Решение № 3838 от 13.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3838 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100504947 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 02.3.2022 г. на ответника И. Г. К. срещу решение № 1215/17.2.2022 г. по гражданско дело № 53895/2021 г. на Софийския районен съд, 56 състав, в частта, с която признава за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 4884,64 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 07.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 40,79 лв., представляваща възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 07.06.2021 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 577,26 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 19.05.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.06.2021 г. по ч. гр. д. № 32043/2021 г. по описа на СРС, 56 състав, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят е осъден да 1 заплати на ищеца разноски в размер на 601,77 лв. за исковото производство и 159,23 лв. за заповедното производство по ч. гр. д. № 32043/2021 г. по описа на СРС, 56 състав, съразмерно на уважената част от исковете.

Жалбоподателят поддържа, че изводът на първоинстанционния съд за наличие на облигационно правоотношение е необоснован и в противоречие с материалния закон. По делото не бил представен акт за собственост на имота и декларация за откриване на партида. Неправилно съдът е уважил иска за погасени по давност задължения за цена на топлинна енергия и лихва върху тях. Неправилно приел и че ответникът е изпаднал в забава, както и че следва да се присъжда законна лихва предвид вида на иска. Не се дължали и такси за предоставяне на услугата дялово разпределение. Не били представени доказателства, от които да се докаже количеството доставена в имота топлинна енергия. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ищец по исковете „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата, като счита обжалвания акт за правилен. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди решението в обжалваната част.

Претендира разноски.

„Т.С.“ ЕООД /трето лице – помагач на ищеца/ не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по

ОСНОВАТЕЛНА. същество въззивната жалба е ЧАСТИЧНО

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по приложението на императивни правни норми, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е частично неправилно поради следните съображения:

В частта, с която са уважени предявените искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, обжалваното решение е правилно, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на Софийския районен съд в посочената част. Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:

Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. От нотариалния акт за продажба на недвижим имот се установява, че през 1992 г. ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот. Ето защо и доколкото няма твърдения и доказателства към началото на процесния период ответникът да се е разпоредил с правото на собственост, съдът намира за доказано, че в процесния период ответникът е бил титуляр на правото на собственост върху описания имот. Следователно установено е съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и 3 доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици се извършва по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба, съдържаща се в Закона за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Правилата на тази нормативна уредба могат да бъдат обобщени по следния начин: 1/ общото отчетено количество топлинна енергия в сградата се разделя за горещо водоснабдяване и за отопление в определено съотношение между тях /чл. 140а - 142 ЗЕ/, като енергията за отопление се подразделя допълнително на енергия за сградната инсталация, енергия за отопление на общите части и енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ; 2/ топлинната енергия за отопление за сградната инсталация и за общите части се разпределя между отделните потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект /чл. 143, ал. 3 ЗЕ/, 3/ топлинната енергия за горещо водоснабдяване се разпределя между отделните потребители въз основа на изразходваните от тях количества гореща вода, отчетени съобразно показанията на индивидуалните им водомери за гореща вода /чл. 69, ал. 1 от Наредба № 16-334/6.04.2007 г./, умножени по необходимото количество топлинна енергия за загряване на 1 куб. м. вода, определено по правилата на т. 5.2 от приложението към Наредба № 16-334/6.04.2007 г., а топлинната енергия за отопление на имотите - въз основа на дяловите единици по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела в имота, умножени по припадащото се на една дялова единица количество енергия, определено съобразно чл. 144, ал. 3 ЗЕ, 4/ количеството на изразходваната гореща вода в конкретен имот, до който не е осигурен достъп за отчитане, се определят при норма за разход на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие /чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334/6.04.2007 г./, и 5/ количеството енергия за отопление на конкретен имот, до който не е осигурен достъп за отчитане на индивидуалните разпределители или няма ИРРО, се определя по правилата за отчитане на отоплителни тела без уреди /чл. 70, ал.

4 от наредбата/, а именно - дяловите единици се определят като инсталираната мощност на отоплителното тяло без отчет се умножи с МСРС /максималния специфичен разход на сградата, представляващ най-голямото отношение между дяловите единици и инсталираната мощност, измежду 4 всички отоплителни тела с уреди в сградата/ - т. 6.5 и т. 6.7 от приложението към Наредба № 16-334/6.04.2007 г.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на СТЕ, неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция, като същият е преминал метрологична проверка. Показанията се отчитат ежемесечно. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. За процесния период е начислявана цена за топлинна енергия, отдадена 2 броя отоплителни тела и щранг лира в банята, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.

За целия процесен период в имота не е имало узаконен водомер, който факт ответникът не оспорва, поради което съдът намира осъществяването му за доказан. Поради липса на водомер за целия процесен период топлинната енергия за БГВ е била начислена на база – съгласно посочените по-горе разпоредби на Наредбата. За отоплителен сезон 2018/2019 г. до имота не е бил осигурен достъп за отчет, който факт се установява от представения в срок и неоспорен от ответника протокол. Ето защо за този период е начисляван служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела. Топлинната енергия за отопление от отоплителните тела за периода 2019/2020 г. е начислена на база реален отчет на ИРРО, като протоколът е представен по делото и носи подпис на ответника или на лице, подсигурило достъп.

Показанията от документите за главен отчет са нанесени коректно в изравнителните сметки. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е определена коректно, съобразно разпоредбите на Наредба № 16-334/6.04.2007 г. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати за сметка на ищеца. С оглед изложеното въззивният съд приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

Възражение за погасяване на задължението по давност не е релевирано пред първоинстанционния съд, нито с решението последният е отхвърлил поради изтекла погасителна давност част от претенциите. Ето защо 5 въззивният съд не следва да обсъжда изложените в тази връзка възражения на въззивника.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недължимост на таксата за предоставена услуга дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Видно от представените документи за отчет и заключението на СТЕ, третото лице е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета, поради което потребителите следва да заплатят на ищеца дължимото възнаграждение. След като услугата е извършена, потребителят дължи възнаграждение на ищеца, като без значение е дали последният е платил на ФДР. Подобно възражение потребителят не може да противопостави, доколкото се отнася за вътрешни отношения между възложител и изпълнител по сключен между тях договор.