Решение № 885 от 23.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 885 гр. София , 23.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цветко Лазаров

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211000500253 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на П. Д. М. и СЛ. Д. П. срещу решение № 6525/17.09.2019г. на СГС, ГО, 20 състав, постановено по гр.д. № 10539/17г. в частта, в която са отхвърлени исковете им по чл.288, ал.1 ,т.1 от КЗ/отм/ до пълния предявен размер.

Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от Гаранционен фонд в частта, в която исковете са уважени.

Жалбоподателите-ищци твърдят, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната от тях част. Съдът е приел, че са доказали предпоставките на чл.288, ал.1 ,т.1 от КЗ/отм/. Приетата по делото експертиза е основана на предположения, от които зависи крайният резултат. Според медицинската експертиза смъртта на баща им е настъпила от две прегазвания като между тях той е бил жив. С оглед събраните доказателства не може да се установи точно мястото на удара. От показанията на свидетелите се установява, че баща им е бил отговорен човек, карал е колело от години. Това е било изграден навик, поради което движението му не е било хаотично и еднократно. Считат, че липсват 1 доказателства за съпричиняване от страна на пострадалия. Установено е, че водачите на МПС са се движели с несъобразена скорост с атмосферните условия. Сочат, че не могат да забравят ужасната смърт на баща им. Считат, че правилно е присъдена лихвата от датата на настъпване на събитието.

Затова молят въззивния съд да отмени решението в атакуваната от тях част и да постанови друго, с което да уважи исковете изцяло.

Жалбоподателят Гаранционен фонд счита, че по делото не е доказано, че

ПТП е настъпило по вина на неизвестен водач, управлявал неидентифицирано МПС. Счита, че съпричиняването на пострадалия е в обем на 90%.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което отхвърли изцяло предявените искове.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове или да намали присъдения размер от 120 000лв. като силно завишен.

П. М. и Сл. П. в депозиран писмен отговор оспорват жалбата. Счита я за неоснователна.

Поддържа, че първоинстанционното решение е съобразено с материалния закон.

Гаранционния фонд с молба от 16.06.2021г. оспорва жалбата на ищците .

Съдът след като обсъди събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС сезиран с искове по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм/. В исковата молба ищците П. М. и С. П. твърдят, че са законни наследници на Дончо П.

Дончев. Баща им е починал на 23.12.2013г. при ПТП, станало на 23.12.2013г. около 18ч. на път ПП-5 Е-85 от гр. Хасково за гр. Димитровград. Баща им е пресичал пътното платно на място обозначено за преминаване на пешеходци от една автобусна спирка до друга, разположени в двата противоположни края. Спирките осигуряват достъп до с. Крепост, община Димитровград.

2

Установено е, че той се е движел по пешеходната пътека с колело, което бутал пред себе си. В този ден е имало гъста мъгла в тъмната част на денонощието. Неизвестни водачи, движейки с несъобразена скорост в двете платна в посока гр. Хасково- гр. Димитровград, на разклона за с. Крепост не са съобразили наличието на пешеходна пътека и не са намалили скоростта.

Баща им не е имал шанс да се спаси, тъй като и в двете платна е имало автомобили. В този участък от пътя има завой и липсва видимост дори при ясно време. Причината за смъртта на баща им са две МПС, като между двете прегазвания е имал сърдечна дейност. Ищците са поддържали с починалия добри отношения. Много често той им е гостувал като се е придвижвал само с колело. Случилото се с него е било шок за тях, а когато са узнали за подробностите за мъчителната му смърт, пред тях са останали грозните и зловещи спомени от катастрофата и смазаното му тяло. Наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, по която двама шофьори, срещу които е внесен обвинителен акт. Предявили са претенция пред ответника за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но той е отказал. Затова молят съда да осъди Гаранционен фонд да им заплати обезщетение за неимуществени вреди от по 200 000лв. за всеки един от тях, в едно със законната лихва, считано от 23.12.2013г. до окончателното им изплащане. Претендират разноски.

Ответникът Гаранционен фонд в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва исковете. Направил е възражение за местна подсъдност. Счита, че отговорността му е обусловена от наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД. Не е установено противоправност по отношение на поведението на водача на неизвестния автомобил. Счита, че ударът е бил непредотвратим. Основна причина за настъпване на вредоносните последици е на починалия, тъй като е нарушил чл.113, ал.1 ,т.1 и т.4 и чл.114, т.1 от ЗДвП.

Видно от приетата присъда № 27/02.06.2016г. на ХОС, постановена по нохд № 718/14г. е, че О. Д. М. и И. Й. И. са оправдани по повдигнатото им обвинение за това, че на 23.12.2013г. на път ПП-1-5, Е-85 от гр. Хасково за гр. Димитровград са причинили ПТП и по непредпазливост при независимо съизвършителство смъртта на Д. П. Д..

3

Не е спорно, че ищците са законни наследници на удостоверение за наследници № 265/09.03.2017г.

Д. П. Д.-

Безспорно е, че ответникът Гаранционен фонд е отказал да заплати на П. М. и С. М. застрахователно обезщетение.

Автотехническата експертиза е дала заключение за механизма на произшествието. Според него починалият Д. Д. като пешеходецвелосипедист е бил блъснат от неизвестен автомобил и впоследствие прегазен от друг неизвестен такъв. Опасната зона за спиране на лек автомобил при скорост на движение от 60 км/ч е 54, 3м., а на товарен автомобил 68, 1м. Безопасната скорост, при която ударът е бил предотвратим в условията на гъста мъгла с видимост 15-20 м. е до 20 км/ч. Вещото лице е посочило, че поради много неизвестни не може да определи точния механизъм на произшествието, а само вероятен. Според него починалият е карал велосипеда. Предприетото пресичане на пътното платно също е в причинна връзка със станалото произшествие. Ударът е бил страничен в задното колело на велосипеда. Мястото на инцидента е на 1км. след разклона за с. Крепост. Велосипедистът е бил без устройство за излъчване на бяла или жълта светлина отпред и червен сигнал отзад. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът кредитира заключението като компетентно, безпристрастно, обосновано, основаващо се на научните правила и опита на експерта.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелите М. и И. заявяват, че познават пътя гр. Хасково- гр.

Димитровград. Вторият от тях минава всеки ден по него. Завяват, че процесното ПТП е станало на около километър след разклона за село Крепост. Тялото на пешеходеца е било на километър по- надолу от автобусната спирка за с. Крепост. На мястото на инцидента няма пешеходна пътека, автобусни спирки, няма възможност за преминаване от едното платно в другото за пешеходци или автомобили. Двете платна са разделени със зелена ивица затревена площ широка около 4 м. Пътят е от две ленти и аварийна лента във всяка посока. Няма островче, няма знаци, които да указват, че има пешеходна пътека. Няма знаци за ограничаване на скоростта.

4

Тялото на пешеходеца не е намерено в близост до автобусна спирка. На разклона за с. Крепост според свидетелите има автобусни спирки, но не и на мястото на инцидента. При тях има място за преминаване на пешеходци. И двамата свидетели твърдят, че ПТП е станало между 18-19ч. Починалият е бил паднал от ляво на пътя по посока гр. Димитровград. Имало е гъста мъгла с видимост от 10-15м. и в тъмната част на денонощието. И двете ленти са били заети. Карали са с 60/70 км.ч. Свидетелите не са видели Д. Д. да бута велосипед и не са очевидци на инцидента. Не са го видели да се движи.

Видели са го, когато вече е бил паднал на земята. И двамата свидетели са видели падналия човек, както и че през него преминават автомобили.

Свидетелите описват къде са били спрели. На инцидента са спрели двамата свидетели.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се лични впечатления за фактите, които излагат. При преценката им съдът съобрази, че те са очевидци на мястото на инцидента като двамата го описват без противоречия, поради което са достоверни и убедителни.

Свидетелите Й. и М. познават починалия Д. Д. и децата му. Той се е грижел и е обичал децата си. Отношенията им са били близки. Търсел ги е постоянно и е ходел при тях с колелото. Грижел се е за внуците си. Радвал се е какво са постигнали децата му. Ищците са понесли тежко смъртта му.

Усещало се е, че им липсва. Били са разстроени от начина, по който е починал. Д. Д. е живеел в ***, където е имал къща. Синът му живее в кв.

„Толбухин“ до училището. Дъщеря му живее в центъра. По препоръка на лекарите той е карал колело през цялата година.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите, които излагат.

При тези събрани доказателства СГС е уважил искове частично като е приел 50% съпричиняване.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно и субективно 5 съединени искове по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм/.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По правилността му.

Предвидена е възможност

Гаранционният фонд да изплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на смърт или телесни увреждания, когато ПТП е настъпило на територията на Р България и е причинено от неидентифицирано МПС, както и в случаите, когато виновният водач няма сключена задължителна застраховка

„гражданска отговорност“. Фондът не отговаря за чуждо задължение, а се явява носител на законово задължение да покрие вреда в изрично определените в КЗ случаи, в които липсва застрахователно покритие.

Предпоставка за предявяване на иск пред съда за вредите е пострадалият да е поискал обезщетение пред Гаранционния фонд и той да му е отказал или увреденият не е бил съгласен с размера му- чл.288, ал.11 от КЗ/отм/. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването и упражняването на правото на иск, предвидена в специален закон. Не се спори, че ищците са поискали от Гаранционния фонд да им изплати обезщетение, но са получили отказ. Поради което исковете им са допустими.

Те извеждат своето субективно материално право от причинена смърт на техния баща при ПТП от неидентифицирано МПС, настъпило на територията на страната. Това обуславя тяхната активна материална и процесуална легитимация и качеството им на надлежни страни в процеса.

Тяхното право произтича и от ППВС № 4/25.05.1961г., според което право да получат обезщетение за неимуществени вреди имат най- близките роднини, в случая ищците са низходящи на починалия Д. Д..

6

Отговорността на