Определение № 1122 от 27.04.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 999/2023
- Вид
- Определение № 1122
- Подписан
- 27.04.2023
- В сила
- 27.04.2023
- Състав
- Ася Събева, Кристина Филипова, Даниела Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост
- чл. 112 · Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост
- чл. 112, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1122 гр. София, 26.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Кристина Филипова
Даниела Христова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно частно гражданско дело № 20231000500999 по описа за 2023 година
С разпореждане № 1819 от 25.01.2023 г., гр.д. № 4374/22 г., СГС, І-8 с-в, връща обективирания в отговор на исковата молба насрещен положителен установителен иск, с предмет правото на собственост на процесния недвижим имот, който е предявен от първоначалния ответник С. С. С., срещу първоначалния ищец Държавата, представлявана от Областния управител на Област София-град.
Срещу разпореждането е подадена частна жалба от С. С. С., в която се позовава на нова практика по чл. 290 ВКС - решение № 49 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 1957/2017 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС. Сочи, че според цитираното решение, при предявен и отхвърлен иск по чл.
108 ЗС, констативния нотариален акт на ищеца не може да се отмени от съда, тъй като в този случай съдебното решение отрича със сила на пресъдено нещо претендираното от ищеца абсолютно вещно право на собственост на предявеното основание, но той може да предяви нов иск за същото право на друго основание. Според сочената практика в този случай обаче обаче не се признават твърдяните права на ответника. Правейки аналогия между констативния нотариален акт и акта за държавна собственост, жалбоподателят счита, че за него е налице правен интерес да предяви насрещен положителен установителен иск за собственост върху спорния имот, тъй като само така ще може да поиска неговото деактуване по реда на чл. 78, ал. 1 ЗДС и чл. 108 вр. чл. 112 от ППЗДС. Ето защо претендира да се отмени обжалваното разпореждане и да се разгледа предявения от него иск.
Ответникът Областният управител на София е бил уведомен за постъпилата жалба, но не е взел становище по нея.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с данните по делото намира следното:
Производството пред СГС е било образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, предявени от Държавата срещу С. С.
1
С., като в отговора на исковата молба ответникът, оспорвайки правата на ищеца, е заявил сам свои такива върху спорната вещ – подробно описан апартамент.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Безспорно съгласно мотивите в т. 2а на тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, при предявен ревандикационен иск във всички случаи решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни. Този извод несъмнено е относим към забраната за повторно повдигане на един и същ правен спор въз основа на едни и същи основания и фактически твърдения. В закона обаче не се съдържа изискване ищецът да предяви с една искова молба всички основания по силата, на които претендира, че е собственик на дадена вещ – няма пречка в отделни производства да се твърди наличие на различни правни сделки, изтекла давност и пр. (така напр. определение № 6 от 25.01.2022 г. по ч. гр. д. № 4162/2021 г., І г. о., ВКС, определение № 139 от 19.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2663/2018 г., І ГО, ВКС и пр.) В този смисъл, позоваването от страна на частния жалбоподател на решение № 49 от 18.05.2018 г. по гр. д.
№ 1957/2017 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, е релевантно. Соченото решение постановява, че съдът при разглеждане и отхвърляне на ревандикационен иск не може да отмени издадения в полза на ищеца констативен нотариален акт, поради съществуващата правна възможност ищецът да предяви нов иск за същото право на друго основание. Щом в съдебния процес не е признато правото на ответника върху вещта със сила на присъдено нещо спрямо претендиращия същите права, констативният акт не може да бъде отменен по реда на чл.
537, ал. 2 ГПК. Според тези доводи, отнесени към особеностите на настоящия казус, следва да се приеме, че в конкретната хипотеза (наличие на издаден акт за държавна собственост за процесния апартамент), за ответника по ревандикационния иск е налице правен интерес да въведе в процеса свой положителен установителен иск, който да бъде разгледан редом с главния. Ако искът по чл. 108 ЗС бъде уважен в неговата установителна част, то това при всички случай ще сочи на неоснователност на насрещния положителен установителен иск.
Ако обаче ревандикационната претенция бъде отхвърлена, поради недоказано право на собственост на държавата, то ответникът по чл. 108 ЗС има интерес да докаже, че именно той е собственик на спорния имот. Така с влязло в сила решение ще се зачете вещното му право, което ще открие за него възможността да претендира деактуване на имота по реда на ЗДС и ППЗДС. Сочените нормативни актове изискват (чл. 112, ал. 2 ППЗДС) лицето, което е поискало отписването на имота да докаже по безспорен начин правото си на собственост.
При наличие на спор за материалното право то очевидно е необходимо същият да бъде разрешен с влязъл в сила съдебен акт. Решението, отричащо правата на държавата не е достатъчно, тъй като както се посочи по-горе, според практиката в решението на ВКС, за същата е налице възможност да поиска признаване на правата й на друго основание. В този смисъл за физическото лице е необходимо да се постанови съдебен акт, с който се признава, че именно то е собственик на спорния актуван имот. С такова решение ще се изпълни предвиденото в нормативните актове услови за да може ответникът да претендира 2 деактуване на спорния апартамент.
При така изложените доводи следва да се приеме, че искът на С. С. е допустим и следва бъде разгледан. Частната жалба се явява основателна и обжалваното разпореждане подлежи на отмяна.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 1819 от 25.01.2023 г., гр.д. № 4374/22 г., СГС, І-8 с-в.
ВРЪЩА преписката на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3