Определение № 1237 от 11.04.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1237 гр. София, 11.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20231100900670 по описа за 2023 година

Предмет на разглеждане е предявен от Софийска градска прокуратура иск за прекратяване на „И.“ ЕООД с довод дружеството да е останало без вписан управител за повече от 3 месеца поради смъртта на вписания управител и едноличен собственик на капитала.

Съдът констатира, че с решение № 73/21.06.2019 г. по т.д. № 2413/2018 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО е преосмислена предходно формираната съдебна практика. Видно от страницата на ВКС и понастоящем това разбиране не е отречено, а настоящият състав споделя застъпените доводи в цитираното решение, което налага преосмисляне на преценката за подведомствеността на търсеното с искането съдействие по следните съображения:

Нормата на чл. 157 ТЗ регламентира специфична организационна форма на търговско дружество с едноличен собственик на капитала. Законът утвърждава като правило, че самостоятелният правен субект се прекратява със смъртта на физическото лице, притежаващо целия капитал на дружеството. Изрично е регламентирано изключение на правилото, което обаче предполага в устава да е предвидено друго. Настоящият състав приема, че предвиденото друго следва да обезпечи възможност дружеството да продължи да функционира пълноценно и след смъртта на едноличния му собственик, съответно да създава предпоставки за това. Учредителният акт на ответното дружество обаче не предвижда друго, за да изключи правилото, че с факта на смъртта на едноличния собственик на капитала дружеството се прекратява. Освен че този ефект произтича пряко от буквата на закона, той съответства и на неговия дух.

Смъртта на титуляра на правата върху капитала лишава едноличното дружество с ограничена отговорност от иманентно присъщия му върховен орган – чл. 147 ал. 2 ТЗ.

Участието в търговско дружество е форма за осъществяване на търговска дейност. От тази гледна точка и наследеният дружествен дял не създава членствено правоотношение, а поражда хипотетична възможност то да възникне. Следователно, след смъртта на едноличния собственик на капитала липсва правен субект, който да осъществява търговска 1 дейност посредством фингираната личност – еднолично дружество с ограничена отговорност. Затова и съществуването на дружеството след смъртта на едноличния собственик на капитала изрично е обусловено от 1) нарочно изявление от страна на призован към наследяване и 2) прякото му ангажиране с търговската дейност – да поискат да продължат дейността, което е и основание за възобновяване на прекратено дружество – чл. 274 ал. 1 ТЗ.. Необходимо, но и достатъчно в тази връзка е формирана воля за продължаване на търговската дейност под същата правноорганизационна форма и наименование при все, че дружеството е прекратено (в случая по силата на закона). С други думи, основанието за прекратяване се е проявило и този ефект е настъпил, но законът изрично признава възможност прекратената по силата на закон дейност да бъде продължена, правното средство за което в крайна сметка е възстановяване статуса на действащ търговец.

Ето защо настоящият състав приема нормата за утвърждаваща самостоятелно основание за продължаване на еднолично дружество с ограничена отговорност, прекратено поради смъртта на едноличния собственик на капитала.

Несъмнено законът овластява прокуратурата да инициира прекратяване на дружество, ако остане без управител повече от три месеца. Правомощието по чл. 155 т. 3 ТЗ обаче предполага съществуване на дружеството и е предвидено средство за преодоляване на бездействието на върховния орган на дружеството да персонализира управителния орган на юридическото лице, който единствено обезпечава и пълноценното участие на дружеството в търговския оборот. Тъй като поради смъртта на едноличния търговец върховният орган липсва, самият закон (чл. 157 ал. 1 ТЗ) предписва правните последици – прекратява се самото дружество. В този смисъл и нормата на чл. 157 ал. 1 ТЗ е специална по отношение на общия ред и логично дерогира приложението му.

Същевременно отсъства и обществен интерес, който да налага намесата на съда за прекратяване на едноличното дружество с ограничена отговорност в изследваната хипотеза.

Ако колизията между обществения интерес от пълноценно функционираща фингирана личност и частния интерес на собствениците на капитала налага съдебна намеса, смъртта на едноличния собственик на капитала еднозначно я изключва. Пряко произтичащият от наследственото правоприемство интерес – наследниците да получат следващия им се имуществен дял, е обезпечен чрез осъществяване на ликвидацията – процедура, следваща прекратяването. Както бе посочено вече за наследниците е гарантирана и възможността да преоценят този свой интерес, ангажирайки се с продължаване на дейността.

Не на последно място освен че липсва легитимен интерес от намесата на съда формално развиващата се процедура пред съд пряко засяга както частния интерес на наследниците, а и на кредиторите, в случай че съдът ги конкурира при събиране на неизбежните за съдебното производство разноски, така и обществения интерес. Всяко спорно производство изисква обезпечена защита, предпоставка за което е заплащане на възнаграждение на особен представител и то при положение, че самият закон го повелява.

Точното приложение на закона предполага да бъдат зачетени неговите постановки. Силата му не следва от съдебния акт, а от факта на проявление на предписан в правната норма 2 юридически факт. Същевременно обаче обезпечаване на развитието на производството предполага влагане на бюджетни средства за обезпечаване на безусловно необходимото участие на адвокат (чл. 83 ал. 1 т. 3 ГПК)..

При положение, че липсва колизия на интереси, налагаща намеса на съд възниква въпросът как да бъде обезпечен общественият интерес. Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел прокламират принципа на бързина и процесуална икономия на дейността по регистрацията – чл. 2а т. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Този принцип пряко засяга и достоверността на огласената в регистъра информация. Законът не регламентира изрично процедура за вписване на прекратяване по силата на чл. 157 ал. 1 ТЗ, но настоящият състав споделя изцяло огласения с решение № 73/21.06.2019 г. на ВКС, ТК, І ТО извод за наличие на празнота в закона, преодоляването на която не обосновава интерес от развитие на съдебно производство (в този смисъл са и определение № 3149/02.10.2019 г. по ч.гр.д. 4471/19 г. по описа на САС, ТО, 3 с-в, определение № 2976/13.09.2019 г., постановено по ч.в.д. № 3882/2019 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав , определение № 2709/08.12.2020 г. по ч.гр.д. № 3780/2020 г. САС, определение № 2868/02.11.2021 г. по ч.гр.д. № 3132/2021 САС, ГО, 14-с-в, определение № 211/22.03.2022 г.

САС, ТО, 9 с-в ч.д. 235/2022 г.). Предходно утвърдената практика, опосредяваща регистърното производство от приключило съдебно производство, неоправдано забавя процеса на огласяване настъпилото прекратяване по сила на закона и необосновано ангажира обективно ограничените ресурси на съда. В контекста на прокламирания принцип и липсващата колизия на интереси по аналогия следва да бъде приложена нормата на § 5а ал. 2 ПЗРЗРРЮЛНЦ. Тази норма овластява широк кръг от лица да инициират производство по ликвидация, когато това не е направено поради бездействие на задължения управителен орган. Предпоставка за развитието на тази процедура е прогласеното от закона прекратяване на търговеца, каквото следва пряко и от нормата на чл. 157 ТЗ.

Правилото на § 5а ал. 2 ПЗРЗРРЮЛНЦ регламентира подход за преодоляване на нежелано несъответствие между действителното положение и формално огласеното поради несработил механизъм за надлежното му обявяване. В тази насока легитимирани са както кредиторите на дружеството или наследниците на съдружник, така и държавен орган.

Софийска градска прокуратура е със статут на държавен орган, а предприетото действие в насока за обезпечаване на обществения интерес ангажира регистърната администрация да обезпечи прокламираното съответствие между огласеното и действителното положение.

Мотивиран от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 20231100900670 по описа на СГС, VІ-13 състав.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението.

3

На основание чл. 7 ал. 2 ГПК към съобщението следва да бъде приложен и препис от настоящото.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4