Решение № 267 от 09.07.2026, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Габрово, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Ина П. Г. като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20264210100254 по описа за 2026 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по предявен от „ЕНЕРДЖИ АУТО ГАЗ“ ЕООД, ЕИК 202432575, със седалище гр. Пловдив, срещу „АЛЕКС И КО“ ООД, ЕИК 107532104, със седалище гр. Габрово, осъдителен иск, с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 2760,98 евро /с левова равностойност 5400 лева/ – представляваща внесен депозит по договор за наем от 01.07.2024 г., който подлежал на връщане съгласно чл.

18 от договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба - 23.10.2025 г. до погасяването .

Ищецът твърди, че е страна по договор за наем от 01.07.2024 г., в който за ползването на наетия недвижим имот била уговорена месечна цена в размер на 5400 лева с вкл. ДДС. Съгласно чл. 17 от договора на ответника „АЛЕКС И КО“ ООД била преведена сума в размер на 5400 лева – гаранционен депозит, обезпечаващ плащането на дължимите наеми, задължения и разходи по повод ползването на имота, който при прекратяване на договора следвало да се върне на наемателя в десетдневен срок от подписване на приемо-предавателен протокол за предаване на имота. Договорът бил прекратен на 01.07.2025 г. с изтичане на предвидения в него срок. През м. юли 2025 г. от наемодателя бил ограничен достъпа на наемателя до наетото помещение, като впоследствие наемодателят предоставил възможност на наемателя да изнесе вещите си. Страните се уговорили връщането на наетата вещ да се извърши на 01.08.2025 г., но при огледа наемодателят констатирал недостатъци и отказал да приеме имота и да подпише приемо-предавателен протокол. Наемателят от своя страна отстранил констатираните недостатъци и на 06.08.2025 г. отново поканил ответното дружество да приеме имота, като наемодателят отново отказал. Окончателно имотът бил върнат на 1 наемодателя на 03.09.2025 г., когато бил подписан приемо-предавателен протокол.

Счита, че наемодателят не е оказал необходимото съдействие за връщане на наетата вещ и е изпаднал в забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД, поради което наемателят не дължи обезщетение за ползване на имота на периода от 01.08.2025 г. до 03.09.2025 г..

Ответникът отказал да възстанови внесения депозит, поради което ищецът претендира връщането му.

Ответникът, „АЛЕКС И КО“ ООД в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Не оспорва, че е страна по договор за наем от 01.07.2024 г., в който за ползването на наетия недвижим имот била уговорена месечна цена в размер на 5400 лева с вкл. ДДС, но счита че договорът е станал безсрочен на основание чл. 236, ал. 1 ЗЗД, като наемателят фактически продължил ползването на вещта без противопоставянето на наемодателя. Излага, че страните се съгласили връщането на наетата вещ да се извърши на 03.09.2025 г., поради установените преди това при извършения оглед повреди и недостатъци и ако е налице някаква забава, то тя е по вина на наемателя, който не изпълнил задължението си по чл. 32 от договора да върне имота в състоянието, в което го е наел. След като ищецът отказал да подпише допълнително споразумение за продължаване на договорения срок и споразумителен протокол „АЛЕКС И КО“ ООД издало фактура № 0000004289/30.09.2025 г. за останалия дължим наем и консумативи.

Същевременно, поради неплащане в срок на дължимите наем и консумативи за м. януари и м. февруари 2024 г., както и за м. март и м. април 2025 г., за ищеца възникнало задължение да заплати неустойка, съгласно чл. 39 от договора за наем в размер на 9000 лева, с която сума предявява и съдебно възражение за прихващане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и от представения договор за наем, сключен на 01.07.2024 г. между ищецът „ЕНЕРДЖИ АУТО ГАЗ“ ЕООД и „АЛЕКС И КО“ ООД, се установява, че между тях възникнало правоотношение с предмет предоставяне от страна на ответника, в качеството му на наемодател на временното и възмездно ползване на ищеца на недвижим имот – сграда с идентификатор *** със застроена площ 593 кв. м., с адрес: гр. Пловдив, ***, срещу цена в размер на 4500 лева, без ДДС, платима от първо до пето число на месеца, за който се дължи плащането. Страните постигнали съгласие срокът на действие на договора да е 1 година, считано от 01.07.2024 г. (чл. 8), като изтичането на срока изрично предвидили като правопрекратяващ правоотношението им факт (чл. 9). В чл. 11 от договора е предвидено, че в случай, че договорът не е прекратен предсрочно и след изтичане на срока му, страните могат да договорят същия или различен срок на действие, изразено в писмена форма и подписано от двете страни. В чл. 17 от договора страните уговорили, че при подписване на договора наемателят заплаща в брой на наемодателя гаранционен депозит в размер на 5400 лева за изпълнение и на задълженията на наемателя за плащане на дължимите наеми, задължения и разходи по повод ползването на имота. Страните са предвидили, че в случай на неплащане на разходите, произлезли от неплатени консумативи, наеми или ремонти и всякакви други задължения, наемодателят има право да удържи тези суми от депозит, като в случай на удържане издава документ. Съгласно чл. 18 след прекратяване на договора в случай, че платеният депозит не е удържан, то той се възстановява на наемателя в срок от 2 десет работни дни след подписване на приемо-предавателен протокол за предаване на имота от наемателя на наемодателя и в случай, че имотът е предаден на наемателя във вида, изискан от договора, без повреди, като едновременно с това наемателят няма каквито и да било задължения към наемателя, включително под формата на щети.

В чл. 39 от договора е предвидено, че при системно /за два календарни месеца/ забавяне на плащанията на наемните вноски и/или консумативите по ползването на имота /ел. енергия, вода, охрана и др./ се дължи неустойка в размер на 4500 лева. В случай, че претърпените вреди и пропуснати ползи надвишават размера на неустойката, то те се дължат в пълен размер.

С платежно нареждане от 09.07.2024 г. наемателят престирал на наемодателя сумата 5400 лева, представляваща депозит по сключения договор за наем.

Не е спорно между страните и видно от представена електронна кореспонденция, че с писмо от 02.06.2025 г. ищецът отправил едностранно волеизявление за прекратяване на наемното правоотношение с едномесечно предизвестие (вместо предвиденото в договора двумесечно), в отговор на което наемодателят не изразил съгласие за редуциране на срока на предизвестието. С писмо от 08.07.2025 г. наемодателят поискал от наемателя да го осведоми до кой момент ще ползва имота през месец юли 2025 г. за да се извърши приемо-предаване на обекта и да издаде съответната фактура. С писма от 22.07.2025 г. наемателят изпратил прикачени файлове за заплатен наем за месец юни и за месец юли 2025 г. Същият отправил молба към наемодателя да възстанови достъпа до склада за да може да приключи с изнасянето на мебелите и изчистването и в понеделник да се извърши оглед на склада. В отговор на писмото наемодателят потвърдил извършеното погасително плащане, като с писмо от 31.07.2025 г. го информирал, че на 01.08.2026 г. има възможност да извърши оглед на склада, а наемателят потвърдил готовността си за среща след 11.00 часа. С писмо от 06.08.2025 г. наемателят отново изразил готовност за предаването на имота и отправил покана до наемодателя да уговорят среща за извършването на оглед. В отговор на писмото наемодателят го информирал, че на 14.08.2025 г. ще бъде в гр. Пловдив и ще се обади допълнително за уговаряне на час. С писмо от 01.09.2025 г. наемодателят уведомил наемателя, че планира да пристигне на 03.09.2025 г., за да се срещнат за предаване на имота.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите И. А. В. и Фарадин Садъков Мемишов, от показанията на които се установява, че на 22.07.2025 г. представителят на ответното дружество посетил процесния имот и при извършен оглед констатирал недостатъци в същия. С помощта на св. Великов подменил катинара на наетия имот и съобщил на наемателя, че докато не си погаси задълженията няма да ползва имота. Впоследствие наемодателят предоставил възможност на наемателя да изнесе вещите си от наетия имот, като едва след като се убедил, че констатираните от него недостатъци са отстранени подписал приемо-предавателен протокол.

От представения приемо-предавателен протокол се установява, че на 03.09.2025 г. фактическата власт върху имота била предадена на наемодателя. В подписания от страните протокол не са отразени констатирани повреди в имота.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и съответно на събраните доказателства, се установява, че 3 за периода от 01.07.2024 г. до 11.07.2025 г. дружеството наемодател „Алекс и Ко" ООД е издало 13 фактури, като в срок е платена само една от фактурите. Съгласно заключението най-голямо закъснение от 47 дни е налице по отношение на фактура № 0000004262, издадена на 03.06.2025 г., платена на 22.07.2025 г.. Процесната фактура № 0000004289/30.09.2025 г. за дължим наем за месец август 2025 г. е осчетоводена в счетоводните регистри на „Алекс и Ко" ООД на 30.09.2025 г. и е включена в дневника за продажби по ЗДДС за данъчен период м.септември 2025 г. Не е установено дали фактурата е осчетоводена в счетоводните регистри „Енерджи Ауто Газ" ЕООД и дали е ползван данъчен кредит.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а необсъдените от съда, са неотносими, тъй като не изясняват факти от предмета на доказване.

Относно осъдителния иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да докаже следните факти: възникналото между страните облигационно отношение по договор за наем, престиране на сумата 2760,98 евро /с левова равностойност 5400 лева/ като депозит и настъпване изискуемостта на задължението за връщане на задържания депозит, а именно прекратяване на договора за наем, изплащането на дължимите наеми и консумативи по договора, изтичане на 10 работни дни след подписване на приемо-предавателен протокол.

Между „ЕНЕРДЖИ АУТО ГАЗ“ ЕООД и ответника „АЛЕКС И КО“ ООД, е сключен договор, който е юридически факт, пораждащ правоотношение помежду им, с типичното за наема съдържание: отдаване на индивидуално определена вещ – недвижим имот - за временно и възмездно ползване, чрез извличане на полезните й свойства, съгласно предназначението й, срещу насрещна престация на определена парична сума. Така възникналото наемно правоотношение е уговорено като срочно, поради което с изтичане срока на действие на договора – 1 година от сключването му или на 01.07.2025 г. наемното правоотношение е прекратено за в бъдеще. Доводите на ответника, че в случая била приложима хипотезата на чл. 236, ал.1 ЗЗД и наемното правоотношение е било продължено за неопределен срок, са неоснователни.

С отправянето на 02.06.2025 г. писмо ищецът отправил едностранно волеизявление за прекратяване на наемното правоотношение, получаването на което от наемодателя не е спорно, поради което е неприложима хипотезата на продължаване действието на договора. При продължаване на действието на договор след изтичане на уговорения срок, всяка от страните продължава да изпълнява възникналите от договора задължения, т. е. изразява мълчаливо съгласие да продължи да бъде обвързана от правоотношението, независимо от изтеклия срок на неговото действие, докато при отправяне на предизвестие се манифестира изрично несъгласие на страната да продължи изпълнението на задълженията си, произтичащи от договора. В този случай, прекратеното правоотношение не може да бъде продължено независимо, че ищецът не е изпълнил задължението си да върне своевременно предоставената вещ, изискуемостта на което задължение е настъпила на 02.07.2026 г, поради което е и превел по банкова сметка на наемодателя парична сума с посочено основание наем за месец юли с оглед забавянето му, което обстоятелство не е и не може да представлява доказателство за последващо продължаване действието на договора, както 4 неоснователно твърди ответникът.