Решение № 117 от 09.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Пловдив, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20225330119015 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.34, ал.1 ЗС – първа фаза по допускане на делбата.

Ищцата И. Г. З. е предявила срещу ответника Т. К. Н. иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****, находящ се в гр. П., район Ю., местност „А. Т.“, ет. *, ап. **, ведно с прилежащото към самостоятелния обект складово помещение № *, както и 0,998% от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***.

В исковата молба се излагат твърдения, че посоченият недвижим имот е съсобствен между страните при равни квоти от по ½ идеална част, като своята идеална част ищцата е придобила по силата на договор за дарение, съгласно нотариален акт № *** г., том ***, дело **** г. по описа на СВ при Имотен регистър Пловдив. Иска се съдебна делба на процесния имот, при следните квоти: за И. Г. З. – 1/2 ид. част и за Т.

К. Н. – 1/2 ид. част.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Т.

К. Н., със становище за неоснователност на предявената искова претенция. Излага твърдения, че процесният имот е придобит от ответника и Е. Т. С. /праводател на ищцата/ на **** г. при равни права, към който момент имотът е бил завършен на етап „груб строеж“. Сградата, в която същият се намира е въведена в експлоатация на ** г., а на*** г. съсобствениците са придобили и съответните идеални части от правото на собственост върху поземления имот, в който същата е построена. В началото на месец декември *** г. между съсобствениците възникнал спор по повод намерението им да се разпоредят с имота, като в проведен разговор Е. С. заявила, че при несъгласие на ответника с поставените му условия, тя ще се разпореди със своята ½ идеална част от имота във вреда на ответника. Поради изложеното договорът за дарение, на който ищцата основава претенцията си да е собственик на ½ идеална част от имота, се оспорва по съображения за неговата нищожност, поради абсолютната му симулация, доколкото е налице привидност на съгласието на страните по него. Ответникът твърди, че договорът за дарение не цели настъпване на уговорените в него правни последици, както и че бил Сключен непосредствено преди образуване на настоящото 1 производство и само за да увреди имуществените права на ответника, доколкото Е. С. е прехвърлила голата собственост на ½ идеална част от имота на своята майка и запазила за себе си правото на ползване върху имота с единствена цел да бъде намалена пазарната стойност на процесния имот и той да стане практически непродаваем за други лица, освен за ищцата и нейната праводателка, доколкото делбата следва да бъде извършена чрез публичната му продан. Последното се сочи в условията на евентуалност и като основание за нищожност на договора за дарение поради противоречие на добрите нрави. Моли за уважаване на предявеното възражение и отхвърляне на иска за делба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск за делба с правно основание чл.34, ал.1 ЗС, като производството е в първата фаза по допускане на делбата. Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **, том **, рег. № ***, дело № ** от ***г., вписан в СВ Пловдив под акт № **, том **, дв.вх.рег.

№ *** г., Е. Т. С. и Т. К. Н. са придобили при равни квоти, правото на собственост по отношение на процесния СОС с идентификатор № ***, находящ се в гр. П., район Ю., местността А.Т., ет.*, ап.**, с площ от 48,61 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № ** с площ от 3,01 кв.м., ведно с 0,041 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена.

С нотариален акт за продажба на идеална част от право на собственост на недвижим имот № ***, том **, рег. № ***, дело № *** г., вписан в СВ Пловдив под акт № **, том **, дв.вх.рег. № *** г., Е. Т. С. и Т. К. Н. са придобили при равни квоти, правото на собственост по отношение на 0,998% ид.ч. от ПИ с идентификатор № ****, находящ се в гр. П., район Ю., местността А. Т., с обща площ от 2263 кв.м.

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том ***, рег. № ***, дело № *** г., вписан в СВ Пловдив под акт № **, том **, дв.вх.рег. № *** г., Е.

Т. С. дарява на майка си И. Г. З. притежаваната от нея ½ ид.част от процесния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****, находящ се в гр. П., район Ю., местност „А. Т.“, ет. *, ап. **, ведно с прилежащото към самостоятелния обект складово помещение № **, както и 0,998% от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ****. С договора прехвърлителката Е. Т. С. си е запазила правото на ползване, пожизнено и безвъзмездно правото на ползване по отношение на ½ ид.ч. от имота.

С оглед така установените обстоятелства, за съда се налага правният извод, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот при равни квоти по ½ ид.ч., като ответникът е придобил идеална си част с договора за продажба от *** г., в съсобственост с третото за спора лице Е. Т. С., а ищцата е станала собственик на ½ ид.ч. от имота по дарение от дъщеря си Е. Т. С. от *** г.

Ответната страна в писмения отговор релевира възражения за нищожност на договора, от който ищцата извлича правата си, като поддържа, че същият е привиден поради абсолютната му симулация, както и че противоречи на добрите нрави. Съдът намира възражението за неоснователно. Ответната страна наред с заявеното възражение в настоящия процес е предявила и иск по реда на чл.26 ЗЗД, повод за който е образуването на гр.д. № *** по описа за *** г. на РС Пловдив, * * гр.с., производството по което е прекратено като недопустимо. Настоящият състав намира, че аналогично на исковото производство и наведеното в писмения отговор е лишено от правен интерес, доколкото е трайна съдебната практика на ВКС, че съсобственикът няма правен интерес да оспорва придобивната сделка на своя съсобственик, ако не е 2 предявил срещу прехвърлителя бивш съсобственик, иск по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване (какъвто не е предявяван). Интерес да оспори сделката, в която не е участвал, произтича от правото му на изкупуване. Така решение № 54/ 18.03.2013 г. по гр.д. № 627/ 2012 г. по описа на ВКС, решение № 296/ 15.07.2011 г. по гр.д. № 179/ 2010 г., IV г.о., ВКС, решение № 302/ 28.11.2012 г. по гр.д. № 1597/ 2011 г. на ВКС,III гр.с. и др. Съдът не споделя доводите на ответника, че следва да се приложи найтежкият порок на правната сделка, а именно – нейната нищожност, поради това, че първоначалният съсобственик се е разпоредил с идеалната си част в полза на своята майка, макар и да си е запазила правото на ползване. Описаните правни действия са правомерни и не противоречат на добрите нрави. Освен това независимо от начина и причините за възникване на съсобствеността, всеки от съсобствениците има право да извърши сделка на разпореждане със своята идеална част, поради липса на повелителна правна норма, която да го забранява. Така изрично в определение № 3726/ 24.07.2024 г. по ч.гр.д. № 2711/ 2024 г. на ВКС, I I I г.о. , постановено по повод касационното обжалване на прекратителното определение по иска на ответника срещу ищцата и нейната праводателка за прогласяването на нищожността на придобивната сделка.

В заключение, съдът намира, че искът за делба на процесния недвижим имот е основател и следва да се уважи, като делбата се допусне при равни квоти, по ½ ид.ч. за всеки съделител.

По делото се установи, че по отношение на ½ ид.ч. от имота, предмет на делбата е учредено право на ползване в полза на трето за делбеното производство лице, което следва да бъде отразено в диспозитива на съдебното решение. В този смисъл е налице съдебна практика на ВКС – решение № 50079/ 03.11.2022 г., постановено по гр.д. № 946/ 2020 г. на ВКС, I I г.о. Поради това следва да се отрази в диспозитива на решението, че в полза на Е. Т. С. има пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху ½ ид.ч. от процесния имот съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том **, рег. № ***, дело № *** г., вписан в СВ Пловдив под акт № **, том ***, дв.вх.рег. №***г.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА извършване на съдебна делба между И. Г. З., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. О. К., бл.**, вх.*, ет.*, ап.* и Т. К. Н., ЕГН: **********, адрес: с. В., общ.С., ул. „Я.“ № **, на следния недвижим имот, а именно:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед **** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект от *** г., находящ се в гр. П., район „Ю.“, м. „А. Т.“, ет. *, ап.**, който самостоятелен обект се намира на етаж * в жилищна сграда с идентификатор № ****, разположена в поземлен имот с идентификатор № ****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива на обект: *, с площ от 48,61 кв.м., състоящ се от дневна-трапезария-кухненски бокс, спалня, баня-тоалетна, тераса, ведно с прилежащите 2,182 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, ведно с прилежащото към обекта избено помещение № **, находящо се в сутеренния етаж на кота -3,15 м., с площ от 3,01 кв.м., ведно с 0,041 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж СОС с идентификатор № **** и СОС с идентификатор № ****, под обекта: СОС с идентификатор № ***, над обекта СОС с идентификатор № ***, ВЕДНО с 0,998 % идеални части от Поземлен имот с идентификатор № **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед*** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект от **** г., 3 находящ се в гр. П., район „Ю.“, м. „О. Б. *“, м. „А. Т.“, с площ от 2263 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), категория на земята: 0, предишен идентификатор № ****, номер от предходен план: парцел: **** за жилищно строителство, при съдени на имота: ПИ с идентификатори № ****, № ****, № ****, № *** и №***.

ПРИ КВОТИ:

За И. Г. З., ЕГН: ********** – ½ ид. ч.;

За Т. К. Н., ЕГН: ********** – ½ ид.ч.

В полза на Е. Т. С., ЕГН: ********** има пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху ½ ид.ч. от процесния недвижим имот съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том ***, рег. № ***, дело № *** г., вписан в СВ Пловдив под акт № **, том ***, дв.вх.рег. № ****

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4