Решение № 132 от 09.08.2023, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Велики Преслав, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Анг. Стефанова при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА като разгледа докладваното от С. Анг. Стефанова Гражданско дело № 20233610100164 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод предявени от Е. М. М. срещу „ДГС“, ТП на „СДП“ Ш. съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искови претенции: 1. конститутивен иск за признаване на уволнението му за незаконосъобразно и отмяна на заповеди № 73 от 10.02.2023 год., издадена от директора на ТП ДГС В. - СДП, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповед №74 от 10.02.2023 год., с която е прекратено трудовото му правоотношение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; 2. иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Горски стражар“ при ТП „ДГС - В.“ към СИДП ДП Ш.; 3. осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл.225, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, считано от 11.02.2023г. но за не повече от 6 месеца до 11.08.2023г., оценено от ищеца в размер на 12 239 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; 4. Осъдителен иск с пр. осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 221, ал. 2 от КТ за осъждане на ответника да изплати на ищеца удържаното на отпаднало основание обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на 2206,60 лв, ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба в съда до окончателното му изплащане.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Излага, че е работил при ответното дружество на длъжност „Горски стражар“, но със заповед № 73 от 10.02.2023 год., издадена от директора на ТП ДГС В. - СДП за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, а със заповед № 74 от 10.02.2023 година било прекратено трудовото му правоотношение с ответника, на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от Кодекса на труда.

Счита посочените две заповеди за незаконосъобразни, като е на мнение, че необосновано му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Сочи, че на 13.12.2022 година бил на оглед в участъка, за който отговаря и констатира л, че извършената реално сеч не съответства на обемите, които фигурират в позволителното за сеч. Установявайки 1 несъответствието, ищецът подал докладна записка до директора на предприятието. Излага, че позвънил и на тел. 112, тъй като многократно преди това бил сигнализирал за нередности, но счита, че по сигналите му не било взето отношение. Ищецът счита, че директорът на ответното дружество тенденциозно възпрепятствал работата му като дори издал заповед, с която го отстранил от експедицията на дървен материал.

Ищецът допълва, че седмицата предхождаща 13.12.2022 год. ползвал платен отпуск по болест, но когато на 12.12.2022 година извършил обход на района, за който отговаря забелязал, че е извозена дървесина в много по-голямо количество от позволителното за сеч.

Констатирал, че в периода 8.12-11.12.2022 год. било експедирано в пъти повече от разрешеното количество иглолистна дървесина, която е подходяща за строителен материал.

Подчертава, че по позволително за сеч № 0692715 от 21.10.2022 година е разрешено за отсичане едра строителна дървесина от дървесните видове бял бор - 5 кубика и черен бор 44 кубика; средна строителна дървесина - бял бор - 13 кубика и черен бор - 9 кубика.

Заявява, че при проверка на превозните билети установил, че бил изписан превоз на бял бор, без да е отсечено нито едно дърво бял бор, т.е. бил е извозен друг вид дървесина, като счита, че тези действия са били извършени с цел прикриване на надвишеното количество отсечена дървесина.

Ищецът забелязал, че от досието на подотдел 62 „з“ липсва подготвена от него документация по време на маркирация на дървесните видове бял и черен бор, както и тяхната рекапитулация, като в тази връзка на 13.12.2022 год. подал доклад за установената липса, в резултат на което липсващите листи се появили в досието.

Ищецът излага, че когато отишъл на място в подотдел 62 „з“, констатирал, че дърветата били маркирани с различен цвят зелено- по-светло и по-тъмно, което противоречи на възприетата практика, поради което подал сигнал за това обстоятелство. Допълва, че на някои от отсечените дървета не си личели задължителните контролни горски марки, което обстоятелство, обаче, не било отразено в протокола на комисията.

Оспорва вписаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, че на „Х.Г.“ ООД, с което ДГС В. е в търговски взаимоотношения били нанесени репутационни щети.

Счита, че не са налице предпоставките на чл. 187 т. 10 от КТ, което се изразявало в неизпълнение на други трудови задължения: настоява, ме информацията, която е изготвил е достоверна, но не е била проверена в пълния й обем от назначената комисия.

Противопоставя се на твърдението да е злоупотребявал с доверието на работодателя. Отрича да е извършвал действия, довели до уронване на престижа на ДГС. Акцентира, че нито едно от действията му не са извършени умишлено, а напротив, единствена му цел била да защити държавния интерес, отнасящ се до опазване на горите в България. Доколкото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание било посочено, че за работодателя „можело“ да настъпят вреди, предявени от трето лице, ищецът счита, че е наказан за едни хипотетични ненастъпили вреди, което според него е недопустимо. Освен това релевира, че не е спазена разпоредбата на чл. 189 ал. 1 от КТ, тъй като работодателят налагайки му най-тежкото наказание не е отчел нито тежестта на нарушението, нито обстоятелствата, при които то е извършено, нито поведението му, още повече в едногодишния срок преди твърдяно от работодателя нарушение, на ищеца не са били налагани други дисциплинарни наказания.

Предвид всичко изложено моли исковите му претенции да бъдат уважени. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В последното по делото открито съдебно заседание ищецът се явява лично и заедно с редовно упълномощения си процесуален представител. Съдът е допуснал изменение на предявения от ищеца срещу ответника иск с пр. осн. чл.225 от КТ посредством увеличаването му като същият следва да се счита предявен за сумата от 12 847,83 лв. вместо за първоначално предявената сума 12 239,00 лева, ведно със законната лихва от датата на 2 депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение в размер на шест брутни работни заплати, изчислено съобразно получената от ищеца заплата през последния месец, през който същият е бил на работа при съобразяване на обстоятелството, че в шест месечния период от датата на прекратяването на трудовото му правоотношение, същият е бил назначен при друг работодател за по- ниско трудово възнаграждение, като трудовото му правоотношение с новия работодател е било прекратено на 27.03.2023 год. Ищецът моли исковите му претенции да бъдат уважени, като претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който взема становище по нейната процесуална допустимост и пълна неоснователност. Оспорва депозираните искови претенции по основание и размер.

Противопоставя се на твърдението на ищеца, че на 10.02.2023 година бил направен опит да му се връчат процесните две заповеди и че същите били незаконосъобразни, като поддържа, че процесните заповеди са връчени на ищеца на посочената дата - 10.02.2023г., като същият отказал да ги подпише, а отказът му бил удостоверен от подписите на присъствалите двама свидетели. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че не била спазена разпоредбата на чл. 189 ал. 1 от КТ. Напротив, настоява, че при издаването на процесните заповеди са спазени всички законови процедури и срокове. Не е съгласен с доводите на ищеца, че последният изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, ч е „ръководителят на ТП ,ДГС - В.“ търсил начин, по който да се отърве от него” и че не били налице предпоставките на чл. 187, т. 10 от КТ. Акцентира, че нарушенията, за които работникът е дисциплинарно наказан, са действия, извършени от него в противоречие с поетите от работника по трудовото правоотношение задължения. Ответникът релевира, че с действията си ищецът реално е увредил доброто име на работодателя, както пред контролните институции, така и пред съконтрахентите на работодателя. Релевира се в отговора на исковата молба, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание и прекратяването на трудовия му договор е законосъобразно. Ответникът твърди, че ищецът е извършил нарушение, изразяващо се в поддържане на неверни твърдения за домаркирване в отдел 62 „з”. за което на 13.12.2022 год. последният е подал сигнали първо до ИАГ и после до работодателя. Настоява, че отговорността, „за достоверност на информацията която изготвя” и за „уронване престижа на работодателя” е потърсена от ищеца единствено и само за неверните твърдения за домаркирване, подробно описани в заповедта. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В последното по делото открито съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа отговора на исковата молба, настоява, че исковете са неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Няма спор, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало от Трудов договор № 63-30/30.03.2007 год., по силата на което ищецът е полагал труд при ответното дружество на длъжност "лесничей", с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 340 лв.

Видно от находящите се в трудовото досие на ищеца допълнителни споразумения параметрите на трудовото правоотношение са били предоговаряни многократно, като съгласно клаузите от последното допълнително споразумение от 07.09.2022 год. (л. 72 от трудовото досие) ищецът е заемал длъжността „горски стражар“, при договорено основно трудово възнаграждение в размер на 1870 лева, клас в размер на 18% и допълнителни 3 възнаграждения за ПТС и ПО в размер на 336,60 лева

Представена е заповед № 73/ 10.02.2023 год. на Директора на ответното предприятие за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца, поради извършени от страна на последния дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 187, т. 10, т. 8, предл. първо и второ от КТ – неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение, а именно: отговорност „за достоверност на информацията, която излага“, задължение да не злоупотребява с доверието на работодателя и отговорност да не извършва действия, които довеждат до уронване престижа на ДГС.

Приложена е Заповед № 74/10.02.2023 год. на Директора на предприятието работодател, от която се установява, че трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, поради наложеното с горецитираната заповед дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от 10.02.2023 год., като заповедта е връчена на ищеца лично на 15.02.2023 год., за удостоверяване на което обстоятелство последният е положил подписа си на заповедта.

Към материалите по делото са приобщени всички документи, касаещи наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“.

Видно от рапорт вх. № 3917/12.12.2022 год. на Б.М. (л. 59 от ТД) на 12.12.2022 год. след сутрешната оперативна ищецът отказал да дойде за извършване на маркирация, като изтъкнал, че има работа в ТП ДГС В.. Директорът на ответното предприятие е изискал от ищеца обяснение къде се е намирал в рамките на работния ден на 12.12.2022 год. и защо е отказал да отиде да маркирация. В дадените от ищеца обяснения (л. 45 от ТД) последният е заявил, че на горепосочената дата не е отказал да участва в маркирацията, но не се чувствал добре здравословно, поради което закъснял и не бил изчакан. Свързал се с М. по телефона, но той му заявил, че не може да стигне сам до мястото, на което се намират в гората.

Разпечатката съдържа 29 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0866fd45-9991-41c1-9640-c757b9c3bcd5