Определение № 3411 от 21.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3411 гр. София, 21.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20241100606343 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

Образувано е по частна жалба на частната тъжителка К. К. Д., депозирана чрез адвокат С.С., редовно упълномощен повереник срещу разпореждане № 7646, постановено по нчхд № 11107/2021 г. по описа на СРС, НО, 104 състав, с което е върната въззивната жалба на частната тъжителка К.

К. Д., депозирана срещу присъда от 17.04.2024 г., постановена по същото дело.

С депозираната частна жалба се твърди, че разпореждането на първия съд, с което е върната въззивната жалба е незаконосъобразно и неправилно, за което се излагат подробни съображения. Жалбоподателят твърди, че за разпореждането от 29.04.2024 г., с което е оставена без движение въззивната жалба срещу постановената по нчхд № 11107/2021 г. по описа на СРС, НО, 104 състав и са дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на 6,00 лева в 7 дневен срок е научил едва когато е получил разпореждане № 7646, с което е върната въззивната му жалба. Посочва, че разпореждането на съда от 29.04.2024 г. не е било връчвано, както на частния тъжител Д., така и на неин процесуален представител, който има даден електронен достъп до делото.

Жалбоподателят твърди, че след като е извършил справка в деловодната система на съда, не е установил да има публикуван съдебен акт с дата 29.04.2024 г. Моли да се укаже на първия съд да връчи по надлежния ред на 1 страните разпореждането си от 29.04.2024 г. Моли да бъде отменено разпореждането, с което е върната въззивната жалба, т.к. указания за внасяне на държавна такса за нея не са получавани, както и че акта, с който е оставена без движение въззивната жалба, не е публикуван в ЕИСС.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в частната жалба на частната тъжителка К. К. Д., депозирана чрез адвокат С.С., атакувания съдебен акт – разпореждане № 7646, постановено по нчхд № 11107/2021 г. по описа на СРС, НО, 104 състав, с което е върната въззивна жалба, както и материалите по делото, намери за установено от фактическа страна, следното:

По повод на депозирана от частната тъжителка К. К. Д. срещу подсъдимия Р.С.Р. частна тъжба е образувано нчхд № 11107/2021 г. по описа на СРС, НО, 104 състав, за престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

На 17.04.2024 г. е постановена присъда по нчхд № 11107/2021 г. по описа на СРС, НО, 104 състав, с която подсъдимия Р.С.Р. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му с частната тъжба обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

Срещу постановената на 17.04.2024 г. присъда е депозирана на 22.04.2024 г. въззивна жалба от частната тъжителка К. К. Д., чрез адвокат С.С., редовно упълномощен повереник.

С разпореждане от 29.04.2024 г., първият съд се е разпоредил да бъде изпратен на страните препис от мотивите към присъдата и е указал на частния тъжител Д. да внесе, в 7 дневен срок, държавна такса в размер на 6,00 лева по сметка на СГС, във връзка с депозираната на 22.04.2024 г. въззивна жалба. С разпореждането си, първият съд е указал, че при неизпълнение на дадените указания ще бъде върната въззивната жалба.

По делото е приложено съобщение, с дата 30.04.2024 г., в което са вписани дадените от първия съд указания към частната тъжителка К. Д..

Съобщението е връчено на адвокат С., на дата 20.05.2024 г.

С разпореждане /без дата/, деловодно изведено в ЕИСС под № 7646 на дата 20.06.2024 г., първият съд е констатирал, че дадените от него указания към частната тъжителка Д., за внасяне на държавна такса в размер на 6,00 лева по сметка на СГС, са били връчени на 20.05.2024 г., чрез нейния процесуален 2 представител адвокат С., но до 27.05.2024 г. не са били изпълнени. При така установеното, първият съд е приел, че в случая са налице основанията на чл.

323, вр. с чл. 81, ал. 1 НПК за връщане на въззивната жалба.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна, следното:

Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от активно легитимирана за това страна, а именно от частната тъжителка К. Д., чрез редовно упълномощения си повереник адвокат С.С., както и в рамките на предвидения законов 7 – дневен срок, визиран в разпоредбата на чл. 341, ал. 2, вр. с чл. 323, ал. 2 НПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Въззивният съд намира обжалваното в случая разпореждане, постановено от първия съд без дата, деловодно изведено в ЕИСС под № 7646 на дата 20.06.2024 г., за неправилно и незаконосъобразно, т.к. противоречи на процесуалния закон. Това е така, защото изрично в разпоредбата на чл. 323, ал.

1, т. 1 НПК законодателя е предвидил хипотезите, при които първия съд връща жалбата на нейния подател или тогава когато тя не отговаря на изискванията по чл. 320, ал. 1 и ал. 3 НПК и ако в седемдневен срок от поканата пропускът или несъответствието не бъде отстранено. Визираните в разпоредбата на чл.

320, ал. 1 и ал. 3 НПК пропуски се отнасят към формата и съдържанието на въззивната жалба, между които не се съдържа изискване за внасяне на държавна такса или така, както указания е дал първия съд на частния тъжител.

Действително, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 2 НПК по дела за престъпления, които се преследват по тъжба на постраД.я до съда, разноските се внасят предварително от частния тъжител, а ако не са внесени, дава му се седемдневен срок да ги внесе. В конкретния случай разноските, поради невнасяне на които, от страна на първия съд, е върната въззивната жалба на частния тъжител, представляват дължима се държавна такса за въззивно обжалване на постановена първоинстанционна присъда. Така съгласно т. 12, вр. с т. 9 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и министерството на правосъдието (загл. изм. - дв, бр. 15 от 1996 г., загл. доп. - дв, бр. 2 от 1997 г., загл. изм. - дв, бр. 69 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г., загл. изм. - дв, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) предвидената за събиране от съдилищата 3 държавна такса е в размер на 6,00 лева. В конкретния случай действително държавната такса не е внесена от страна на жалбоподателя, но внасянето й не води до преграждане на пътя на съдопроизводствените действия по делото пред по-горната съдебна инстанция, когато са изпълнени всички останали предпоставки съгласно чл. 320, ал. 1 и ал. 3 НПК относно формата и съдържанието на въззивната жалба. Това е така, защото изрично не е предвиден, като изискване за редовността на въззивната жалба в производство по реда на частното обвинение, срок за внасяне на дължимата държавна такса.

Въззивният съд намира, че в конкретния случай, от страна на първия съд, са ограничени правата на частния тъжител, на който е върната въззивната жалба срещу първоинстанционната присъда, постановена по дело от частен характер, поради невнасяне на дължимата държавна такса. Тук е мястото да се посочи, че неизпълнението на това задължение от страна на частния тъжител не следва да води автоматично до връщане на въззивната жалба, т.к. внасянето на държавната такса е правно-технически въпрос, който не е свързан с преклудирането на процесуални права, още по-малко на правото да се образува въззивно наказателно от частен характер производство, когато въззивната жалба е депозирана в предвидения за това, съгласно чл. 319, ал. 1 НПК преклузивен петнадесет дневен срок.

По изложените по-горе мотиви настоящият съдебен състав намира, че разпореждане /без дата/, деловодно изведено в ЕИСС под № 7646 на дата 20.06.2024 г. следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а делото върнато на първия съд за администриране по надлежния ред на въззивната жалба депозирана срещу присъда от 17.04.2024 г, постановена по нчхд № 11107/2021 г. по описа на СРС, НО, 104 състав.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане /без дата/, деловодно изведено в ЕИСС под № 7646 на дата 20.06.2024 г., постановено по нчхд № 11107/2021 г. по описа на СРС, НО, 104 състав, с което е върната въззивна жалба срещу присъда, постановена по същото дело.

Връща делото на Софийски районен съд за надлежно администриране на 4 въззивната жалба.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5