Определение № 13282 от 18.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13282 гр. София, 18.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502200 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и сл. във вр. с чл.129, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№33121 от 03.02.2026г., подадена от К. Б. Г., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Р.И., с надлежно учредена представителна власт, против определение рег.№1119 от съдебно заседание на 02.02.2026г., постановено по гр.дело №16044/2025г. по описа на СРС, Г.О., 36-ти състав, с което е върната на основание чл.129, ал.3 ГПК искова молба с вх.

№97298/19.03.2025г., подадена от К. Б. Г., с ЕГН **********, срещу Етажни собственици на сграда, находяща се на адрес: гр.София, бул.****, в частта, с която се претендира отмяна на решения на Управителния съвет на Етажната собственост, взети въз основа на решение на Общо събрание на етажната собственост, проведено на 12.02.2025г. и обективирано в протокол от същата дата, относно т.6 и т.7, както и е прекратено производството по гр.дело №16044/2025г. по описа на СРС, Г.О., 36-ти състав, в тази му част.

В частната жалба са релевирани доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че първостепенният съд е променил даденото в чл.63, ал.2 ГПК императивно разпореждане относно началния момент на продължения срок, а именно от изтичането на първоначалния срок, като е указал, че този срок ще тече от изтичане на срока, даден на ответника за изпълнение на указания, поради което се твърди, че указанието на съда е незаконосъобразно, тъй като противоречи на процесуалния закон. В тази връзка се поддържа, че даденото указание е неясно, неправилно и довежда до правна несигурност кога започва и респективно изтича срока за изпълнение. Твърди се, че съдът неправилно вменява в задължение на ищеца да определи кога изтича срока на ответника и респективно – да прецени дали ответникът е изпълнил дадените от съда указания. Сочи се, че дори и да се очаква ищецът всеки ден да проверява делото дали е връчено съобщението на ответника, то е невъзможно да установи този факт в деня на връчването, което означава, че срокът ще изтече изцяло или отчасти, докато се върне призовката. Поддържа се, че съдът е 1 компетентният орган, който трябва да определи дали ответникът е изпълнил задължението си, за да започне да тече срока на ищеца, като в случая СРС не е констатирал, че ответникът е изпълнил дадените му указания. Посочена е и практика на ВКС, съгласно която неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна – Етажни собственици на сграда, находяща се на адрес: гр.София, бул.****, е депозирала писмен отговор на подадената частна жалба в срока по чл.276, ал.1 ГПК, в който са развити съображения за нейната неоснователност.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение частната жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред СРС е образувано гр.дело №16044/2025г. по описа на СРС, І Г.О., 36-ти състав по искова молба с вх. №97298/19.03.2025г., подадена от К. Б. Г., с ЕГН **********, срещу Етажни собственици на сграда, находяща се на адрес: гр.София, бул.****, с която са предявени при условията на обективно съединяване иск с правно основание чл.40 ЗУЕС за отмяна на решения по т.1, т.3, т.6 и т.7 на Общо събрание на етажната собственост от 12.02.2025г., обективирано в протокол от същата дата и иск с правно основание чл.43 ЗУЕС за отмяна на решения на Управителния съвет на Етажната собственост, взети въз основа на решение на Общо събрание на етажната собственост, проведено на 12.02.2025г. и обективирано в протокол от същата дата, по отношение на т.6 и т.7.

С определение рег.№45612 от 03.11.2025г. по реда на чл.140 ГПК, първостепенният съд е констатирал, че подадената искова молба, в частта, с която е предявен иск по чл.43 ЗУЕС за отмяна на решение на Управителния съвет на Етажната собственост /УСЕС/, взети въз основа на решение на Общо събрание на етажната собственост /ОСЕС/, проведено на 12.02.2025г. и обективирано в протокол от същата дата, по отношение на т.6 и т.7, е нередовна и на основание чл.129, ал.2 ГПК е оставена без движение. Указано е на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности на исковата молба по предявения иск с правно основание чл.43 ЗУЕС, като конкретизира оспорения като незаконосъобразен акт на УСЕС /по дата на приемане, съдържание и конкретно допуснати нарушения, съставляващи основание за отмяната му/, да представи доказателства, че исковата молба е депозирана при спазване на 14- дневния срок по смисъла на чл.43, ал.2 ЗУЕС, както и доказателства за заплатена държавна такса в размер на 80.00 лв. по сметка на СРС.

Видно от приложено по делото съобщение постановеното определение рег.

№45612 от 03.11.2025г. е връчено на ищеца на 18.11.2025г. и в рамките на дадения едноседмичен срок е депозирана молба вх.№387725 от 26.11.2025г. /изпратена на 25.11.2025г. в 18.03.26 часа, по електронен път до СРС, чрез Системата за сигурно електронно връчване – ССЕВ/, с която е направено искане за продължаване на срока по чл.63 ГПК, след представяне от страна на ответника на копие от протокол от решения на УСЕС.

С определение рег.№49078 от 27.11.2025г. първостепенният съд е уважил молба 2 вх.№387725 от 26.11.2025г., подадена от ищеца – К. Б. Г., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Р.И., като е задължил ответника – Етажни собственици на сграда, находяща се на адрес: гр.София, бул.****, на основание чл.190 ГПК, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи намиращия се у него протокол, обективиращ взети решения от УСЕС в изпълнение на т.6 и т.7 от взето решение от 12.02.2025г. от ОСЕС, в случай, че такива решения са били приети, както и е продължил срока за изпълнение на дадените указания по реда на чл.129, ал.2 ГПК на ищеца в частта, касаеща уточнение на обстоятелствата, на които основава предявения иск по чл.43 ЗУЕС, с една седмица, считано от датата на изтичане на предоставения на ответника срок за изпълнение на възложеното процесуално задължение по чл.190 ГПК.

С обжалваното определение рег.№1119 от съдебно заседание на 02.02.2026г. първостепенният съд е върнал, на основание чл.129, ал.3 ГПК, искова молба с вх.

№97298/19.03.2025г., подадена от К. Б. Г., с ЕГН **********, срещу Етажни собственици на сграда, находяща се на адрес: гр.София, бул.****, в частта, с която се претендира отмяна на решения на Управителния съвет на Етажната собственост, взети въз основа на решение на Общо събрание на етажната собственост, проведено на 12.02.2025г. и обективирано в протокол от същата дата, относно т.6 и т.7, както и е прекратено производството по гр.дело №16044/2025г. по описа на СРС, Г.О., 36-ти състав, в тази му част. Посочено е, че първоначално определеният срок на ищеца за изпълнение на дадените указания е бил продължен с една седмица, считано от датата на изтичане на предоставения на ответника срок за изпълнение на възложеното процесуално задължение по реда на чл.190 ГПК, като ищецът частично е изпълнил дадените указания, представяйки документ за внесена държавна такса за разглеждане на предявения иск с правно основание чл.43 ЗУЕС в размер на 80 лв.. С молба вх.

№7143 от 12.01.2026г., в изпълнение на възложеното процесуално задължение по реда на чл.190 ГПК, ответникът е посочил, че няма изготвен протокол от заседание на управителния съвет във връзка с приемане на решение по възложение на ОСЕС, съгласно т.6 и т.7 от взето решение от 12.02.2025г.. В тази връзка първоинстанционният съд е посочил, че след като ответника е представил молбата, в изпълнение на възложеното процесуално задължение по чл.190 ГПК не е постъпило уточнение от ищеца, във връзка с изпълнение на възложеното процесуално задължение по реда на чл.129, ал.2 ГПК. По тези съображения първоинстанционният съд е приел, че след изтичане на предоставения едноседмичен срок на ищеца на 21.01.2026г., същият не е отстранил констатираните нередовности в исковата молба в частта относно предявения иск с правно основание чл.43 ЗУЕС, поради което исковата молба следва да бъде върната в тази част на основание чл.129, ал.3 ГПК и производството по делото прекратено, в тази му част.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият въззивен състав счита, че обоснованият краен извод на първоинстанционния съд, че ищецът не е отстранил констатираните нередовности в исковата молба в частта относно предявения иск с правно основание чл.43 ЗУЕС, поради което исковата молба е върната в тази част на основание чл.129, ал.3 ГПК и производството по делото прекратено, в тази му част, е неправилен и 3 незаконосъобразен, тъй като противоречи на процесуалния закон. За прилагането на санкционната последица по чл.129, ал.3 ГПК е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1/ да са налице действителни нередовности на исковата молба; 2/ да е даден срок за отстраняването на същите и 3/ този срок да е изтекъл, без да са отстранени. В тази връзка настоящият съдебен състав счита, че към момента на постановяване на обжалваното определение рег.№1119 от съдебно заседание на 02.02.2026г., не са били налице предпоставките на чл.129, ал.3 ГПК за връщане на исковата молба. Направеният от първоинстанционния съд извод би бил законосъобразен, ако в срока ищецът не е отстранил недостатъците или не е поискал продължаване на дадения срок. Ако ищецът не отстрани нередовностите в срок, едва тогава исковата молба подлежи на връщане, на основание чл.129, ал.3 ГПК. В случая, ищецът надлежно преди изтичането на определения от първоинстанционния съд срок /същият изтича на 25.11.2025г./ е депозирал молба вх.№387725 от 26.11.2025г.

/изпратена на 25.11.2025г. в 18.03.26 часа, по електронен път до СРС, чрез Системата за сигурно електронно връчване – ССЕВ/, в която е обективирано искане по чл.63 ГПК за продължаване на срока за отстраняване нередовностите на исковата молба, като първостепенният съд е уважил искането и е продължил срока, считано от датата на изтичане на предоставения на ответника срок за изпълнение на процесуално задължение по чл.190 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, обаче, че първостепенният съд при определяне на началната дата, от която започва да тече продължения за ищеца срок, е допуснал нарушил на нормата на чл.63, ал.2, изр.2 ГПК, която постановява, че продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния.

Началният момент на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, респективно на новоопределения такъв по чл.63 ГПК, е уреден в закона и съдът не може да определя друг такъв момент, а само следва да съобрази продължителността на срока с конкретните действия, които трябва да бъдат извършени за отстраняването на нередовностите. Нормата на чл.63, ал.2 ГПК изрично фиксира момента, от който започва да тече продълженият срок, като предвижда, че продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок – в случая от 25.11.2025г. /в този смисъл определение №83 от 15.02.2017г. по ч.гр.дело №2949/2016г. на ВКС, IV Г.О., Г.К., определение №1033 от 10.05.2023г. по ч.гр.дело №1027/2023г., на ВКС, І Г.О., Г.К., определение №157 от 20.04.2021г. по ч.гр.дело №1172/2021г. на ВКС, III Г.О., Г.К., определение №348 от 18.06.2015г. по ч.т.дело № 135/2015г., на ВКС I Т.О., Т.К., определение №2676 от 27.05.2025г. по к.ч.гр.дело №4820/2024г. на ВКС, ІV Г.О., Г.К./. Следователно, първостепенният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като не е съобразил постановката на изр.2 от ал.2 на чл.63 ГПК. Както приема ВКС в своята практика, неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда, не влече след себе си неблагоприятни последици, включително не може да е основание за прекратяване на делото /в този смисъл определение №216 от 25.04.2016г. по ч.т.дело № 690/2016г. на ВКС, ІІ Т.О, Т. К., определение №891/28.11.2014г. по ч.гр.дело №6523/2014г. на ВКС, ІV Г.О., Г.К., определение №869/12.12.2012г. по гр.дело №776/2012г. на ВКС, ІV Г.О., Г.К., решение №434/13.05.2010г. по гр.дело №700/2009г. на ВКС, І Г.О., Г.К./ В разглеждания случай, дадените от районния съд указания са неправилни и незаконосъобразни, тъй като за страната не следва да има съмнение откога ще тече продължения срок. Обвързването на началния момент на новоопределения срок с изпълнение на процесуално задължение от страна на ответника не отговаря на изискванията на изричната правна норма на чл.63, ал.2 ГПК.