Решение № 177 от 19.05.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Русе, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Силвия Павлова

Васил Петков при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело № 20264500500222 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

С Решение № 10/05.01.2026 г., постановено по гр.д. № 20244520100380/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, съдът е осъдил „Дунарит“ АД да заплати на А. Г. Д. сумата 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ексцес вследствие на трудова злополука, настъпила на 07.07.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата над присъдения размер до пълния претендиран размер от 150 000 лв.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че между А. Г. Д. и „Дунарит“ АД е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „снарядител на взривни вещества“. На 07.07.2017 г., при изпълнение на трудовите си задължения, при обработка на боеприпас е настъпил взрив, вследствие на който ищецът е получил тежки травматични увреждания на двете очи, лицето и коремната област. Злополуката е била призната за трудова с Разпореждане № 76/12.07.2017 г. на НОИ.

Районният съд е изложил, че след първоначалното лечение и оперативни 1 интервенции здравословното състояние на ищеца не се е стабилизирало окончателно, а в периода след 2021 г. е настъпило допълнително влошаване на зрението, обективирано в експертните решения на ТЕЛК от 10.06.2021 г. и 25.02.2022 г., както и в останалата медицинска документация и заключението на назначената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза. Съдът е приел, че е налице ексцес по смисъла на съдебната практика – ново, последващо влошаване на здравословното състояние на пострадалия, намиращо се в причинна връзка с първоначалната трудова злополука.

Първоинстанционният съд е прие, че в резултат на настъпилия ексцес зрението на ищеца е претърпяло влошаване, което се е отразило съществено върху качеството му на живот.

По възражението на ответника за съпричиняване съдът е приел, че А. Д. е допуснал груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения, тъй като не е спазил изцяло правилата за безопасност при работа с взривни вещества, въпреки проведените инструктажи и професионалната му квалификация. Въпреки това съдът е намерил, че приносът на пострадалия към настъпването на вредоносния резултат следва да бъде определен на 10 %, като е съобразил характера на работата, обстоятелството, че дейността е извършвана в интерес на работодателя, както и обективно високорисковия характер на трудовата дейност.

При определяне размера на обезщетението съдът е приложил критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, като е отчел възрастта на ищеца, тежестта и трайността на уврежданията, претърпените физически и психически страдания, ограниченията в личния и социалния му живот, както и обстоятелството, че уврежданията засягат основно сетиво – зрението. С оглед приетото съпричиняване съдът е определил окончателен размер на дължимото обезщетение от 90 000 лв., а за разликата до претендираните 150 000 лв. искът е бил отхвърлен като неоснователен.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от А. Г. Д., в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 90 000 лв. до пълния претендиран размер от 150 000 лв.

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд не е изложил ясни мотиви въз основа на кои доказателства е достигнал до част от фактическите си изводи, поради което е ограничено правото му на защита. Поддържа се още, че съдът е допуснал нарушения на принципите по чл.7 и чл.9 ГПК, тъй като е оставил без уважение искането за допълване на съдебния протокол от заседанието на 02.12.2025 г., без да изслуша звукозаписа от заседанието и без да съобрази направените уточнения относно съдържанието на исканите допълнения. Според въззивника това е довело до невъзможност да бъдат надлежно отразени важни изявления на вещите лица относно влошаването на зрението.

А. Д. оспорва извода на районния съд относно липсата на влошаване на зрението на дясното око и поддържа, че събраните по делото доказателства 2 установяват прогресивно намаляване на възприемането на светлина и силуети и с това око. Навеждат се доводи, че съдът неправилно е интерпретирал заключението на вещите лица и медицинската документация, включително експертните решения на ТЕЛК.

Д. счита за неправилен и извода за съпричиняване на вредоносния резултат. Според него не са налице доказателства за допусната груба небрежност, а дори да се приеме наличие на такава, определеният от съда процент на съпричиняване е произволен и необоснован. Изтъква се, че работодателят не е осигурил достатъчна безопасност на труда, както и че трудовата дейност е била извършвана при обективно висок риск.

Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и искът да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва и разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от „Дунарит“ АД, с който жалбата на А. Д. се оспорва като неоснователна. Ответникът по жалбата поддържа, че изложените във въззивната жалба доводи са бланкетни и противоречат на събраните по делото доказателства, включително на заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза и устните разяснения на вещите лица. Според дружеството първоинстанционният съд неправилно е приел изобщо наличие на ексцес, тъй като медицинските документи и експертизата сочат липса на влошаване на зрението към 2021 г. и 2022 г., а напротив – подобрение на зрението на лявото око и липса на практическа промяна на дясното око.

В отговора се подчертава, че според вещите лица дясното око е било в състояние на практическа слепота още непосредствено след злополуката, а впоследствие не е настъпило допълнително влошаване. Относно лявото око се поддържа, че е налице подобрение вследствие на проведените операции и терапии. Ответникът излага и доводи, че първоинстанционният съд е следвало да приеме значително по-висок процент на съпричиняване, предвид професионалната подготовка на ищеца, проведените инструктажи и неспазването на правилата за безопасност. Моли въззивният съд да остави без уважение жалбата на А. Д. и да присъди направените разноски.

Срещу решението е постъпила и въззивна жалба и от „Дунарит“ АД, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати обезщетение в размер на 90 000 лв. Дружеството поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с доказателствата по делото. Според жалбоподателя първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на ексцес, въпреки че приложените медицински документи, експертните решения на ТЕЛК и заключението на вещите лица сочат липса на влошаване на зрението към 10.06.2021 г. и 25.02.2022 г.

В жалбата подробно се анализират показателите за зрителна острота на двете очи, като се поддържа, че за дясното око е било налице трайно състояние на практическа слепота още след първоначалната травма, а за лявото око се установява подобрение след проведените медицински интервенции. Излагат 3 се доводи, че първоинстанционният съд е игнорирал категоричните изводи на вещите лица, според които не е настъпило ново влошаване на здравословното състояние.

„Дунарит“ АД поддържа още, че съдът неправилно е определил размера на обезщетението, тъй като не е разграничил вредите от първоначалната трудова злополука от евентуалните вреди вследствие на твърдения ексцес.

Посочва се, че ищецът вече е претендирал обезщетение за първоначалните вреди по друго гражданско дело, прекратено след направено възражение за изтекла погасителна давност.

Въззивникът счита, че съдът е определил неправилно и прекалено нисък процент на съпричиняване. Излага се, че А. Д. е бил обучен и квалифициран работник, многократно е извършвал същата дейност, преминал е всички необходими инструктажи и въпреки това е нарушил правилата за безопасност по начин, който според дружеството обосновава съпричиняване в изключително висок размер, достигащ до 99 %. Моли се въззивният съд да отмени решението в осъдителната му част и да отхвърли изцяло предявения иск, евентуално да намали значително размера на присъденото обезщетение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от А. Г. Д., чрез с който въззивната жалба на „Дунарит“ АД се оспорва като неоснователна. В отговора се поддържа, че първоинстанционният съд правилно е установил наличие на ексцес въз основа на комплексната съдебно-медицинска експертиза, медицинската документация и свидетелските показания. Оспорват се твърденията на ответника за липса на влошаване на зрението, като се изтъква, че след 2021 г. е настъпило допълнително намаляване на възприемането на светлина и силуети с дясното око и влошаване на състоянието на лявото око.

Според въззиваемия ответното дружество неправилно смесва претенцията за обезщетение от първоначалната трудова злополука с настоящия иск за обезщетяване на вреди от ексцес. Поддържа се, че настъпилото последващо влошаване е самостоятелно основание за обезщетение и се намира в пряка причинна връзка с трудовата злополука от 07.07.2017 г.

Оспорват се и доводите за изключително съпричиняване, като се изтъква, че работодателят носи обективната отговорност по чл.200 КТ, а условията на труд са били с висок риск. Моли се въззивната жалба на „Дунарит“ АД да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд да бъде потвърдено в осъдителната му част

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл. 269 ГПК, въззивният съд приема следното:

Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирани лица, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол съдебен акт, поради което са допустими. За да се произнесе по тяхната основателност съдът съобразява следното:

Не се спори между страните, че между тях е бил сключен Трудов 4 договор №ЛС-1001/31.08.2015г., и същите са били в трудово правоотношение, по което А. Г. Д. е бил назначен на длъжност “м. о., металообработващи машини“ в “Дунарит“ АД, като впоследствие е преминал на длъжност „с. на взривни вещества“ в заводски цех 110, участък 131 при дружеството ответник Не се спори и че на 07.07.2017г. ищецът по време на работа, извършвайки ръчни операции по опаковката на 60 мм мина, активирал капсулвъзпламенител на основен заряд на мината, при което получил увреждания от попадане на метални осколки в ръцете и лицето, както и че за инцидента е подадена Декларация за трудова злополука №76/11.07.2017г. и злополуката е призната като трудова (чл.55, ал.1 КСО) по реда, предвиден в КСО – с Разпореждане №76/12.07.2017г. на длъжностното лице в Териториално поделение на НОИ - Русе.

Непосредствено след злополуката пострадалият е постъпил по спешност в УМБАЛ – Русе АД в отделение “Очни болести“. При инцидента е А. Г. Д. получил перфоративни рани на дясно око с наличие на чужди тела на роговицата и склерата на дясна очна ябълка, включително и в областта на ириса, наложили оперативна интервенция, кръвоизлив в предна очна камера на дясно око, хипотония на дясна очна ябълка, термично изгаряне на долния клепач на дясно око, травматична катаракта на дясно око, наложило оперативно отстраняване на лещата, роговична централна левкома от перфоративно нараняване, афакия на дясно око, вторична глаукома на дясно око, рани с наличие на чужди тела на роговицата и склерата на лява очна ябълка, наложила оперативна интервенция, наранявания с наличие на чужди тела на кожата на горния клепач на ляво око, частична колекция от кръв в лява очна ябълка, разкъсно-контузни рана на първи пръст на лявата ръка, множество наранявания с наличие на чужди тела по лицето, предна коремна стена, първи, втори и трети пръсти на дясна ръка и лява предмишница.

Страните не спорят и относно последвалото продължително лечение на пострадалия, извършените оперативни интервенции, включително лечението в УМБАЛ „Канев“ – Русе и МЦ „Фокус“ – София, както и относно наличието на трайно увреждане на зрението след инцидента. Безспорно е също, че на А.