Решение № 1281 от 15.09.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1281 гр. Русе, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20264520101752 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Постъпила е искова молба от В. В. В. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в която се твърди, че с влязла в сила Заповед за изпълнение от 18.04.2012 г. по ч. гр. д. № ***/2012 г. по описа на Районен съд – Русе и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата, ищецът е осъден да заплати на „Банка ДСК" АД сумите : 5 000 лв. главница по договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит за физическо лице от 17.07.2008г.; 836,28лв. просрочена лихва за периода 12.12.2011 г. - 10.04.2012 г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда 11.04.2012 г. до изплащане на задължението;

121,91 лв. – заемни такси; 437,87 лв. разноски и 318,72 лв. юрисконсултско възнаграждение. Вземането на „Банка ДСК" АД било прехвърлено на „ОТП Факторинг България“ АД, което дружество образувало на 24.06.2014г. изпълнително дело № *** от 2014 г. по описа на ЧСИ В.М. за събиране на вземането. Твърди се, че след образуване на изпълнителното дело, по него не са предприемани никакви валидни и същински изпълнителни действия, насочени към принудително удовлетворяване на вземането. С постановление от 09.08.2016г. изпълнително дело № ***/2014 г. е прекратено на основание 1 чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради бездействие на взискателя.

На 17.10.2016 г. била подадена молба за връщане на изпълнителния лист от страна на „ОТП Факторинг България" ЕАД, а на 28.09.2018 г. вземането повторно прехвърлено на ищцовото дружество ,,ЕОС Матрикс" ЕООД, преобразувано понастоящем на „ЕОС Матрикс" ЕАД.

Твърди се, че в периода от 09.08.2014 г. до 09.08.2019 г. е изтекъл период от 5 години, през който не са предприемани никакви действия, годни да прекъснат давността. Поради това правото на принудително изпълнение за процесното вземане било погасено по давност съгласно чл. 110 ЗЗД.

По изложените съображения се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено, че ищецът В. В. В. не дължи на ответника „ЕОС Матрикс" ЕАД сумата от 2 556,45 евро /две хиляди петстотин петдесет и шест евро и 45 евроцента/, представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит за физическо лице от 17.07.2008 г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № ***/2012 г. по описа на Районен съд — Русе, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение за вземането. Претендират се и разноските, направени по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество изразява становище за допустимост и основателност на исковата претенция, която изцяло признава като основателна. Оспорва единствено дължимостта на разноски в настоящото производство, тъй като счита, че не е дало повод за образуване на настоящото производство и след като е признало иска такива не следва да бъдат възлагани в негова тежест.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД (понастоящем АД), по ч.гр.д.№***/2012г. по описа на РС - Русе е издаден изпълнителен лист срещу В. В. В. за сумите 5 000 лв. главница по договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит за физическо лице от 17.07.2008г.;

836,28лв. просрочена лихва за периода 12.12.2011 г. - 10.04.2012 г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда 11.04.2012 г. до изплащане на задължението; 121,91 лв. – заемни такси; 437,87 лв. разноски и 318,72 лв.

2 юрисконсултско възнаграждение.

Вземането на „Банка ДСК" АД е прехвърлено на „ОТП Факторинг България“ АД, което дружество образувало на 24.06.2014г. изпълнително дело № *** от 2014 г. по описа на ЧСИ В.М. за събиране на процесното вземане. С постановление от 09.08.2016г. изпълнително дело № ***/2014 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

На 17.10.2016 г. е подадена молба за връщане на изпълнителния лист от страна на „ОТП Факторинг България" ЕАД, а на 28.09.2018 г. вземането е повторно прехвърлено на ищцовото дружество ,,ЕОС Матрикс" ЕООД, преобразувано понастоящем на „ЕОС Матрикс" ЕАД.

Също така няма спор по делото, че с оглед непредприемането на изпълнителни действия, които са довели до спиране и прекъсване на давността за процесното вземане понастоящем правото за принудителното му събиране е погасено по давност.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - да оспори вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Т.е. предмет на установяване по този иск е липсата на материалното право на взискателя, въз основа на което е предприето изпълнение. Според чл. 439, ал. 2 ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Доказателствената тежест за настъпване на факти, които да предпоставят наличие на хипотезата на чл. 439 ГПК е възложена на оспорващия изпълнението.

В случая, ищецът се е позовал на изтекла в негова полза погасителна давност. Ответникът е признал исковата претенция за основателна, т.е. че е изтекъл период от време, в който правото на принудително изпълнение за процесното вземане е погасено по давност. В този смисъл страните нямат спор по релевантните за делото факти и исковата претенция следва да се приеме за основателна и като такава да бъде изцяло уважена.

3

Спорно по делото е единствено дали при този негов изход в тежест на ответното дружество следва да се възложат направените от ищеца и претендирани по делото разноски.

Съгласно чл. 78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая безспорно по делото се установява, че ответникът е направил признание на иска. На следващо място не може да се направи извода, че е дал повод за образуване на настоящото производство. Към момента на депозиране на исковата молба от ищеца, няма данни и твърдения ответното дружество да е образувало ново изпълнително дело (т.е. да е налице висящо такова), или пък да е предприел други действия, с които да е претендирало вземането си от ищеца като длъжник. В последния случай правата на ищеца биха били гарантирани и от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение на вредите от предявяването на последващи извънсъдебни претенции, след като е направил възражение за изтекла погасителна давност (за каквото няма данни да е направено извънсъдебно). Поради това следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 78, ал.2 ГПК и направените от ищеца разноски за настоящото производство следва да останат в негова тежест, в който смисъл е и установената съдебна практика (Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., Определение № 338 от 18.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 209/2018 г.).

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. В. В. ЕГН********** с адрес гр. Русе, **********, не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК208597211, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Бизнес Парк-София“ №1, сграда 15, вх.А, ет.4, представлявано от изп. директор Тихомир Иванов Вълчев сумата от 2 556,45 евро /две хиляди петстотин петдесет и шест евро и 45 евроцента/, представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит за физическо лице от 17.07.2008 г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № ***/2012 г. по описа на Районен съд — Русе, поради погасяване на вземането по давност.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в 4 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5