Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1019 от 28.02.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 10911/2022
Вид
Решение № 1019
Подписан
28.02.2023
В сила
05.07.2023
Състав
ИВИАНА ДИМЧЕВА ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1019 гр. София, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20221110210911 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД (чрез адв. А.) срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504612086, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 2500 (две хиляди и петдесет) лева.

В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен, издаден в противоречие на материално-правните норми, при съществено нарушение на административно-производствените правила и в разрез с целта на закона. Претендира се за нарушение на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, тъй като тази норма е неприложима по отношение на собственик на ППС от категорията на чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата (ЗП), за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП (чл.179, ал.3б от ЗДвП). Твърди се, че за вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на Електронен фиш. Отбелязва се, че санкционните разпоредби на чл.179, ал.3 от ЗДвП и чл.179, ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание и са насочени към различни адресати. Поради това се счита, че е нарушена процедурата по ангажиране на административно – наказателна отговорност, която пряко рефлектира върху правото на защита на санкционираното лице. На следващо место в жалбата се посочва, че е нарушен чл.189ж, ал.1, изр. последно от ЗДвП и защото процесният Електронен фиш не бил 1 издаден по образеца, утвърден със Заповед № РД-11-4/23.01.2020г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, тъй като нарушението е заснето и установено на 17.06.2021г., а той отговарял на образеца, утвърден със Заповед № РД-11983/13.09.2021г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ в изпълнение на решение на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, обективирано в Протокол № 28765/09.09.2021г. Поради това се твърди да не е спазена формата на Електронния фиш. Отделно от това се посочва, че образецът на Електронен фиш, утвърден със Заповед № РД-11-4/23.01.2020г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, бил утвърден единствено от Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, а не на заседание на целия Управителен съвет. В жалбата се претендира и за неспазване на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. Според жалбоподателя заснемането на нарушението имало функция на АУАН, а Електронният фиш – на Наказателно постановление, поради което срокът по чл.34 от ЗАНН започвал да тече от датата на заснемане на нарушението.

Жалбоподателят се позовава в тази връзка и на Тълкувателно решение № 1/27.02.2015г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на ВАС. По-нататък в жалбата се посочва, че в обжалвания Електронен фиш не се съдържат данни за административно-наказващия орган, издал акта, както и мястото на извършване на нарушението. Според жалбоподателя липсва и словесно описание на нарушението. Същевременно отразеното в съдържанието на Електронния фиш не отговаря на нарушението, за което се ангажира административно-наказателна отговорност на жалбоподателя. Посочва се, че реквизитите, закрепени в чл.189ж, ал.1, изр.2 от ЗДвП очертават предмета на доказване, а липсата им е съществено нарушение на административно-наказателното производство, което обосновава и отмяна на Електронния фиш. По отношение на мястото на извършване на нарушението в жалбата е записано, че то е неясно, неточно, неправилно и следва да се приравни на липса на посочване на мястото на деянието. На следващо место в жалбата се твърди, че Електронният фиш е издаден от некомпетентен орган, тъй като не можело да се проследи кой е авторът на санкционния акт.

Според жалбоподателя е останало неясно какво точно има предвид наказващият орган под „платената категория е по-малка от измерената“, тъй като съществуват няколко категории, по които се делят пътните превозни средства. Във връзка с чл.149 от ЗДвП и категорията на превозното средство, вписана в графа „J“ в свидетелството за регистрация на превозното средство, жалбоподателят обяснява, че при сключване на договор с доставчик на услугата за подаване на ТОЛ-декларации, Дружеството е предоставило свидетелството за регистрация на превозното средство, поради което няма как заплатената категория да бъде по-малка от измерената, а и този вид разделение на категориите пътни превозни средства не се измерват.

Жалбоподателят продължава с размишленията около категориите на превозните средства и посочва, че другият вид категории е според екологичните характеристики и отделянето на вредни газове в атмосферата – Евро I, II, III, IV, V и VI, които също се вписват в свидетелството за регистрация на МПС в графа „V.9“. От текста на Електронния фиш не ставало ясно коя е по-малко заплатената категория, какво представлява категория и на 2 какво, колко е заплатено и колко не е заплатено. В жалбата се посочва, че наказващият орган няма възможност наред с административното наказание за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, да събира и такса за изминатото разстояние по чл.10б, ал.5 от ЗДвП.

Административно-наказващият орган не е посочил между кои две точки от платената пътна мрежа е определил най-дългата отсечка, за ползването на която налага санкция. Поради това се прави извод, че става въпрос за техническа неизправност на електронната система за събиране на ТОЛ-такси, поддържана от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).

Доколкото АПИ поддържа републиканските пътища в страната, същата е била длъжна да изведе ясно и недвусмислено за кой пътен участък, респ. за кой ТОЛ-сегмент от пътя става дума, но такива данни не били установени в конкретното производство, поради което незаконосъобразно била начислена такса, тъй като не било изяснено за кой точно ТОЛсегмент се начислява и каква му е дължината. За наказаното лице е останало неясно от съдържанието на Електронния фиш каква е заплатената такса, каква е таксата, която според наказващия орган е следвало да се заплати и за каква „категория“ е наложена санкцията. По отношение на техническото средство, с което е установено нарушението, в жалбата се твърди, че не са посочени данни за вида му, модел, годност, кой и кога е извършил профилактика и техническа поддръжка на същото. По аргумент от чл.10б, ал.5 от ЗП жалбоподателят прави извод, че е възможно електронната система, поддържана от АПИ, да е технически неизправна. Според жалбоподателя има разминаване между словесното описание на нарушението и посочената като нарушена правна норма. Отрича се Дружеството – жалбоподател да е нарушило чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, тъй като не е допуснало/разрешило преминаване на превозно средство без да бъдат заплатени пътни такси. За това свидетелствало бордовото устройство, с което разполага превозното средство с рег. № ****. Отбелязва се, че след въвеждането на смесената система за таксуване ползването на републиканската платена пътна мрежа за автомобилите над 3,5 тона се изисква заплащане на ТОЛ-такса, но тя може да се плати по два начина – чрез закупуване на маршрутна карта или с абонаментен договор към националните доставчици на услуги.

Според жалбоподателя в случая става въпрос за втория начин на плащане, тъй като Дружеството има сключен тристранен договор с „Интелигентни трафик системи“ АД и „А1 България“ ЕАД. Твърди се „***“ ЕООД да е следяла изправността на бордовото устройство и да е поддържало постоянен депозит в размер, достатъчно голям, за да покрие целия заложен маршрут. Поради това се претендира, че задълженията, произтичащи от чл.10, ал.1 от ЗП, са изпълнени в пълен обем от страна на жалбоподателя, тъй като в противен случая е щяло да липсва депозит и плащане, респ. бордово устройство за превозното средство.

Жалбоподателят твърди, че има разминаване между описанието на нарушението и изписаната правна квалификация, тъй като според словесното описание Дружеството не е заплатило дължимата такса за ползването на платената пътна мрежа, а съгласно правната квалификация е допуснал управление на превозно средство по платена пътна мрежа без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса, тъй като превозното средство било оборудвано с бордово устройство, предавало е ТОЛ-декларации и те са отчетени от доставчика на услуги. Поради това се 3 твърди, че жалбоподателят е изпълнил законово вмененото му задължение по чл.102, ал.2 от ЗДвП да не допуска превозно средство да ползва платена пътна мрежа без да бъде заплатена съответната ТОЛ-такса за преминаване през платената пътна мрежа. Поради това се претендира за недоказаност на административното обвинение. Относно доказване на нарушението жалбоподателят посочва, че снимковият материал и справката от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП нямат задължителна доказателствена сила /по силата на чл.14, ал.2 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН/, поради което предвидената в чл.189е, ал.9 от ЗДвП доказателствена сила на справката по чл.189е, ал.8 от ЗДвП относно отразените в нея данни не може да има за последица нито за отпадане на задължението на санкциониращия орган да установи и докаже извършването на твърдяното нарушение, нито възлагане в тежест на наказаното лице доказването, че не е допуснало вмененото му нарушение. По отношение на техническото средство жалбоподателят твърди, че то не е сертифицирано и не е въведено законосъобразно в експлоатация, тъй като нямало законова разпоредба, която да задължава техническите средства да преминат през съответните технически проверки преди да бъдат въведени в експлоатация. Поради това наказващият орган не можел да докаже, че записите не са манипулирани, че средството е правилно използвано, че свалените от него данни са възпроизведени без техническа грешка или отклонение. С оглед нормата на чл.10б, ал.5 от ЗП следва да се доказва дали има техническа неизправност в електронната система. Жалбоподателят се позовава и на чл.2, пар.7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. и заявява, че доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки. Твърди се, че целта на законовата уредба е събирането на дължимите пътни такси от задължените лица, а не тяхното неправомерно наказване без да са установени всички факти. Прави се извод, че наказващият орган е следвало да даде възможност на Дружеството – жалбоподател да предекларира данните, ако е установил несъответствие. На следващо место в жалбата се твърди, че от деянието не са настъпили никакви вредни последици за състоянието на пътя, както и за здравето и живота на останалите граждани. Доколкото има своевременно заплащане на пътни такси и нарушението е първо по ред за жалбоподателя, се иска случаят да бъде квалифициран като маловажен. Дори да е налице твърдяното нарушение, то за процесната пътна такса би се дължала сума в изключително нисък размер, съответстваща на чл.27 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление на Министерски съвет № 370/20.12.2019г. (обн. ДВ, бр.101 от 27.12.2019г., изм. бр. 16 от 24.02.2020г. ). Твърди се, че имуществената санкция в размер на 2500 лв., отделно от санкцията в размер на 71 лв., е несъразмерно голяма предвид реалното заплащане на такси от „***“ ЕООД за същата дата, същия път, за процесното МПС. Поради всичко това с жалбата се иска СРС да отмени обжалвания Електронен фиш.