Решение № 226 от 14.06.2021, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Б , 14.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Петър Узунов

Членове:Гюлфие Яхова

Александър Трионджиев при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20211200500233 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивни жалби от БЛ. Н. ИВ. и В.

СТ. ИВ. против Решение № 4166/31.05.2020г. и Допълнително решение № 907875/09.10.2020г., и двете постановени по гр. дело № 304/2018г. по описа на Районен съд - Благоевград. В жалбите срещу основното и допълнителното решение се сочи, че атакуваните актове са неправилни, необосновани, постановени в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че районният съд не се е съобразил с материалния закон, трайната съдебна практика и събраните в хода на процеса доказателства. Прави се искане за отмяна на атакуваните актове и отхвърляне на исковите претенции за допускане до делба на процесния имот, за заплащане на обезщетение за ползване на имота, както и за отмяна на издадения констативен нотариален акт в полза на ответните страни. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са депозирани писмени отговори от страна на В. Й.

Г., чрез процесуален представител, срещу двете жалби. Сочи се, че в същите са изложени бланкетни доводи за неправилност и необоснованост на обжалваните решения, а не конкретни доводи и съображения. Атакуваните решения са правилни, законосъобразни и обосновани, за което се излагат подробни доводи. Сочи се, че въз основа на доказателствата по делото се установявало, че страните са съсобственици на процесния апартамент при посочените в решението квоти. Не било доказано в хода на процеса ответниците да са владели спокойно и необезпокоявано процесния имот и поради това да са го придобили по давност. Прави се искане за потвърждаване на атакуваните актове. Претендират се разноски.

В срок и двете страни представят подробни писмени защити.

1

Съдът, след като прецени доводите на страните, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира следното:

Районен съд - Благоевград е сезиран с искова молба от ищцата В. Й. Г. срещу ответниците БЛ. Н. ИВ. и В. СТ. ИВ., с която е направено искане за допускане на делба на недвижим имот, представляващ Жилище/апартамент с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрена със Заповед ЗРД-18-32/10.05.2006г на Изпълнителния Директор на АК, находящо се в гр.Б, п.к., ул. „М Б“ (Ст. Л) №, етаж, апартамент, с последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в ККР, с площ - 125,27 кв.м., който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с прилежащи части - мазета 2 и 3 — 10,50 кв.м., таванско помещение 8 - 15,60 кв.м., ведно с 11,87% ид.ч от общите части на сградата, при съседи на самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; под обекта: няма; над обекта: ***,1.4 при квоти, както следва: 1/2 ид. част за ищцата, 2/6 ид. част за ответницата В.И. и 1/6 ид. част за ответницата Б.И..Твърди се, че имотът е съсобствен между страните като ищцата и ответницата Б.И. са придобили идеалните части по наследство, а ответницата В.И. по наследство и чрез покупко-продажба.

Освен искане за допускане на делба се прави и искане ответните страни да бъдат осъдени да заплащат обезщетение за ползване на имота за притежаваната от ищцата ½ ид. част, като от В.И. се претендират 200 лв., а от Б.И. - 100 лв. Прави се и искане за отмяна на издаден констативен нотариален акт, с който ответниците са признати за собственици на основание давностно владение на 1/2 ид. част от процесния апартамент.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват иска за делба, както и исканията за заплащане на обезщетение за ползване на имота и искането за отмяна на нотариалния акт. Твърдят, че са придобили имота по давност, тъй като са го владели спокойно, необезпокоявано, явно и несмущавано за период повече от 10 години.

С атакуваните решения районният съд е допуснал делба на процесния имот между страните на посочените в исковата молба квоти, също така БЛ. Н. ИВ. и В. СТ.

ИВ. са осъдени да заплащат месечно на В. Й. Г., както следва: сумата от 100 лв., дължима от ответницата Б.И. и 200 лв., дължима от ответницата В.И. като обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за ползата, от която е лишена ищцата - В. Й. Г., като собственик на 1/2 ид.ч. от процесния делбен имот /апартамент/, за периода считано от предявяване на иска - 05.02.2018г., до окончателното извършване на делбата. С атакуваното допълнително решение е отменен Нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот – придобит по давност – чл. 587, ал. 2 ГПК №11, том II, рег. № 3313, дело № 200 от 22.11.2017г. издаден по описа на Нотариус М. К, с рег. № 493 в НК, с район на действие БлРС, вписан в Служба по вписвания с вх. № 5440 от 22.11.2017г, акт № 19, том XVIII, дело № 2863/2017г.

По делото не е спорно, че ищцата В. Й. Г. и С Й И/починал на 29.10.2012г./ са брат и сестра, чиито родители са Й П И /починал през 1990г./ и В. И. /починала 1993г./. Наследници на Ст Й И са БЛ. Н. ИВ. /съпруга/, В. СТ. ИВ. /дъщеря/ и Г С И.

/дъщеря/.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториалното и селищно устройство № 113, том VII, нотариално дело № 1320/1975г.

Й П И е признат за собственик на жилище № 2, находящо се на 1 етаж, в жилищната сграда блок П, построен върху държавна земя, парцел № 1806, кв. 29, ул. „Ст Л“, гр. Б, 2 състоящо се от и разпределителни антрета, със застроена площ за жилището от 125,27 кв.м. В нотариалния акт е посочено, че цената на правото на строеж на жилището е 7766 лв., обща цена на имота е 6546 лв. Посочено е, че даденият като обезщетение недвижим имот се покрива от прападащите се суми срещу отчуждения недвижим имот и собствени средства на получаващия обезщетение в общ размер на 4246 лв. при даден заем от Държавна спестовна каса в размер на 4300 лв. Представено е строително разрешение № 214/1969г. за строеж на ЖСК П, видно от което се позволява на Д. ЖСК да построи ЖСК на четири етажа по одобрен архитектурен проект.

Процесният имот понастоящем е самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ жилище апартамент с адрес: гр. Б, ул. „М Б“ /бишва Ст. Л/ №, ет., ап. с площ от 125,27 кв.м. В тази връзка е представено удостоверение за идентичност, издадено от Община Благоевград.

По делото не е спорно, че жалбоподателите живеят повече от тридесет години в процесния апартамент.

С нотариална покана въззиваемата е поискала другите страни да й предадат държането на 1/2 ид. част от имота или да й заплащат обезщетение в размер на 150 лв. месечно. Нотариалната покана е връчена на 11.01.2018г. В отговор на нотариалната покана е изпратен писмен отговор, с който И. уведомяват ищцата, че те са единствени собственици на имота, придобит по давност, тъй като същият е владян от тях непрекъснато, необезпокоявано и явно в продължение на повече от 30 години.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от дата 20.06.2013г. Г С И. продава на сестра си В. СТ. ИВ. собствената си 1/6 ид. част от процесния имот.

С Нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот, придобит по давност по чл. 587, ал. 2 ГПК ответниците са признати за собственици на основание давностно владение на 1/2 ид. част от процесния имот.

Като доказателство по делото е представено удостоверение, от което се установява, че 1/2 ид. част от делбения имот е декларирана от ищцата на 19.03.1998г.

Тя е плащана данък за имота и такса битови отпадъци за периода 1998г. - 2017г., вкл.

Представена е данъчна декларация, видно от която наследодателят на ответниците С И на 19.03.1998г. е декларирал процесния имот като съсобствен с ищцата /по 1/2 ид. част по наследство/. С декларация по чл. 14 от ЗМДТ от дата 19.07.2013г. ответницата В.

СТ. ИВ. е декларирала процесния имот, в която като собственици са записани ищцата, като притежаваща 1/2 ид. част, ответницата Б.И. 1/6 ид. част и ответницата В.И. като притежаваща 1/3 ид. част.

Към писмения отговор по чл. 131 ГПК са представени писмени документи, от които е видно, че за процесния обект са извършвани множество ремонтни дейности, както и са закупувани строителни материали. Посочените документи не следва да се обсъждат поотделно, доколкото същите касаят втората фаза на делбата при евентуално предявяване на претенции по сметки.

Пред районния съд са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на множество свидетели.

В качеството на свидетели на ищцовата страна са разпитвани Ц.Г., Т.Ц.., Н С, В.Х и Н Х. На страната на ответниците като свидетели са разпитани: А Я – У, Л С, Н С, Г И. и Д Ч

3

Св. Ц Г, стринка на ищцата, посочва че познава страните, като съпругът й организирал всичко по строежа на кооперацията, в която се намира делбеният имот. За строежа на апартамента и за направата му пари давал Й И. Ищцата е живяла в процесното жилище до 1977г., след което напуснала, тъй като брат й и съпругата му – ответницата Б.И., не я искали. След това ищцата е посещавала апартамента, имала си ключ, стая и вещи, като така било до смъртта на брат й С. След неговата смърт съпругата му Б сменила бравата на вратата и не предоставила ключ на В.

Св. Т Ц.посочи, че познава страните. Знае, че покойните вече Й и В имали апартамент в Б. Парите за строежа на апартамента давал Й, свидетелката дори му давала пари на заем. Свидетелката е посещавала апартамента, като последно е била на помена на С /наследодателят на ответниците/. Покойните Й и В са живеели в този апартамент, докато починат. В е живяла докато се ожени. Последната е имала ключ от апартамента и е ходила да гледа майка си. След смъртта на С. бравите на вратите били сменени. Преди това В си имала две стаи в апартамента, които били обзаведени с нейни вещи.

Св. Н.С. живее от 1975г. в съседен на процесния апартамент, в който живеели В., С. Й и В.И. Свидетелката знае, че апартаментът е на Й.. За покойните В. и Й. грижи е полагала ищцата, която идвала да спи в апартамента. Имала си ключ и багаж в апартамента. Б. сменила бравата през 2013г. ищцата поискала ключ, но такъв не й бил даден. Децата й също са оставали да преспиват в апартамента. Свидетелката е виждала съпругът на В. да ходи в мазето и там да си оставя някакви неща.

Св. В.Х., дъщеря на ищцата, посочи, че апартаментът е бил собственост на нейните баба и дядо. Последните също са живели там. Грижи за тях е полагала майка й.

Последната имала ключ от апартамента до смъртта на брат й през 2012г., след това се сменила бравата, а майка й не получила ключ. Майка й и вуйчо й не са се разбрали за апартамента, но той винаги е знаел, че половината е на сестра му.

Св. А.Я посочи, че познава ответницата В. от 1994г. Последната винаги е живяла в апартамента, правила е и ремонт по него. Свидетелката не познава ищцата и не знае, че тя е имала претенции за този апартамент. Не е виждала там да живее някой друг освен семейството на В..

Св. Л.С. познава ответниците, ходила е често на гости в апартамента на Б.. Там не са живели други хора освен Б., двете и дъщери и С.. Б. й е споменавала, че мъжът й е участвал активно в строителството на апартамента, после и за ремонтите му.

Св. Н.С. посочи, че познава ответниците от близо 25 години. Ходила е в апартамента, който бил на Б. и на семейството й – съпруг и две дъщери. Свидетелката не познава свекъра и свекървата на Б.. Последната не й е споделяла да имат разправии с ищцата.

Св. Г. И., дъщеря на Б.И. и сестра на В. Иваноска посочва, че в апартамента винаги са живели нейните родители, тя и сестра й. За направата на апартамента са теглени заеми, които баща й изплащал. Ремонти също били правени от него. Ищцата не е живяла в този апартамент, но е знаела за ремонтите. Тя винаги е казвала, че апартаментът е на брат й, а след неговата смърт на наследниците му. В. никога не е имала ключ от апартамента, нито е ползвала нещо там.