Решение № 5 от 12.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Наказателно дело за възобновяване № 20255000600253 по описа за 2025 година Производството е образувано на основание чл. 424, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК .

В срока по чл. 421, ал. 3 НПК е постъпило искане на осъдения Г. Н. Ч. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 1578/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, отмяна на постановеното по него решение № 404/09.12.2024 г. и потвърдената с него присъда № 13/23.04.2024 г. по НОХД № 188/2023 г. на Районен съд – Карлово, като вместо това делото бъде върнато за ново разглеждане и алтернативно - Г. Ч. бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал. 3 вр. ал.

1 НК. В искането се излагат доводи за наличието на касационни основания по 348 ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъденият и неговият защитник адв. Г. С. поддържат депозираното искане.

Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив дава заключение, че искането на осъденото лице е неоснователно.

1

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, подадено е от активно легитимирана страна и се отнася до съдебен акт, непроверен по касационен ред. Основава се на разпоредбата на чл. 425, ал. 1, т. 5 НПК и е направено в шестмесечния преклузивен срок.

Разгледано по същество, искането е частично основателно.

Съображенията за това са следните:

С присъда № 13/23.04.2024 г., постановена по НОХД №

188/2023 г. по описа на Районен съд – Карлово, подсъдимият Г. Н. Ч. е признат за виновен в това, че на 30.04.2021 г. в гр. С., област Пловдив, се е заканил с убийство на Н. В. К. от същия град, и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл.

144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

По жалба на подсъдимия, чрез неговия защитник, срещу така постановената присъда е образувано ВНОХД № 1578/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. С решение № 404 от 09.12.2024 г., постановено по посоченото дело, първонстанционната присъда е потвърдена. Решението е окончателно и е влязло в сила на датата на постановяването му.

Макар в искането за възобновяване на наказателното дело да се релевират и двете касационни основания, към които препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК , настоящият съдебен състав намира, че водещото сред оплакванията на защитника е това за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото се изтъкват аргументи, че решаващите съдилища са постановили съдебните си актове в разрез с изискванията на чл. 305, ал. 3 и чл. 339 НПК.

2

Въззивният съд, утвърждавайки изцяло мотивите на първата инстанция, е допуснал нарушения на чл. 107, ал. 3 - 5 от НПК при проверката и анализа на събраните доказателства, довело до компрометиране на основните принципи, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК.

Предходните инстанции са приели, че подсъдимият Г. Ч. се е заканил с убийство на Н. В. К. и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му. За да обосноват този си извод, съдебните инстанции са акцентирали основно върху показанията на свидетелите Н. К. и И. П., които са приети за достоверни и кореспондиращи помежду си. Така направените изводи обаче не се основават на изискуемото се от закона - цялостна проверка на доказателствените материали и надлежен доказателствен анализ. Проверката на доказателствените материали, които според двете съдебни инстанции по безспорен и категоричен начин установяват приетата за установена фактическа обстановка - показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства и заключението на вещите лица, изготвили комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, не сочат нито наличието на такава безспорност, нито на такава категоричност, както и че водят до единствения възможен извод, че подсъдимият Ч. е извършил деянието, за което е предаден на съд. При несъмнено установените влошени отношения между свидетеля Н. К. и подсъдимия Ч. преди процесната дата по същия повод – безрезултатно оставени упреци, отправяни от К. към Ч., че при поливане на градинката пред заведението на последния понякога водата преливала и отивала към гаража на К., се е налагало обстойно изясняване на случилото се на инкриминираната дата и внимателна преценка дали поведението на подсъдимия е съставомерно по чл. 144, ал. 3 НК. В хода на първоинстанционното производство свидетелят Н. К. е разпитван два пъти, като след преразпита му са прочетени и показанията му от досъдебното производство, на основание чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК. От мотивите на районния съд не става ясно кои точно показания на този свидетел са кредитирани (изцяло или частично), въз основа на които е направил извода си, че не са установени „наличие на обстоятелства, които да оборят обективността им“, като същевременно е направил и констатацията за „наличие на непоследователност във времето на съобщаваните от свидетеля събития и отправяните към него закани“. За разлика от първостепенния, въззивният съд е приел „за достоверни 3 показанията на пострадалия Н. К., в които твърди, че подсъдимият го е заплашил с убийство, като му е заявил, че ще го пребие и ще го зарови в една дупка“, позовавайки се на заявеното от този свидетел на досъдебното производство, приобщени чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК, без да обсъжда тези показания в останалата им част, напр. – твърдението Ч. да му е казал и че „ей сега ще взема брадвата и ще те насеча“ и без да ги съпостави и анализира със заявеното от К. в хода на първоинстанционното производство, в които такива твърдения липсват.

Същият подход е приложен от двете съдебни инстанции и по отношение на показанията на свидетелката И. П., която твърди, че е очевидец на спречкването между Ч. и К. на процесната дата. След разпита й в хода на първоинстанционното производство, районният съд е констатирал, че между заявеното пред него и в хода на досъдебното производство от същата свидетелка е налице съществено противоречие, поради което е прочел показанията й по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК. За разлика от приетото в хода на съдебното следствие, в мотивите си районният съд е посочил, че констатираните несъответствия между показанията на свидетелката П. са несъществени и не се отразяват на тяхната обективност. Изцяло без коментар са оставени приобщените от досъдебното производство показания на същата свидетелка, в които заявява: „Г. го познавам като конфликтен и агресивен човек. Непрекъснато се кара с хората. Мен ме е псувал без никаква причина.

Знам, че е създавал проблеми и на други хора… Аз също много се страхувам от Г. и се надявам да нямам никакви срещи с него, по какъвто и да е повод“, което от своя страна поставя под сериозно съмнение нейната обективност и безпристрастност. Въззивният съд пък е заключил, че правилно първата инстанция е кредитирала показанията на свидетелката П., без да уточнява кои и да им направи съответен анализ, като се е позовал на резултата на проведения на досъдебното производство следствен експеримент, при който била „установена възможността на свидетелката, в положението и мястото, от което е наблюдавала в неговата динамика, да го е възприела непосредствено.“. Извън вниманието на решаващите съдилища е останал фактът, че в протокола за следствен експеримент е отразено само разстоянието (и то по диагонал - около 20-25 м) от терасата на свидетелката П. до мястото на инцидента, но не и възможността за нейните слухови възприятия, за които същата свидетелства, от това разстояние. Не е изследван 4 изобщо и въпросът каква в действителност е била видимостта на свидетелката към двамата мъже на мястото на инцидента на процесната дата, при положение, че следственият експеримент е проведен близо две години след нея и не е ясно дали през изминали период не са настъпили някакви промени (напр. отстраняване на сгради, растителност и т.н.).

Без детайлен анализ от двете инстанции са останали обясненията на подсъдимия Ч. и показанията на свидетелите Х. З. и Ц. М. като част от доказателствената съвкупност. Районният съд се е задоволил да отбележи, че кредитира обясненията на подсъдимия само относно възникналия между него и К. конфликт, а в останалата им част е приел, че са израз на неговата защитна позиция, тъй като не кореспондират с показанията на свидетелите К. и П.. Както бе отбелязано по-горе заявеното от последните двама, в хода на първоинстанционното съдебно следствие и на досъдебното производство, поражда съмнения за тяхната обективност и безпристрастност.

За разлика от тях подсъдимият твърди за отправена към него от К. закана за физическа разправа, което се потвърждава от свидетелите З. и М.. Вярно е, че първата е съпруга на подсъдимия, а втората – негова позната, но само тези факти не дават основание техните показания да не бъдат ценени като достоверни, обслужващи единствено защитната версия на подсъдимия. Още повече, че от показанията на самия К. (при повторния му разпит пред районния съд и приобщените от досъдебното производство) става ясно, че той също не е бил безучастен в развилата се конфликтна ситуация – напротив, дори е издърпал маркуча, с който е поливана градинката, от ръцете на подсъдимия, което поражда и съмнение за обективната възможност именно процесното поведение на подсъдимия да е формирало страхови преживявания у свидетеля. Районният съд не е изпълнил задължението да разкрие причините за противоречията, да ги отстрани в максимална степен и след внимателна преценка и анализ да установи кои от доказателствените източници са истинни и да им гласува доверие. Напълно формално окръжният съд се е съгласил с мотивите на първата инстанция, като ги е преповторил изцяло в своето решение.

Изложеното по-горе определя, че упрекът, отправен с искането за възобновяване на делото не е лишен от основание. Безспорно вярно е, че суверенно право на решаващия съд е да формира вътрешно 5 убеждение по достоверността, надеждността и достатъчността на доказателствените източници, но това следва да стане при обективно, пълно и всестранно изясняване на всички обстоятелства по делото, което не е сторено в пълен обем по настоящето производство.

Констатираните съществени процесуални нарушения изпълват съдържанието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3, т. 2 НПК, поради което искането за възобновяване на производството следва да бъде уважено, а делото върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция. При новото разглеждане на делото следва да отстранят допуснатите нарушения, включително при необходимост и чрез провеждане на допълнително съдебно следствие. Доводите, поддържани пред настоящата инстанция, за нарушение на материалния закон не биха могли да получат отговор с оглед изхода на делото.

С оглед на изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА на наказателното производство по ВНОХД

№ 1578/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ОТМЕНЯ постановеното по това дело решение № 404/09.12.2024 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на закрито заседание по допускане на доказателства.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6