Протокол № 17034 от 03.07.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 17034 гр. С., 28.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.Б.А. при участието на секретаря С.С.Ц.

Сложи за разглеждане докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20211110154380 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:01 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Е. Д. М. – редовно призован, явява се лично, доведен от затвора гр. С..

ОТВЕТНИКЪТ А.С.Н.С. понастоящем САС – редовно призовани от предходно съдебно заседание, не изпращат представител.

КОНТРОЛИРАЩА СТРАНА СРП – редовно призовани от предходно съдебно заседание, представляват се от прокурор К.В..

СВИДЕТЕЛЯТ И. В. Ю. – Редовно призован. Явява се.

Е. М.: Моля да ми махнете белезниците и от краката.

СЪДЪТ разпореди на съдебна охрана да премахне белезниците от краката на ищеца.

Разпореждането беше изпълнено и производството по делото продължи.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Страните(поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

1

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Е. М.: Правя искане Софийски районен съд да изпрати преюдициално запитване до съда в Люксембург, което е от значение за точното прилагане на закона и правилно решаване на делото. Първият въпрос да бъде, съда на ЕС да укаже на властите в България, как трябва и да се приложи на практика презумпцията за невиновност в контекста на задължението за зачитане правата на човека, вр. чл. 48 от Хартата на ЕС, чл. 6, § 2 от ЕКЗПЧ, вр. чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на съвета, в контекста на чл. 82, § 2, т. „б“ от ДФЕС , който гарантира защита на лицата, участници в наказателното производство. Може ли, в открито съдебно заседание от воденото наказателно дело на АСНС, подсъдимият Е. М. да бъде с белезници на ръцете и на краката при положение, че е неосъдено лице.

Заседанията са публични с участие на страните, на обществото, представители на медиите по едно от най-нашумелите дела, особено в обществен интерес, според ПРБ. Вторият въпрос е в светлината на защита на правата на човека, презумпцията за невиновност гарантирана в чл. 48 от Хартата на ЕС, Директива (ЕС) 2016/343, чл. 5 от нея, как да се приложи чл. 2 от Договора за ЕС в такъв като настоящ казус и какво трябва и какво поведение, във връзка с презумпцията за невиновност и зачитане правата на човека за забрана на изтезанията, вр. чл. 1 и чл. 4 от Хартата на ЕС. Какво поведение трябва да има състава, съдиите, съдът в РБ при провеждане на открито съдебно заседание и допустимо ли е, съгласно тези закони подсъдимото лице да бъде представяно пред обществото и страните с белезници на ръцете и на краката и да участва в открито съдебно заседание без да има извънредни обстоятелства налагащи това, да се срещне с други хора, да се предотврти бягство, убийство, самоубийство и т.н., всички възможни хипотези за деликтно поведение при положение, че не са били налице. Третият въпрос е, във връзка с забраната за дискриминация чл. 20-21 от Хартата на ЕС и чл. 82, § 2, т. „б“ от ДФЕС . Как да се приложи забраната за дискриминация и дискриминирани ли са подсъдимите, подсъдимият в случая Е. М., като е представен пред обществото от съда с белезници на ръцете и на краката в открито съдебно заседание на АСНС и това нещо, 2 представлява ли дискриминация и какво трябва да направи държавата, за да ограничи такива възможности. Практикува ли дискриминация, чрез нарушение на правата на човека и представяне на подсъдимия като виновен в открито съдебно заседание и как трябва да се прилагат тези закони по отношение протичане на самото заседание, за да се приложат на практика тези закони, защото по отношение на мен тези закони са написани на книги и умишлено се нарушават от съдилищата в България и от съдиите, които използват правосъдието за цели, различни от целите на правосъдието.

Последният въпрос е, при нарушение на тези всички закони, налице ли е използване на правосъдието за цели различни от правосъдието и нарушава ли се чл. 47 от Хартата на ЕС, при такова поведение и какво трябва да се направи, за да се гарантират всички тези закони от правото на ЕС, за да се осъществят принципите, заложени в договорите на конвенцията и на хартата.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към събиране на гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване от страна ищеца:

Съдът сне самоличност на свидетеля, който се въведе в залата.

И. В. Ю., 40 години, л.к. № ************, издадена на *******г. от МВР С., български гражданин, неосъждан, имам дела в АСНС понастоящем САС, нямам родствени връзки с ищеца.

Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл.290 от НК.

СВИДЕТЕЛЯТ: Обещавам да кажа истината.

Свидетелят на въпроси на Е. М.: На Е. М. съм му защитник по внохд № 106/21г. по описа на тогавашния АСНС, като вероятно сте допуснали някаква техническа грешка, като датата на заседанието не може да е 11.09.2021г., тъй като това е събота, а е имало заседание на 10.09.2021г. от 14:00ч., като аз съм си взел бележника от 2021г.

Съдът констатира, че свидетелят ползва бележки по време на разпита.

Свидетелят на въпроси на Е. М.: Беше образувано дело срещу присъда на АСНС, 6 състав за въоръжен грабеж и тогава състава на Апелативен съд-С. се състоеше от председател Е.ия П., която миналата или по миналата година 3 загина на магистрала „Хемус“ мисля, че беше и още двама съдии от Апелативен съд, като не помня имената им. На това заседание, доколкото си спомням съм присъствал и мисля, че на всички заседания съм присъствал по това дело, откакто участвам по него още от първата инстанция. Виждам, че го имам записано в бележника, но няма индикация да не съм присъствал, но аз си спомням заседанието, тъй като те не бяха много в този състав, но както споменах председателката почина. С г-жа П., председателката на съдебния състав, смея да твърдя, че Е. М. и тя имаха доста обтегнати отношения, тъй като тя беше в друг съдебен състав на АСНС по друго дело водено срещу него, където всъщност тя, като член на състава с председател на състава Г.Г. и още една съдийка от Апелативен съд, постановиха присъда по отношение на него за лишаване от свобода за 17 години и половина. След като се запознахме с мотивите по тази присъда установихме, че всъщност Е. М. е осъден за осъществени факти, които не фигурират в обвинителния акт по делото, което няма да го коментирам, но фактите са, че той беше осъден по обвинения, които не са му предявявани. С оглед на това, той започна да подава жалби, сигнали и молби, за да може по някакъв начин да се защити.

Смятаме, че г-жа П. доста се засегна от това нещо, че той пуска сигнали срещу нея. После му се падна в състав по това дело, за което в момента ме разпитвате и там беше председател. Тя, в ролята си на председател явно, демонстративно и според мен така доста несъответстващо на Етичния кодекс за поведение на българските магистрати, не се съобразяваше с другите двама членове на състава, въобще не им даваше да вземат думата, не се съвещаваше с тях и на нашите искания в съдебно заседание да му бъдат остранени белезниците, като страна по делото, като неосъждан, тя категорично отказваше и дори го правеше с видно задоволство. Всеки път сме искали отвод с аргументи, че е постановила такава осъдителна присъда, че между тях има обтегнати и въобще други процесуални отношения, но тя с усмивка на уста, отказваше демонстративно да се отведе. Според мен и според г-н М., тя целенасочено го държеше окован в съдебното заседание, с цел да го унижава, да му демонстрира надмощие и да си задоволява някакви нейни желания. Той го виждаше и естествено това го подтискаше много. Коментирали сме го стотици пъти този проблем. След заседание ми е споделял, че когато се прибере в затвора просто не е на себе си. Вдига кръвно, ядосва се, не може да си прави тренировките, не се храни. Ние с него често се виждаме по дела.

4

След като приключи такова заседание, включително и това на 10.09.2021г.

Следващият път, когато сме се видяли е било в понеделник на 13.09.2021г., тъй като сме имали две дела. Той не беше на себе си по тези дела. Не можеше да се концентрира по другите си дела. Вместо да коментираме по делата, какво да правя той ми говореше за белезниците и за отношението на съдия П. към него. Той по мое мнение е със засилено чувство за справедливост. Той е завел много други дела не, за да се разходи до СРС, а защото искрено вярва, че по този начин го злепоставя пред обществото, роднините му. Дава се храна за медиите, което пък вреди въобще и на делата му, тъй като те представят в медиите вързан с един каиш през колана и няколко чифта белезници, в обществото се създава едно такова впечатление, че ти си доста страховит и престъпен бандит и тази нагласа, която се създава от обществото естествено рефлектира върху мнението и вътрешното убеждение на съдебните състави, които разглеждат неговите дела и той това го знае, но е безсилен да направи нещо по въпроса. Единственото, което му предоставя закона е да завежда дела и да иска отводи на тези съдии, които го държат по този начин. При АСНС такъв отвод не се случи. Напротив до последно, докато беше жива съдия П., тя по този начин го държеше в съдебните заседания, като накрая се отведе. Това дело все още е висящо и сега е разпределено на друг състав, като сега ще започва от начало, но мисля, че все още не е насрочено. Споделял ми е това, което е записано в исковата молба по настоящото дело , че достойнството му се накърнява изключително много. Той много чете съдебна практика, като е запознат в пълнота с Международните договори и документи, гарантиращи човешките права и свободи и разбираемо е неговото очакване тези нормативни актове, които са с приоритет на българското законодателство, да бъдат спазвани и в Република България, която е член на ЕС, ратифицирала е тези документи и съгласно конституцията ни, те са с приоритет. Неговите очаквания са, че винаги ще се спазват, както в днешното съдебно заседание е дошъл и Ви е помолил да му свалите белезниците това е, защото той знае, че има право на това и когато това право не му бъде спазено на него му влияе негативно на психиката, тъй като очаква, че законите ще се спазват. Пък по отношение на него, те не съществуват очевидно за част от съдиите и магистратите. Тоест, има едно разочарование от него, за което много често ми е споделял, включително и след процесното заседание.

Участвал съм на съдебни заседания с г-н М., вероятно над 1000 пъти, като 5 нито един път в мое присъствие той не е имал някакво агресивно поведение, опити за бягство, самонараняване, за нараняване на някои от околните, а напротив винаги много коректно се е държал в съдебно заседание с уважение, без да повишава тон и въобще никога не е имал никакви проблеми. Аз даже с лекота работя с него, тъй като всеки си има някакви виждания, но ние успяваме с него много лесно да стигнем до обща линия по всяко едно от делата. Смятам, че той е доста уравновесен и спокоен човек, но в крайна сметка тази издевателства над него. Аз виждах, как му влияят, но той не го демонстрира в съдебно заседание, тъй като вероятно ще се приеме точното по този начин, че това е някаква форма на агресия. Обикновено в лични разговори ми ги споделя тези неща, но аз виждам, че той много се напряга от подобни поведения към него. Никога не е провокирал необходимост да бъде вързан в залата, случайно да не направи нещо, ако това е идеята да бъде вързан, защото според мен не е това идеята, а идеята е да бъде унижаван.

Запознат съм с материалите по делото. Няма такива данни по това дело, дори няма данни за извършил престъпление, за което е обвинен и за което на първа инстанция пак получи една абсурдна присъда, като има още две инстанции, които да коригират. Моето мнение е, че той не е осъден и няма присъда тъй като, за да има присъда трябва да има обвинение, когато няма обвинение, макар и формално да има присъда тя за мен е нищожна и няма как да е законосъобразна такава присъда, тъй като по фактите, по които е осъден М., той не е имал възможност да се защитава, тъй като не е бил обвинен с тези факти. Смятам, че и до настоящия момент въпреки, че това дело № 102/18г. на АСНС, той формално получи такава присъда, която пък по незнаен път и начин беше потвърдена в тази осъдителната и част от ВКС през 2020г. или 2019г. Аз смятам, че той до настоящия момент не е осъден по тези дела, тъй като има една фактическа обстановка, която е въведена в делото и по тази фактическа обстановка и до настоящия момент съда не се произнесъл, той извършил ли е нещо то тази фактическа обстановка, не е ли извършил, като те са се произнесли по нещо съвсем различно, което не е било предмет на делото и в момента има и постъпки от наша страна от г-н М. и от мен, като негов защитник за възобновяване на това дело за отмяна на тази формална присъда.