Решение № 28 от 05.03.2025, Районен съд - Раднево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Раднево, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Д.а като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20225520100618 по описа за 2022 година

Производството е за съдебна делба във фазата по нейното извършване – ІІ фаза.

След като разгледа извършените до момента съдопроизводствени действия, направените искания и събраните доказателства, съдът установи следното:

С Решение № 65 от 28.02.2024 г., постановено по в.гр.д. № 665/2023 г. по описа на ОС-Стара Загора, влязло в законна сила на 10.05.2024 г., е допуснато да се извърши делба на 4 групи имоти между различни съделители и при различни за тях квоти по всяка група недвижими имоти.

В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата страните не предявяват помежду си облигационни претенции във връзка с делбената общност.

Част от страните искат присъждане на разноски с оглед направените такива за възнаграждения за вещото лице по допуснатата СТЕ.

От заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице Р., се установява действителната пазарна стойност на допуснатите до делба недвижими имоти – общо за всички имоти в размер на 553270 лв. Вещото лице е посочил вариант за разделяне на имотите по колена /6 броя/, всяко на различна стойност, като две от шестте колена имат различна стойност от стойността на дела, което 1 налага само тяхното уравнение /коляно 1 ще дължи уравнение на коляно 6 в размер на 1363 лв., а другите дялове няма да дължат уравнение/.

Във връзка с разделение на два поземлени имоти - имот с идентификатор *** на четири отделни самостоятелни имота и на имот с идентификатор *** на два отделни самостоятелни имота, е започнала и приключила административна процедура по чл. 7, ал. 3 и ал. 4 ЗСПЗЗ и чл.

49б ЗКИР, като по делото са приложени 2 броя скици-проект за изменение на КККР за поземлен имот с идентификатор *** с площ от 32624 кв.м.

/л.769-770/, чрез разделение на 4 отделни самостоятелни поземлени имоти с идентификатор *** с площ от 3383 кв.м., с идентификатор *** с площ от 6165 кв.м., с идентификатор *** с площ 8433 кв.м. и с идентификатор *** с площ 14644 кв.м., и на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 21019 кв.м. /л.771/ на два отделни самостоятелни имота с идентификатор *** с площ от 12743 кв.м., с идентификатор *** с площ от 8276 кв.м. С писмо вх. № 5017/11.12.2024 г. /л.764/ по делото са представени одобрени от Общинска служба Земеделие – Раднево проектните скици за разделението /л.765-766/.

По делото е приета СТЕ, която е дала заключение за поделяемостта на имотите, тяхната пазарна оценка и възможните варианти за разделение на имоти на 6 дяла на 6 колена, съобразно и представените скици-проекти за разделение на двата имота.

Като страни в процеса са заличени Т. М. П., която на основание чл. 227 ГПК е заместена от ответника И. П. М.. Идентично е заличена като страна в процеса ответника Н. И. И. и е заместена на основание чл. 227 ГПК от ответниците Г. И. И. и М. И. И..

Въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната преценка, съдът направи следните фактически констатации и правни изводи:

По извършването на делбата:

При съдебната делба следва да се цели спазване на принципа на чл. 69, ал. 2 ЗН всеки от съделителите да получи реален дял от имотите.

Страните претендират разпределение на имотите по колена съобразно правилото на чл. 353 ГПК и като се вземе предвид заключението на вещото лице инж. Г. И. относно разпределение на имотите по колена в табличен вид в 2 последното представено от него заключение.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/2021 г. от 11.04.2022 г. по тълкувателно дело № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). Извършването на делбата по начин, че всеки съделител да получи реален дял, е водещият принцип в делбата, уреден в чл. 69, ал. 2 ЗН. Различната стойност на делбените имоти, както е подчертано и в т. 5 от ПП-7-73 г., не е пречка за извършване на делбата чрез разпределение, защото, съгласно изричното правило на чл. 69, ал. 2 ЗН неравенството в стойността на дяловете се уравнява в пари. Не е пречка и различието във вида и предназначението на делбените имоти. Понятието „различни по вид“ /разнородни/ имоти е относително, защото имотите могат да променят предназначението си както по инициатива на собствениците, така и по инициатива на администрацията при приемане на нов подробен устройствен план /ПУП/, а това се отразява пряко върху експлоатационните им качества и стойността им. Добавянето обаче на още една предпоставка за прилагане на този способ – еднородност на имотите, противоречи на чл. 353 ГПК и води до съществено ограничаване приложението на този способ за извършване на делбата и невъзможност съдът да прояви гъвкавост, като съобрази и критериите за удобно разпределение – реално ползване, извършени подобрения в имота, т.е. спецификата на всеки конкретен случай, за да се постигне справедливо ликвидиране на съсобствеността, каквато е целта на разпоредбата.

В правната доктрина и съдебната практика е прието, че само ако броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите е възможно делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий /в случая 28 съделителя и 18 недвижими имота/. За да се извърши реалната подялба чрез теглене на жребий е нужно: 1. от допуснатите до делба имоти да могат да се образуват достатъчен брой реални дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял; 2. квотите на съделителите, определени с решението по допускане на делбата са равни; 3. броят на имотите е равен на знаменателя на дробта, посредством която са определени квотите на съделителите с решението по допускане на делбата; 4. не са налице обстоятелства, които да обуславят невъзможност да се извърши делбата посредством този способ или правят извършването на делбата посредством теглене на жребий много неудобно.

3

Практиката приема, че тегленето на жребий е винаги невъзможно когато не съществува възможност всеки съделител да получи реален дял, т.е. че е недопустимо по този ред група съделители да получат общ дял, тъй като законът не установява правила за начина, по който ще бъде извършено тегленето на жребий от група лица. В случая жребият е напълно невъзможен не само заради различните дялове в колената и поотделно, но и защото имотите са значително по-малко на брой спрямо броя на съделителите.

От приетата по делото СТЕ е видно, че имотите са такива, които принципно позволяват поделяемост между съделителите съобразно техните квоти по колена /6 на брой/. Налице са множество съделители и са налице 18 имота /след извършеното разделение на два от имотите/, допуснати за реално извършване на делба. Квотите на съделителите са различни и за отделните групи имоти са различни, прави напълно невъзможно тегленето на жребий.

Предпоставките за извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК изисква допуснатите до делба имоти са обособени достатъчен брой дялове да може всеки съделител/коляно да получи реален дял /което е сторено с приетото заключение на СТЕ/, и когато извършването на делбата чрез теглене на жребий е невъзможно или много неудобно. Освен това когато са налице условията на закона, разпределението на имотите, допуснати до делба, има приоритет пред другите способи за извършването й – в този смисъл решение по гр.д. № 285/2001 г. на ВКС, І г.о., което кореспондира напълно с последващото ТР, посочено по-горе. В случая способът теглене на жребий е напълно невъзможен. Затова и съдът намира, че в случая тегленето на жребий се явява веднъж принципно невъзможно поради различните дялове на отделните съделители и на второ място принципно неудобно поради липсата на правила за разделяне на съделителите на групи и тегленето на няколко жребия по групи, без да се вземат предвид възможни други относими към подялбата на имотите обстоятелства.

При така посочените аргументи съдът намира, че следва да извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, тъй като са налице предпоставките за това и като се отчетат други установени по делото обстоятелства за поставяне в дял на конкретен съделител на определени имоти, както и желанието на съделителите.

За пълнота ще следва да се посочи, че оставащ вариант за подялба е 4 изнасянето на имотите на публична продан, което е свързано с множество други разходи за съделителите и почти винаги загуба от цената на имотите с оглед правилата на ГПК за публичните продажби.

С приетото заключение на СТЕ и изложения последен вариант е видно, че след успешно проведената административна процедура по разделение на два от имотите е допустим и възможен вариант прякото поставяне в дял на шестте колена, посочените в заключението по 3 недвижими имота. Това дава основание да се предпочете подялбата на имотите по реда на чл. 353 ГПК.

Поради изложеното в заключението на СТЕ ще следва да поставят в дялове по колена следните недвижими имоти, както следва: в дял на първо коляно със стойност 46106 лв. да се поставят недвижимите имоти с идентификатори *** с площ 999 кв.м.

/стойност 2400 лв./, *** с площ 3001 кв.м. /стойност 7200 лв./ и *** с площ 12743 кв.м. /стойност 35170 лв./, с необходимост от уравнение със сума от 1336 лв. от шесто коляно;

2. в дял на второ коляно със стойност 199866 лв. да се поставят недвижимите имоти с идентификатори *** с площ 35960 кв.м.

/стойност 99250 лв./, *** с площ 38003 кв.м. /стойност 91280 лв./ и *** с площ 3383 кв.м. /стойност 9336 лв./, без необходимост от уравнение;

3. в дял на трето коляно със стойност 46106 лв. да се поставят недвижимите имоти с идентификатори *** с площ 1984 кв.м.

/стойност 2845 лв./, *** с площ 1983 кв.м. /стойност 2845 лв./ и *** с площ 14644 кв.м. /стойност 40416 лв./, без необходимост от уравнение;

4. в дял на четвърто коляно със стойност 46106 лв. да се поставят недвижимите имоти с идентификатори *** с площ 4475 кв.м.

/стойност 12350 лв./, *** с площ 3799 кв.м. /стойност 10485 лв./ и *** с площ 8433 кв.м. /стойност 23271 лв./, без необходимост от уравнение;

5. в дял на пето коляно със стойност 168981 лв. да се поставят недвижимите имоти с идентификатори *** с площ 26999 кв.м.

/стойност 74515 лв./, *** с площ 25951 кв.м. /стойност 71625 лв./ и *** с площ 8276 кв.м. /стойност 22841 лв./, без необходимост от 1.

5 уравнение;

6. в дял на шесто коляно със стойност 46106 лв. да се поставят недвижимите имоти с идентификатори *** с площ 10003 кв.м.

/стойност 20290 лв./, *** с площ 9182 кв.м. /стойност 10135 лв./ и *** с площ 6165 кв.м. /стойност 17017 лв./, с необходимост да даде уравнение на първо коляно от 1336 лв.

Съгласно това разделение коляно 6, състоящо се единствено от съделителя П. И. П., следва да заплати на коляно 1, състоящо се от 7 съделителя, общо сума от 1336 лв. за уравнение на дяловете им. Сумата не може да се заплати общо на всички съделители, а следва да се раздели на дела им в съответното коляно /сумата на дела на всеки от тях, спрямо общата сума на дела от 46106 лв., съпоставена на общата сума за получаване, или уравнението е личен дял на съделителя спрямо общ дял от 46106 лв., равностоен на сума за получаване от съответния съделител върху общ дял за получаване от 1336 лв./. Или от сумата за получаване от 1336 лв. за уравнение се получава следното: за Д. С. Б. - 445,34 лв.; за Е. Х. И. - 111,34 лв.; за И. С. И.

- 111,34 лв.; за Г. И. И. - 111,33 лв.; за М. И. И. - 111,33 лв.; за П. И. И. - 222,66 лв.; за Р. И. И. - 222,66 лв.

По отношение на дължимите държавни такси:

Съгласно заключението на СТЕ общата средна пазарна цена на всички делбени имоти е в размер на 553270 лв.

Определената пазарна цена на имотите от 553270 лв. и отделните стойности на дяловете на всеки от съделителите /таблицата на стр.12 от заключението/, следва да се има предвид с оглед определяне на държавната такса по делото и съгласно чл. 355, изр. първо от ГПК.

За всеки съделител се получава дял в парична равностойност както следва:

-Е. Х. И. – 3842 лв.

-И. С. И. – 3842 лв.