Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1103 от 14.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 796/2025
Вид
Определение № 1103
Подписан
14.04.2025
В сила
14.04.2025
Състав
Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1103 гр. Пловдив, 14.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20255300500796 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 248, ал.3, изречение второ от ГПК.

Обжалвано е Определение № 630/14.01.2025г. постановено по гр. д. № 4744/24г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХII-ри гр. с., с което се оставя без уважение молба вх. № 130557/ 17.12.2024г., подадена от ищеца по насрещния иск „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която се моли да бъде изменено постановеното по делото Решение № 4719 от 28.11.2024г. в частта касаеща разноските, като бъдат присъдени в полза на „Сити Кеш“ ООД разноски по насрещния иск.

Частният жалбоподател „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5 моли съда да отмени определението на районния съд по съображения изложени в жалбата и уважи молбата за изменение на решението в частта му за разноските, като се присъдят разноски по насрещния иск.

Другата страна М. И. Н., ЕГН ********** не взема становище.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Както в мотивната частта на решението, чието изменение се иска, така и в обжалваното определение, районният съд е обоснжвол отказа си да присъди разноски на ищеца по насрещния иск с това, което е прието в част пета от диспозитива на Решение на СЕС от 16 юли 2020г.по съединени дела С – 224/19 и С – 259/19г., където е посочено, че не се допуска правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради противоправния ú характер, като е посочено, 1 че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя за упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

Този извод на районния съд е неправилен, защото посоченото решение на СЕС е неотносимо към настоящия казус. Това е така понеже обсъжданото решение на СЕС има предвид случаи, при които потребителят е предявил иск за установяване нищожност на неравноправна договорна клауза против продавач или доставчик, защото само тогава потребителят претендира връщане на платени суми по такава клауза, но не и в случай, когато срещу потребителя е предявен иск, което се извлича от абзац 94 на мотивите на решението на СЕС. В настоящия процес разноски се претендират по предявен насрещен иск против потребител, в който случай намират приложение общите правила на чл. 78 от ГПК. Да се приеме нещо друго относно разпределението на отговорността за разноските означава, изначално продавачът (доставчикът) да бъде лишен от разноски дори и при изцяло уважен иск, каквато очевидно не е целта нито на закона, нито на решението на СЕС.

Изложеното обосновава извода, че на ищеца по насрещния иск следва да се присъдят разноски в размер на 530лв., поради което обжалваното определение ще се отмени и вместо него се постанови друго, с което се осъди ответникът по насрещния иск да заплати на ищеца по същия иск да заплати разноски в размер на 530лв., като възражението за прекомерност направено в молбата на процесуалния представител от 26.07.24г. е неоснователно, понеже присъдените разноски са за държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение, което е в минимален размер.

Воден от горното и на основание чл. 278, ал.2, изр. първо от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 630/14.01.2025г. постановено по гр. д. № 4744/24г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХII-ри гр. с., с което се оставя без уважение молба вх. № 130557/ 17.12.2024г., подадена от ищеца по насрещния иск „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която се моли да бъде изменено постановеното по делото Решение № 4719 от 28.11.2024г. в частта касаеща разноските, като бъдат присъдени в полза на „Сити Кеш“ ООД разноски по насрещния иск и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ Решение № 4719/28.11.2024г. постановено по гр. д. № 4744/24г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХII-ри гр. с. в частта му за разноските като ОСЪЖДА М. И. Н., ЕГН **********, от гр. **** да заплати на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5 сумата 530 (петстотин и тридесет) лева представляваща разноски по насрещния иск.

2

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3