Определение № 556 от 13.12.2023, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Частно наказателно дело 488/2023
- Вид
- Определение № 556
- Подписан
- 13.12.2023
- В сила
- 21.12.2023
- Състав
- ИВАН ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 70 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 437 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 439а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 440, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 556 гр. Ловеч, 13.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВАН ИВАНОВ при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА в присъствието на прокурора Ц. М. П. като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело № 20234300200488 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от С. Г. С., в която излага, че изтърпява присъда от 13 години лишаване от свобода, издадена от ОС-Варна. Сочи, че е придобил право за УПО, тъй като е изтърпял 9 години, никога не е наказван и има награда. Моли да бъде условно предсрочно освободен.
Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч ст. юриск. Г. Г.а счита, че не следва да бъде уважена подадената молба по изложените доводи в становището представено от Началника на Затвора – Ловеч.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч, зам. окр. Прокурор Ц.
П. счита, че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения от свобода, поради което предлага молбата на осъдения С. С. да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание служебно назначеният защитник на С. С. - адв.
М.В. от ЛАК, моли да бъде уважена молбата, тъй като са налице условията на чл. 70 от НК. Акцентира върху това, че в миналото действително подзащитният и е имал наказания, но същите са заличени по давност и към настоящия момент има налична награда. Също така сочи и, че е намалял рискът от рецидив, като излага подробни съображения в тази насока.
Лишеният от свобода С. Г. С. в съдебно заседание се явява лично, поддържа молбата и моли да бъде освободен условно предсрочно, като поддържа становището на служебно назначеният защитник, както и че в условията на затвора няма възможност да направи корекция на очилата, които ползва.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
От фактическа страна:
1
В момента затворникът изтърпява наказание лишаване от свобода наложено с Протокол № 122 от 10.02.2016 г. по ЧНД 1/2016 год. по описа на ОС – Варна в размер на 13 години и 4 месеца лишаване от свобода, от което наказание към днешна дата е изтърпял фактически 9 години, 1 месец и 18 дни, от работа 3 месеца и 10 дни, или ВСИЧКО 9 години, 4 месеца и 28 дни и има ОСТАТЪК от 3 години, 11 месеца и 2 дни.
От правна страна:
Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода, становището от ВПД Началник на Затвора-Ловеч и доказателствата по делото счита, че молбата на С. С. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Установено е по делото, че към датата на съдебното заседание лишения от свобода е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното наказание лишаване от свобода. От направения анализ на всички доказателства за цялостното поведение на С. обосновават извод, че не са налице предпоставките визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората предпоставка, необходима за уважаване молбата му. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателство за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК, а именно това са всички обстоятелства, които сочат добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, социализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.
От приложеното към делото становище от ВПД Началника на ЗатвораЛовеч е видно, че лишения от свобода С. С. е постъпил в затвора на 25.10.2014 година. Рискът от рецидив при постъпването е в средния диапазон 67 точки. Основните дефицитни зони са настоящето правонарушение, отношение към правонарушението, трудова заетост, управление на финансите и доходи, начин на живот и обкръжение, умения за мислене. Анализът на риска от сериозни вреди е среден по отношение на обществото, предвид механичното му ограничение да върши престъпления с наложената присъда.
През 2017 г. е изготвена нова оценка на риска от рецидив и вреди, при която не са настъпили промени в целия профил на нуждите и е останала в средния диапазон – 67 точки. Зоните с дефицит остават същите. Ресурсите при С. са ограничени. Интелектуалните му способности и социалните умения са малки.
Рискът от вреди е на средно ниво. През 2018 г. е изготвено ново препланиране и нова оценка на риска от рецидив и вреди, при която са настъпили промени в целия профил на нуждите и има занижаване с 3 т. – 64 точки. Промените се изразяват в занижаване на зоната отношение към правонарушението. Рискът от вреди също е на средно ниво – за обществото и за самия него. През 2019 година няма промяна при актуализация на оценка на риска. През 2020 година оценката на риска от рецидив и вреди е снижена с 3 пункта – 61 точки.
2
Наблюдава се постепенно нарастваща мотивираност за неизвършване на повече правонарушения. Оценката на риска от вреди остава на средно ниво.
През 2021 г. при последваща оценка на риска от рецидив оценката е занижена с 1 .т – 60 точки. Оценката на риска от вреди остава същата на средно ниво. През 2022 г. и 2023 г. при изготвено ново препланиране и нова оценка на риска от рецидив и вреди оценката е намалена с 6 пункта - 54 точки. Основните дефицитни зони се запазват отношение към правонарушението и умения за мислене. Оценката на риска от вреди остава на средно ниво. За времето на престоя си в МЛС е наказван два пъти със следните заповеди: № 26/21.02.2019 г. „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни“ и № 62/08.06.2020 г.
„извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни“. Към настоящия момент се води ненаказан. Награждаван е веднъж със заповед № 58/18.04.2022 г. „писмена похвала“.
Мотивираното предложение на Началника на Затвора-Ловеч е да не бъде уважавана молбата на С., тъй като от цялостното му поведение е видно, че не е осъзнал причините и факторите довели го за пореден път в затвора.
Планираните корекционни дейности изпълнява повърхностно и формално. Не показва желание за промяна в личностно-поведенчески план. Не полага усилия да диференцира проблемите си и да намира приемливи алтернативи за тяхното решаване. Мотивацията за промяна на този етап е ниска и носи декларативен характер. Още едно доказателство за това е и криминалното му минало. Фактът, че С. е за пореден път в затвора показва, че същия е с трайно изградени криминални нагласи и положителна промяна в личностен план на практика е трудно постижима. С. е придобил право за смяна на режима от строг на общ на 24.03.2019 г. докладван е в комисиите за правното положение на лишените от свобода и поради същите причини, описани по-горе все още е на строг режим, т.е. не е успял да подчини поведението си в затвора на една безпроблемна и позитивна линия, показваща неговото необходимо поправяне относно ползване прогресивната система в МЛС.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода, следва същият да е изтърпял не по-малко от две трети от наложеното му наказание. В настоящия случай това формално изискване е налице, тъй като С. е изтърпял всичко 9 години, 4 месеца и 28 дни, а остатъкът от наложеното му наказание към днешна дата е 3 години, 11 месеца и 2 дни.
Фактически изтърпяването на повече от две трети от наложеното наказание не е единствения и решаващ критерии, който следва да се отчита при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика - ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие в затворническото 3 общежитие при Затвора Ловеч по отношение на С., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че същия се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл.
70, ал. 1 от НК.
В тази връзка настоящата инстанция приема предвид посочените погоре доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно предсрочно освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие. Видно и от доклада от ИСДВР Ц.Н. е необходим контролът върху поведението на С. да е непосредствен, а негативните му прояви да бъдат третирани чрез законоустановена и респектираща коректност. Категорична е ИСДВР Ц.Н., че и към настоящия момент осъденият С. формално приема отговорността за извършеното деяние, по отношение на което не изпитва вина и угризение, както и че мотивацията му и на този етап е твърде ниска и декларативна (л. 13 от делото). Все в тази връзка не е констатирана и устойчива мотивация за промяна, въпреки проведените индивидуални беседи с осъдения. Към настоящия момент също така са налични и проблемните зони, касаещи отношение към правонарушението и умения за мислене, като ИСДВР Н. е категорична, че е налице необходимост от корекционно въздействие върху тях (л. 15). Не се е променил в тази връзка и рискът от вреди спрямо обществото, който първоначално е определен над средния и остава такъв и към настоящия момент. Категорична е ИСДВР Н., че и към настоящия момент предвид цялостното поведение на осъдения С., че същият не е осъзнал причините и факторите, довели го в пенитенциарното заведение, както и че не е налично желание за промяна в личностно-поведенческия план (л. 16). Предвид на посоченото настоящата инстанция приема, че, въпреки че осъденият С. е награден, видно от Заповед № 58/18.04.2022 г. на Началник ЗО „Атлант“, това обстоятелство не променя извода, че към настоящия етап не е настъпил изцяло поправителен ефект от изтърпяната част от наказанието, поради което и процесната молба е неоснователна.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде оставена без уважение молбата на лишения от свобода С. Г. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на ОСТАТЪКА от 3 години, 11 месеца и 2 дни от наложеното му наказание с Протокол № 122 от 10.02.2016 г. по ЧНД № 1/2016 год. по описа на ОС - Варна в размер на 13 години и 4 месеца лишаване от свобода, като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. Г. С. – роден на ****** г. в гр. Н.П., с адрес гр. ******, български гражданин, с основно образование, неженен, в момента изтърпява наказание лишаване от свобода, осъждан, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на ОСТАТЪКА от 3 години, 11 месеца и 2 дни от наложеното му 4 наказание с Протокол № 122 от 10.02.2016 г. по ЧНД № 1/2016 год. по описа на ОС - Варна в размер на 13 години и 4 месеца лишаване от свобода, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на Затвора - Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред Апелативен съд - гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Разпечатката съдържа 38 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/085f14fe-46c0-451f-a028-c2961f7ec78e