Решение № 446 от 02.07.2024, Районен съд - Силистра
- Съд
- Районен съд - Силистра
- Дело
- Гражданско дело 1325/2023
- Вид
- Решение № 446
- Подписан
- 02.07.2024
- В сила
- 27.07.2024
- Състав
- Мария Николаева Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 326 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 329, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 53 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 446 гр. Силистра, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря М. Н. С. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20233420101325 по описа за 2023 година
Ищцата С. А. Р. твърди, че бракът с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да го прекрати. Като основание за разстройството на брачната връзка изтъква обстоятелството, че ответникът употребявал наркотични вещества и алкохол, поради което ставал агресивен и осъществявал физическо насилие спрямо съпругата си, изразяващо се в бутане, дърпане, удари по тялото. Отделно от това ответникът проявявал спрямо нея необоснована ревност, третирал я като прислужница, проявявал унизително отношение, а също така разпродавал семейни ценности и ползвал нейни лични средства за набавянето на наркотични вещества. След прекратяването на брака ищцата желае да възстанови предбрачното си фамилно име „С.“.
Ответникът Р. И. Р. чрез назначения си по делото особен представител изразява становище, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да бъде прекратен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 49, ал. 1 СК и чл. 53 СК във вр. чл. 326 ГПК
Страните са сключили граждански брак на 25.01.2023 г., за което е съставен акт за граждански брак № 1 от същата дата на Община К., населено място с. С.. От брака си съпрузите нямат родени деца. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Г. С., майка на ищцата, стана ясно, че преди да се запознаят двамата съпрузи живеели в различни населени места в Германия заедно с родителите си, а след сключването на брака ищцата се преместила в дома на съпруга си и неговото семейство в гр. Франкфурт. Скоро след встъпването в брачни отношения ищцата започнала да се оплаква на майка си от поведението на своя съпруг и по – конкретно от упражняваното от него физическо насилие, в което свидетелката и сама се уверила, след като забелязала синини от удари по ръцете на дъщеря си. Според оплакванията ответникът се опитвал да я удря, когато някой мъж я
1 гледал на улицата, изисквал да изпълнява нарежданията му, тъй като „я бил взел за прислужница“, не давал средства за издръжката на семейството, а вместо това отнемал доходите , за да се снабдява с наркотични средства. Гостувайки на семейството на ответника, свидетелката забелязала, че по повод на събирането им той и семейството му в продължение на 24 часа употребявали алкохол и наркотици и слушали музика, а освен това в нейно присъствие ответникът се отнасял по унизителен начин към дъщеря , като настоявал тя да му обува чорапите. При тези условия съжителството на страните продължило за период от шест месеца, след който ищцата осъзнала, че брачният живот не съответства на нейните очаквания и представи за семейно общуване, поради което напуснала съпруга си и се прибрала в дома на своите родители. Въз основа на така изслушаните показания съдът кредитира твърденията за осъществено спрямо нея физическо насилие и проявено обидно отношение от нейния съпруг, тъй като впечатленията на свидетелката Салиева по този въпрос не се градят единствено на оплакванията на нейната дъщеря, а също така и на личните възприятия относно държанието на ответника, употребата на алкохол и наркотици от негова страна и белезите от насилие по тялото на ищцата, които факти по достатъчно ясен начин потвърждават неестественото протичане на семейните отношения между страните, изразяващо се в незачитане личността и телесната неприкосновеност на съпругата.
Така изнесената фактическа обстановка налага заключението, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и искането за неговото прекратяване е основателно. От изслушаните свидетелски показания се установи, че ответникът употребявал упойващи вещества, под чието въздействие той не осъзнавал необходимостта да поеме отговорност за обезпечаване нуждите на семейството си и да осигури семеен уют на съпругата си, а вместо това проявявал унизително отношение към нея, демонстрирал агресивно поведение и прибягвал към прилагане на безпричинно физическо насилие.
Извършваните от ответника действия засягат взаимното уважение и доверие между съпрузите, накърняват достойнството на партньорката му, внасят смут в ежедневието , костват негативни преживявания и я принуждават да живее в атмосфера на страх, напрежение и психически дискомфорт. Макар брачната връзка да се изгражда на основата на взаимно зачитане на съпрузите, разбирателство и общност в интересите и целите за семейството, следва да се приеме, че в конкретния случай страните не са съумели да достигнат до хармонично развитие на отношенията си, тъй като с поведението си ответникът нарушил нормалния климат в семейството, компрометирал условията за нормално семейно съжителство и заличил перспективите за успешно продължаване на брачния им живот. В тази ситуация бракът на страните се явява лишен от естествената си същност, тъй като съпрузите не са постигнали емоционална близост помежду си и не са в съС.ие да общуват като семейство, да се подпомагат взаимно в ежедневието и да полагат съвместни усилия за осигуряване своето семейно щастие и благополучие. Поради изложените причини съдът намира, че в това си съС.ие техният брак е безполезен от гледна точка на индивидуалния интерес на всяко от участващите в него лица, той не е годен да осъществи вменените му от закона и от обществото функции и запазването му се явява ненужно и безпредметно, поради което в съответствие с направеното в настоящото производство искане следва да бъде прекратен. При разтрогването му не следва да се търси вината за неговото разстройство поради липсата на нарочното искане на ищцата за произнасяне по този въпрос.
Чл. 326 ГПК изисква с решението за прекратяването на брака да бъде разрешен и въпроса за фамилното име, което съпругът, приел фамилията на другия съпруг, ще носи за в бъдеще. Съгласно чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. По силата на тази разпоредба изразеното в този смисъл желание на ищцата следва да се удовлетвори, като се постанови възстановяване на нейното предбрачно фамилно име “С.”.
2
На основание чл. 6, т. 2 от ТаР.а за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК съдът определя окончателната държавна такса за това производство в размер на 30 лв., които следва на основание чл. 329, ал.1 ГПК да се възложат върху ответника. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак, сключен на 25.01.2023 г., за който е съставен акт за граждански брак № 1 от същата дата на Община К., обл. С., между Р. И. Р. с ЕГН ********** и С. А. Р. с ЕГН ********** поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, без да се произнася по въпроса за вината.
След прекратяването на брака ищцата ще възстанови предбрачното си фамилно име „С.“.
ОСЪЖДА Р. И. Р. с ЕГН ********** от с. С., общ. К., обл. С., ул. „С.“ № да заплати по сметка на СРС окончателна държавна такса за настоящото производство в размер на 30 лв. (тридесет лв.).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Силистренски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
3