000 лева, ведно със законната лихва от 22.04.2019 година. Исковата молба по иска на К.К. е подадена в ОС – С.З. на 08.07.2020 година. Ищецът К.К. е починал в хода на процеса, а именно на 18.12.2020 година. След представяне на данни за неговата смърт, първоинстанционният съд първоначално е прекратил производството по иска на К.К. с определение № 260176 от 11.02.2021 година. Това определение е обжалвано с частна жалба пред АС – Пловдив и е отменено с определение № 39 от 29.04.2021 година по в.ч.т. дело № 307/2021 година, с което е прието, че след смъртта на К.К. производството по делото следва да продължи с участието на неговия правоприемник, съгласно чл. 227 от ГПК, като е посочено, че правоприемник е неговата съпруга ИВ. Д. К..

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения иск по този начин, а именно по иска на ИВ. Д. К. в качеството й на правоприемник на К.К.. Още пред първата инстанция с исковата молба е представено удостоверение за родствени връзки на К.К., от което е видно, че наред със съпругата си И.К., той има и брат и сестра - Д.К.К. и М.К. К..

Пред въззивната инстанция по инициатива на съда са събрани допълнителни доказателства, необходими за преценка на допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Става дума за изпратените от Кметство село Б., Община С.З., данни за родствени връзки и наследяване, от които може да се направи извод, че наследници по закон на 4

К.К.К., са съпругата му ИВ. Д. К., както и неговите брат и сестра, а именно Д.К.К. и М.К. К.. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Закона за наследството, според която при наличие на братя и сестри на починалия, съпругата наследява заедно с тях, като има право на половината от наследството, ако то се е открило преди навършване на десет години от сключване на брака, а в противен случай – на 2/3 от наследството.

Наличието и на други наследници по закон, които наследяват К.К. заедно с неговата съпруга, им предава и процесуалното качество на правоприемници в процеса след неговата смърт съгласно чл. 227 от ГПК, които съдът е следвало да конституира заедно с И.К.. Неконституирането им и неучастието им като страни по делото пред първата инстанция води до недопустимост на решението в обжалваната част, касаеща иска на К.К., респ. на неговите правоприемници. Това е така, тъй като макар правоприемниците да имат качеството на обикновени другари в процеса и да имат самостоятелно материалноправно положение, те черпят права от общи факти с еднакво доказателствено и правно значение и принципът за дирене на истината изисква общите факти да бъдат установени еднакво спрямо всички тях.

По тези съображения съдът намира, че следва да обезсили решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, касаеща присъденото обезщетение на И.К. като правоприемник на К.К. и следва да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане в тази част след предприемане на необходимите процесуални действия по конституирането и на останалите правоприемници на починалия в хода на процеса ищец.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение в другата обжалвана част, касаеща предявения от И.К. в лично качество иск, въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/.

С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените с въззивната жалба оплаквания, отнасящи се до справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, до наличието или липсата на основания по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за намаляване на обезщетенията за 5 неимуществени поради съпричиняване от страна на пострадалия, както и досежно началния момент, от който се дължи законната лихва върху обезщетенията.

В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по т. дело № 172/2020 година по описа на Окръжен съд – С.З. са изложени следните обстоятелства по предявения от ИВ. Д. К. против ЗД „Б.И.“ АД иск за обезщетение за неимуществени вреди:

Твърди се, че синът на И.К. и на починалия в хода на процеса К.К.

Н.К.К. е загинал в резултат на ПТП, станало на 01.01.2019 година на път *-* в Община С.З.. Н.К. управлявал лек автомобил марка „Б.“ модел „328 И“ с рег. № *********, който при движение в собствената си пътна лента бил ударен от насрещно движещ се автомобил „Т.“ модел „К.В.“ с рег. № *********, управляван от Б. СВ. С., след като последният напуснал собствената си пътна лента и навлязъл в насрещната. Ударът между двата автомобила настъпил в резултат на виновното поведение на водача на лекия автомобил Т. Б.С.. Вследствие на травмите, получени при този удар, Н.К. починал.

Автомобилът, управляван от Б.С., имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното застрахователно дружество.

Посочено е в исковата молба, че родителите на Н.К. са преживели найголямата трагедия и ще търпят до края на живота си мъката, свързана със загубата на техния син. Между родителите и сина им съществувала силна емоционална връзка, те го отгледали с много любов и желание, живеели заедно до момента на смъртта му, в едно домакинство. Родителите усещали болезнено липсата на сина си и никога нямало да се съвземат от загубата му.