Решение № 315 от 14.04.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. гр. Хасково, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20255640102517 по описа за 2025 година

Предявен е от Г. М. К. с ЕГН:**********, с постоянен адрес ****, със съдебен адрес ****, адв.Й. Й., против М. Г. К. с ЕГН:**********, с постоянен адрес ****, със съдебен адрес ****, адв.Т. Г. А., иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/.

Ищцата твърди, че по силата на договор за покупко-продажба от ****. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на гр.****, одобрени със заповед №****. на ИД на АГКК-София; адрес на самостоятелния обект в сграда : ****; площ на самостоятелния обект в сграда : 15кв.м.; предназначение на самостоятелния обект в сграда : гараж.

През ****. родителите на ищцата К. П. К. и М. Г. К. прекратили гражданския си брак. По тази причина през ****. ищцата напуснала жилището, находящо се в ****, респективно и владението на самостоятелния обект в сграда : гараж №5.

От ****. ответникът М. Г. К. без правно основание владеел самостоятелния обект в сграда : гараж №****. Въпреки многобройните молби от страна на ищцата до ответника да освободи процесния гараж и до момента 1 не го бил направил, поради което чрез ЧСИ на ****. му изпратила нарочна покана. След получаването на поканата на ****. ответникът започнал да отправя по телефона заплахи към ищцата и майка й. По този повод майката на ищцата подала жалба до РУ-Хасково, по която била образувана преписка. На свой ред ищцата също подала жалба.

Предвид гореизложеното, според ищцата, са налице необходимите законови предпоставки, а именно 1. ищецът да е собственик на вещта, обект на спорното материално право; 2. вещта да се намира във владение или държане на ответника; 3. ответникът да владее или държи вещта без правно основание, като същите съществуват при условията на кумулативност.

Ето защо, се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да предаде на ищцата владението на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на гр.****, с площ : 15кв.м., с предназначение : гараж, с административен адрес : ****. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, като намира предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС за допустим, но неоснователен и недоказан. Твърди, че упражнява фактическа власт не като владелец, а като държател, тъй като имота се ползвал на основание договор за наем. Ищцата изпратила на ****. чрез ЧСИ уведомление, че желае да й бъде предадено владението на гаража, респективно, че желае да й бъде заплащан наем в размер на 100лв. След получаване на уведомлението ответникът незабавно започнал да заплаща поискания месечен наем в размер на 100лв. за процесния имот, като преводите били извършвани по начина, указан от самата ищца в тяхна кореспонденция по месинджър, а именно чрез паричен превод, извършван чрез куриерска фирма „Еконт експрес“ АД.

Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание. С оглед изложената фактическа обстановка, според ответника, липсва един от елементите, а именно „без правно основание“, необходими за уважаване на ревандикационния иск.

Твърди се, че ищцата не е била възпрепятствана да ползва гаража. През периода ****. – ****. ищцата не проявявала воля да ползва имота, заминала 2 да следва висшето си образование в гр.София и през това време не предприемала никакви действия, постъпки и искане да й бъде предадено владението. Поради това, според ответника, не е налице неправомерно отнемане на владението от негова страна.

С оглед гореизложеното ищцата нямала правен интерес от иска по чл.108 от ЗС, след като получавала наем, въпросът за предаване на владението бил уреден между страните чрез фактическо договорно отношение.

Ревандикационният иск целял предаване на фактическата власт върху вещта от владелец без основание. Тук обаче такова основание съществувало – заплащането на наем след отправената покана създавало договор за наем по чл.228 от ЗЗД, макар и неформален, а чрез извършване на конклудентни действия. Ответникът ползвал имота по валидно наемно правоотношение, като редовно изплащал наем на ищцата, което представлявало признание от нейна страна, че ползването е на правно основание. ВКС приемал, че при съществуването на наемно отношение държането не е без основание, поради което искът по чл.108 от ЗС е неоснователен.

На следващо място, ищцата придобила имота с чужди средства, което съставлявало недопустимо обогатяване. Формалното вписване на собственост не изключвало възможността да се установи реалният произход на средствата.

ВКС приемал за допустимо да се доказва, включително със свидетели, че цената е платена от трети лица и вписването не пречи да се установи придобиване с чужди средства, пораждащо претенции по чл.55 от ЗЗД.

Ответникът твърди, че сделката от ****. е извършена изцяло с негови средства, без намерение за дарение, без заем, без каквото и да е основание за прехвърляне на средствата. Ищцата към момента на извършване на сделката за покупко-продажба на имота била непълнолетна /****./, без доходи и без финансови средства за закупуване на имота. Цялата покупна цена била заплатена от ответника с лични негови средства, предавани в брой в присъствието на свидетели. С оглед на което ищцата се обогатила без правно основание, а ответникът претърпял насрещно обедняване. Ищцата не заявявала никакво връщане на тези пари, а напротив – след придобиване на имота напълно се дезинтересирала от него. Опитът на ищцата да ревандикира имот, за който не е платила, представлявал груба злоупотреба с право, тъй като целял да извлече имуществена полза от чуждото плащане. Това обстоятелство обуславяло възникване на вземане на ответника срещу ищцата 3 по силата на неоснователно обогатяване, поради което предявявал насрещен иск.

Предвид гореизложените съображения се иска отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, като неоснователен и недоказан. Иска се също така уважаване на предявения насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, като бъде осъдена ответницата по насрещния иск /ищца по първоначалния/ да заплати на ищеца по насрещния иск /ответник по първоначалния/ сумата от 5536лв., представляваща платена от него покупна цена за имота, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответницата по насрещния иск /ищца по ревандикационния иск/ депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който го оспорва като неоснователен и моли съда да го отхвърли. Твърди, че правото да се предяви иск по чл.55 от ЗЗД се погасява с 5-годишна давност, която започва да тече от момента на самото плащане. След като при закупуването на имота през ****. цената била платена със средства на ответника/насрещен ищец, а насрещният иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е предявен през 2025г., прави възражение за изтекла погасителна давност за това вземане.

В случай, че съдът не приеме за основателно това възражение се излагат следните доводи за неоснователност на предявения иск. Паричните средства, с които е заплатена цената на имота, не били лични средства на ответника/насрещен ищец. При сключването на сделката през ****. той бил в брак с К. П. К., прекратен с развод през ****., поради което платената сума в размер на 5536лв. имала брачен произход. В този смисъл се твърди, че ответникът/насрещен ищец носи доказателствената тежест да установи твърденията си, че тези пари са негови лични средства. Твърди се, че той никога не е имал постоянни доходи, не е работил по трудов договор. Бившата му съпруга К. П. К. била ****. От справка в Търговския регистър и на ЮЛНЦ било видно, че ответникът е член на управителния съвет и представлява „****.“, което сдружение било определено за извършване на дейност в обществена полза. Член бил на управителния съвет на „****“, което сдружение било определено за извършване на дейност в частна полза.

Напълно несъстоятелни били доводите, че поради заплащането на наем 4 от ответника на ищцата, последната нямала правен интерес от иска по чл.108 от ЗС и въпросът за предаване на владението бил уреден между страните чрез фактическо договорно отношение. С изпратената до ответника покана ищцата заявявала, че е лишена от правото си на собственост и го кани да предаде владението на гаража и ако не го направи в дадения срок – ищцата му определила месечен наем, дължим до освобождаване на имота. При това положение било ясно, че не са възникнали никакви договорни отношения за наем, както погрешно считал ответникът. За това, че лишил ищцата от ползването на нейния гараж, тя имала право да иска обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД, което се съизмерявало с месечния наем. След като ответникът ползвал без основание собствения на ищцата гараж, той се обогатил, спестявайки си разходи за наем, а ищцата като собственик на гаража обедняла, пропускайки да увеличи имуществото си чрез една сигурна облага под формата на доходи от наем. В случая ответникът решил доброволно да заплаща исканото от ищцата обезщетение за неоснователно обогатяване, иначе тя щяла да го претендира по съдебен ред.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

По силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №88, том 2, рег. №4770, дело №239/****., съставен на ****. от нотариус К. В. с рег. №**** по регистъра на нотариалната камара, Д. П. С. и Е. Д. Н. продават на Г. М. К., действаща със съгласието на своя родител и законен представител М. Г. К., следния свой съсобствен недвижим имот : гараж №****, находящ се на административен адрес ****, в сградата на ****, с площ на гаража 15кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, по КККР на гр.****, одобрени със Заповед №****. на ИД на АК-София.

С решение от ****.****., постановено по гр. д. №570/****. по описа на РС-Хасково, е прекратен брака между М. Г. К. и К. П. К. поради постигнато сериозно и непоколебимо взаимно съгласие и е утвърдено постигнатото между тях споразумение. По силата на утвърденото с решението споразумение се определя местоживеенето на детето И. М. К. при майката, на нея се предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето, определя се режим на лични контакти с бащата. Последният е осъден да заплаща месечна издръжка за детето, на него е предоставено ползването на 5 семейното жилище. Допусната е промяна на фамилното име на съпругата от К. П. К. на К. П. К..

Приложена е справка за актуалното състояние на трудовите договори на К. П. К., както и доказателства, че ответникът е председател на „****“ и член на управителния съвет на сдружение „****“.

На ****. чрез ЧСИ ищцата е изпратила покана до ответника, с която определя 7-дневен срок от датата на получаване за предаване на владението върху собствения й недвижим имот /процесния гараж с идентификатор ****/.

С поканата се определя месечен наем в размер на 100лв., в случай, че в 7дневния срок от получаването не й предаде владението върху гаража, който наем се дължи до освобождаване и предаване на имота.

В писмо от ****. началник РУ-Хасково уведомява К. П. К., че подадената от нея жалба, касаеща сигнал по отношение на М. Г. К. е заведена по описа на РУ-Хасково и е приключила, а материалите са оставени на съхранение в РУ-Хасково.

С отговора на исковата молба ответникът представя системни бонове за заплащане на наем от 100лв. на ищцата за месеците **** В писмо от ****. на ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково, се сочи, че за периода от ****. до ****.****. няма данни за получени доходи от трудово правоотношение и по договор за управление и контрол или самоосигуряване от М. Г. К., но има данни за получени доходи по граждански договор, за което лицето има подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за ****. и ****. Към писмото е приложена справка, в която е отразено, че за ****. ответникът е получил сумата от 368,90лв., а за ****. – 1540лв.