Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1922 от 03.04.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11588/2022
Вид
Решение № 1922
Подписан
03.04.2024
В сила
03.04.2024
Състав
Анелия Маркова, Василена Дранчовска, Пепа Маринова-Тонева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1922 гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100511588 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на „Ю. Б.“ АД, подадена на 14.03.2024 г./по пощата/.

В молбата се сочи, че на с.11 от постановеното по делото решение № 822 от 13.02.2024 г. е посочено, че:

„При така изложените по-горе мотиви налага се извод, че обжалваното решение е неправилно в частта в която в полза на ищеца е признато вземане за главница /чиста стойност по кредита/ в размер над 7 729,06 лв. и затова в тази му част ще следва да бъде отменено и вместо това искът по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД вр. с чл.9 ЗПК за сумата над 7 729,06 лв. до признатия от СРС размер от 8283,98 лв. ще бъде отхвърлен като неоснователен.

В частта относно сумата в размер на 7 729,06 лв. първоинстанционното решение ще бъде потвърдено, както и в частта в която претенциите на ищеца, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК са отхвърлени“.

В диспозитива на решението, обаче, не било посочено, че се потвърждава решение № 20230156 от 20.10.2020 г. по гр.д.№ 42151 по описа 1 за 2018 г. на СРС, ГО, 47 -ми състав, в частта в която е установено, че съществува вземане в размер на 7729,06 лв. главница по договор за револвиращ потребителски кредит от 06.07.2016 г. и ползване на кредитна карта PLUS -13614464, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.11.2017 г. до окончателното плащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на 01.12.2017 г. от СРС, ГО, 47 с-в по ч.гр.д.№ 83116 по описа за 2017 г.

Иска се от молителя така постановеното решение да бъде допълнено като в диспозитива на същото се впише следния текст: че се потвърждава решение № 20230156 от 20.10.2020 г. по гр.д.№ 42151 по описа за 2018 г. на СРС, ГО, 47 -ми състав, в частта в която е установено, че съществува вземане в размер на 7729,06 лв. главница по договор за револвиращ потребителски кредит от 06.07.2016 г. и ползване на кредитна карта PLUS 13614464, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.11.2017 г. до окончателното плащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на 01.12.2017 г. от СРС, ГО, 47 с-в по ч.гр.д.

№ 83116 по описа за 2017 г.

Ако съдът приеме, че не са налице предпоставките на чл.250 ГПК, то да извърши тълкуване на постановеното от него решение по реда на чл.251 ГПК.

По молбата е постъпило становище от особения представител на С. Р.

С., в което се сочи, че молбата е неоснователна, а постановеното решение било ясно и не се нуждаело от допълване или тълкуване.

Софийски градски съд като взе предвид доводите на страните приема следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК правото на страната да иска допълване може да се упражни в едномесечен срок, който за обжалваемите решения /какъвто е настоящия случай/ тече от датата на връчване на решението, т.е. от момента, в който може да се подаде жалба срещу самото решение или ако решението е необжалваемо - от влизането му в сила. При това положение съобразно даденото тълкуване на приложимата норма, без значение е дали някоя от страните е упражнила правото си на жалба.

В случая на молителя е връчено решение на 22.02.2024 г., а молбата е подадена на 14.03.2024 г.

2

Непълен е съдебният акт, който не обхваща целия спорен предмет поради липса на формирана воля на съда относно част от спорното право или един от съединените искове, или допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет.

В случая, обаче, не е налице „непълен съдебен акт“. Както самият молител сочи, в мотивите си на с.11 от така постановеното решение, съдът е посочил, че: „В частта относно сумата в размер на 7 729,06 лв. първоинстанционното решение ще бъде потвърдено“. В частта на диспозитива, в която се потвърждава първоинстанционното решение, не е посочено, че това се прави и по отношение на сумата в размер на 7 729,06 лв., която е призната за установена по реда на чл.422, ал.1 ГПК.

Ето защо настоящата инстанция намира, че сме в хипотезата на чл.247 ГПК- наличие на очевидна фактическа грешка.

С Решение № 55 от 06.07.2009 г., постановено в производство по чл.

247 ГПК по т.д. № 541/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о. е прието, че поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК се допуска, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Формираната от съда воля трябва да следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й да е обективирано в диспозитива.

Ето защо така допуснатата очевидна фактическа грешка следва да бъде отстранена като в диспозитива на решение № 822 от 13.02.2024 г. , с.16, в параграфа с който се потвърждава първоинстанционното решение преди индивидуализацията на заповедта за изпълнение, т.е. преди текста „за които суми“ се добави текста: „както и в частта в която е уважен предявеният от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, рег.№ *******, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон Б., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 14, срещу С. Р. С., ЕГН **********, иск по реда чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ГПК вр. с чл.9 ЗПК, за признаване за установено, че в полза на БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, рег.№ *******, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон Б., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 14, заместен по реда на чл.226, ал.2 ГПК от „Ю. Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.*******, срещу С. Р. С., ЕГН 3

**********, съществува вземане в размер на 7729,06 лв. , представляващо неплатена главница по договор за револвиращ потребителски кредит от 06.07.2016 г. и ползване на кредитна карта PLUS -13614464, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.11.2017 г. до окончателното плащане на вземането“.

При това положение искането за допълване, както и това за тълкуване на решение № 822 от 13.02.20224 г. по в.гр.д.№ 11588 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, по реда на чл.250 и чл.251 ГПК следва да бъдат оставени без уважение.

ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на решение № 822 от 13.02.20224 г. по в.гр.д.№ 11588 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, с.16, в параграфа с който се потвърждава първоинстанционното решение преди индивидуализацията на заповедта за изпълнение, т.е. преди текста „за които суми“ се добави текста: „както и в частта в която е уважен предявеният от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, рег.№ *******, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон Б., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 14, срещу С. Р. С., ЕГН **********, иск по реда чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ГПК вр. с чл.9 ЗПК, за признаване за установено, че в полза на БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, рег.№ *******, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон Б., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 14, заместен по реда на чл.226, ал.2 ГПК от „Ю. Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.*******, срещу С. Р. С., ЕГН **********, съществува вземане в размер на 7729,06 лв. , представляващо неплатена главница по договор за револвиращ потребителски кредит от 06.07.2016 г. и ползване на кредитна карта PLUS -13614464, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.11.2017 г. до окончателното плащане на вземането“.

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в молбата на „Ю. Б.“ АД, ЕИК *******, вх.№ 30783, подадена на 14.03.2024 г. /по пощата/ за допълване, както и това за тълкуване на решение № 822 от 13.02.20224 г. по в.гр.д.№ 11588 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, по реда на чл.250 и чл.251 ГПК, като неоснователни.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5