Решение № 1205 от 09.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1205 гр. София, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20231100502128 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК

Постъпила е жалба на длъжника в изпълнителното производство – „Софийска вода“ АД, срещу постановление за разноските по ИД № 20229240401726 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, обективирано в съобщение изх. № 850/11.01.2023 г., с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за намаляване на разноските по делото с 3 броя допълнителни такси, начислени на основание т. 5 ТТР към ЗЧСИ, и същевременно е начислена в негова тежест нова такса в размер на 24 лева за връчване на обжалвания отказ.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт. Поддържа се, че постановлението на ЧСИ, с което се произнася по молби/възражения касателно разноските в изпълнителното производство, не е сред визираните в т. 5 ТТРЗЧСИ актове, поради което не следва да се начислява такса за неговото връчване – в този смисъл се позовава на практика на окръжните съдилища, обективирана в Решение № 774/07.04.2022 г. по в. гр. д. № 3086/2022 г. по описа на СГС.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило становище от взискателите в изпълнителното произовдство – „Ф.М.“ ЕООД и „Е.М.“ ЕООД, с което се оспорва жалбата като неоснователна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

ЧСИ Г.К. е депозирал мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на жалбата. Сочи се, че процесуалният закон вменява задължения на съдебния изпълнител да уведомява взискателя за всяко искане на длъжника и да връчва на страните преписи от своите актове. Поддържа се, че във връзка с изпълнението на посочените задължения е предвидено в т. 5 ТТРЗЧСИ начисляване на допълнителна такса в тежест на длъжника по делото.

Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните и мотивите на ЧСИ и като съобрази представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20229240401726 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, е образувано по молба на „Ф.М.“ ЕООД и „Е.М.“ ЕООД срещу „Софийска вода“ АД, за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 07.09.2022 г. по гр. д. № 58816/2020 г. по описа на Софийски районен съд, с който „Софийска вода“ АД е осъдена да заплати на А.В.Г. сумата в размер на 50 лева – съдебни разноски по цитираното гражданско дело, което 1 вземане е прехвърлено в полза на „Ф.М.“ ЕООД и „Е.М.“ ЕООД с договор за цесия от 25.07.2022 г. /приложен към молбата/.

С Постановление от 29.11.2022 г. съдебният изпълнител е приел разноски в ИД по т.

1, 3, 5, 9, 26 и 31 от ТТРЗЧСИ, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева.

На 29.11.2022 г. е връчено запорно съобщение до „Общинска банка“ АД, с което съдебният изпълнител е наложил запор на всички вземания на длъжника към банката до размера на дълга по изпълнителното дело, както е посочен в съобщението.

На 02.12.2022 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на вземания в общ размер на 476,72 лева, от които 240 лева – адвокатско възнаграждение, и 180,72 лева – дължими такси по ТТРЗЧСИ.

В срока за доброволно изпълнение дължимите суми са изцяло събрани от длъжника.

На 16.12.2022 г. по ИД е постъпило възражение от длъжника за намаляване размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по съображения, че същото е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и за преизчисляване на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Препис от постъпилото възражение е връчен на взискателите със съобщение изх. № 50908/16.12.2022 г.

С разпореждане, обективирано в съобщение с изх. № 51246/21.12.2022 г., получено от взискателите на 21.12.2022 г., и съобщение с изх. № 51209/21.12.2022 г., получено от длъжника на 29.12.2022 г., съдебният изпълнител е намалил приетите за събиране по делото разноски за адвокатско възнаграждение до размера на 200 лева и съразмерно е намалил таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

С постановление за разноски от 21.12.2022 г. ЧСИ е приел 3 броя допълнителни такси по т. 5 ТТРЗЧСИ – за изготвяне и връчване на съобщение до взискателя за постъпило възражение от длъжника с указание да даде становище, както и за връчване на постановления до страните.

С молба от 10.01.2023 г. длъжникът е възразил срещу постановлението за разноски от 21.12.2022 г. при аргументи, идентични с изложените в сезиращата настоящия съд жалба.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от участник в изпълнителния процес, в качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на атакуване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК действие на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І – „Общи правила“. Тази част се прилага както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично регламентирано в чл. 79 ГПК. Според цитираната норма, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати по реда на чл. 433 ГПК.

Съгласно т. 5 ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК, се събира такса 20 лева.

В конкретния случай длъжникът възразява срещу начислени в негова тежест 3 броя такси на основание т. 5 ТТРЗЧСИ – за връчване на препис от възражение срещу разноските на взискателите в ИД /1 бр./ и за връчване на страните на препис от разпореждане на ЧСИ, с което се произнася по възражението на длъжника срещу постановление за разноските /2 бр./.

Настоящият съдебен състав приема, че съдебният изпълнител неправилно е начислил като дължими посочените 3 броя допълнителни такси. Съображенията са следните:

Според мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК, ВКС, съгласно чл. 79 ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника, като е без значение дали изпълняемото право е парично или непарично. Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа. По съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от 2 важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи. Всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа.

Затова размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие. Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя. Затова, на основание чл. 79 ГПК, между него и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. С оглед възприетото в т. 2 от цитираното ТР и при съобразяване изричния текст на нормата на чл. 79 ГПК, настоящият въззивен състав прави извод, че такси по изпълнението съгласно т. 5 ТТРЗЧСИ са предвидени за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, които са във връзка с изпълнението и с извършването на конкретни самостоятелни изпълнителни действия. В разглеждания случай връчването на препис от възражението на длъжника срещу разноските и на постановлението за разноските не са действия на ЧСИ във връзка с изпълнението и поради това за тях не е предвидено начисляване на такса по т. 5 ТТРЗЧСИ.

Изводи в насока недължимост на начислените допълнителни такси по т. 5 ТТРЗЧСИ съдът прави и с оглед приетото в т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по т. д.

№ 3/2015 г. на ОСГТК, ВКС, съгласно което отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна – същата е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането й не се изисква виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането . В процесната хипотеза длъжникът, депозирайки възражение срещу разноските в изпълнителното производство, упражнява едно свое процесуално право, което няма връзка с принудителното реализиране на вземането /доброволно изпълнено в срока за това/. В ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ не е предвидено в процедурата по изменение/допълване на разноските в изпълнителния процес да се начисляват допълнителни такси и разноски, вкл. и във връзка с издаване на ново постановление за разноските. С подобен акт съдебният изпълнител може да отстрани свои пропуски и грешки, какъвто е и настоящият случай предвид основателността на възражението на длъжника и редуцирането на размера на приетото адвокатско възнаграждение. Недопустимо би било при правомерно поведение на длъжника и констатиран пропуск/грешка на съдебния изпълнител, неблагоприятните последици да бъдат понесени от длъжника в изпълнителното производство чрез възлагане в негова тежест на допълнителни разноски по т. 5 ТТРЧЗСИ.

При горните мотиви съдът намира обжалваното постановление за разноски на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, с което в тежест на длъжника са възложени 3 броя допълнителни такси по т. 5 ТТРЗЧСИ за неправилно, с оглед на което същото следва бъде отменено в цялост.

Настоящото производство касае разноски в изпълнителното производство и в него не се присъждат разноски.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 05364/25.01.2023 г. на длъжника в изпълнителното производство – „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, постановление за разноските по ИД № 20229240401726 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, обективирано в съобщение с изх. № 850/11.01.2023 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за намаляване на разноските по делото с 3 броя допълнителни такси, начислени на основание т. 5 ТТРЗЧСИ, за връчване на съобщение до взискателя за постъпило възражение от длъжника срещу разноските по изпълнението и за връчване на постановление за разноските 3 на страните, и с което са възложени в негова тежест допълнителни разноски от 24 лева за връчване на процесното съобщение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА НАМАЛЯВА разноските на длъжника в изпълнителното производство – „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, по ИД № 20229240401726 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, като ОТМЕНЯ посочените в постановление за разноските, обективирано в съобщение изх. № 850/11.01.2023 г., 3 броя допълнителни такси по т. 5 ТТРЗЧСИ за връчване на съобщение до взискателя за постъпило възражение от длъжника срещу разноските по изпълнението и за връчване на постановление за разноските на страните, както и за възлагане в тежест на длъжника на допълнителни разноски от 24 лева за връчване на процесното съобщение.

Решението не подлежи на обжалване.