Решение № 2 от 05.01.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Смолян, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20255400500559 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпила въззивна жалба с вх. №

7588/05.09.2025 г. от РД „Гранична полиция“ - С. при МВР, чрез процесуалния представител - гл. юрисконсулт М. Х., срещу Решение 404/19.08.2025 г., по гр. д. № 408 по описа за 2025 г. на РС - Смолян.

С обжалваното решение, Регионална Дирекция „Гранична полиция" - С. е осъдена да заплати на Б. С. К. ЕГН **********, сумата от 2054.53 лв., представляваща дължимо неплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд в периода 24.08.2022 г.-28.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2025 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 352.93 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието през което е полаган нощния труд, начислено до 04.03.2025 г. Със същото решение РД „ГП“ - С. е осъдена да заплати на Б. С. К. ЕГН ********** разноски по водене на делото в размер на 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на РС – 1

Смолян ДТ върху уважените искове в размер на 132.18 лв., както и разноски за вещо лице в размер на 150,00 лв.

Във въззивната жалба обжалваният съдебен акт се определя като неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснован в мотивите си. Излага следните съображения: Статутът на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В приложимата правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т.ч. общото трудово законодателство. Нито в ЗДСл, пито в ЗМВР има непряко препращане, към нормите на Кодекса на труда - че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага “съответно“, а напротив във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми. ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на част от служителите, работещи в системата на МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. с оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична законова делегация подзаконови нормативни актове. Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на положен от него нощен труд, като работещ на 12часови смени по правилата на чл. 9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради което е изцяло неоснователна. В тази връзка цитира Тълкувателно решение №1/15.03.2023г. по тълкувателно дело №1/2020 г. на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС, съгласно което „при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Счита, че волята на законодателя е да не се създава правило за преобразуване на нощни часове в дневни, защото случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни, както е разяснено в тълкувателният акт на ОСГК. За служителите на МВР неблагоприятните последици от полагането на нощен труд се компенсират със съответните компенсаторни механизми.

2

В жалбата се съдържа допълнително твърдение за нарушение на материалния закон при постановяване на обжалвания акт, тъй като РС Смолян е приел, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание относимо, към извънреден труд. От настоящата инстанция се търси отмяна на Решение № 404/19.08.2025 г., постановено по гр. дело № 408/2025 г. по описа на Районен съд - Смолян, като неправилно и незаконосъобразно, ведно със всички произтичащи от това законни последици. Претендират се юрисконсултско възнаграждение и разноски за двете инстанции.

В Отговор на въззивната жалба се оспорват доводите на ответника за неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения от PC - Смолян при постановяване на обжалвания съдебен акт.

Представен е сравнителен анализ на нормативната уредба, свързана с нощния и извънредния труд, който сочи, че ако регламентацията им в ЗМВР е сравнима с регламентацията в ЗДСл, то във всички случаи нормите, регламентиращи нощния труд в КТ защитават в по-висока степен правата на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата на служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Направена е аналогия с регламентацията по отношение на друга категория служители – горски работници. Не се споделя твърдението, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми. По-натам в отговора се представя преглед на относима към казуса практика на Съда на Европейския съюз. В частност, подробно е разгледано постановеното от СЕС на 29.07.2024 г. определение по „Преюдициално запитване — Социална политика —Организация на работното време — Директива 2003/88/ЕО — Член 12, буква а) — Членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Безопасност и здраве на полагащите нощен труд — Подходяща за естеството на работата им защита на работниците, които полагат нощен труд — Полицаи и пожарникари, работещи на смени и полагащи нощен труд — Работници от публичния и работници от частния сектор — Равно третиране", което се определя, като такова с пряко значение за разрешаване на спора. Акцентира се, 3 върху това, че с това определение СЕС приема, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националния съд да тълкува правото във възможно най-висока степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от правото на Съюза, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, което отговаря на преследваната с нея цел. В тази връзка, в подкрепа на тезата си, страната тълкува определението на СЕС, че не се допуска правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или насочени към работниците от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързано с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел. Според тази практика СЕС не допуска прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по-специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий. Поради приоритета на европейското право над националното – твърди въззиваемата стана, въззивният съд следва да не съобразява с тълкуването на този въпрос, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС, съгласно което „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове".

В отговора на въззивната жалба е включен подробен анализ – изложение 4 на нормативната уредбата – релевантна към повдигнатия спор, в който до голяма степен се преповтарят аспекти от исковата молба, поради което същите не следва да се отразят в настоящия доклад. В заключение се иска потвърждаване на постановения съдебен акт, ведно със законните последици.

В с.з. и чрез писмена защита, въззивникът поддържа жалбата срещу първоинстанционното решение, като моли за отмяна на същото въз основа на гореизложените обстоятелства. Претендира разноски за двете инстанции.

От страна на процесуалния представител на въззиваемата страна се търси потвърждаване на решението по подробно изложените в ИМ и отговора на въззивната жалба съображения.

Настоящият състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо и спорът следва да бъде разгледан по същество.

Ищецът Б. К. претендира от ответника РД „Гранична полиция“ – С., сумата от 2054.53 лв. - представляваща незаплатено възнаграждение за положен от него нощен труд в периода: 24.08.2022 г. - 28.02.2025 г.; сумата от 352.93 лв. - мораторна лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска /05.03.2025 г./ до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер като счита, че всички дължими суми са изплатени на ищеца и не следва да се извършва преизчисляване на нощните часове положен труд с коефициент 1,143.

Настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя или въззиваемата страна. Не се оспорват фактическите изводи на първоинстанционния съд, че в периода: 24.08.2022 г. - 28.02.2025 г., ищецът работил по служебно правоотношение по ЗМВР в ГПУ – Р. към РД “ГП“ - С., като заемал длъжността „Старши полицай“ и е полагал труд на смени. В процесния период, същият е положил общо 2000 часа нощен труд, който е заплатен без същите часове да бъдат превръщани в дневни с коефициент 1.143, както би станало ако се приложи хипотезата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

5

Броят на тези часове, след преизчисляване по посочения ред нараства на 2286, от което следва че и неизплатеното дължимо възнаграждение за тази разлика ще възлезе на 2054.53 лв.

Спорът по главния иск е правен и се концентрира около отговор на въпроса, следва ли при отчитане на извънредния труд, положен от ищеца в процесния период да се прилагат разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в който случай би следвало да се приложи увеличаващ коефициент от 1,143, съгласно нормативната уредба, както счита ищецът и каквато методика не е била прилагана през процесния период. В този случай, биха му се полагали 2054.53 лв., представляващи допълнително възнаграждение за положени часове нощен труд, ведно с мораторна и законна лихва, според неоспореното заключение на вещото лице.

Разрешение на главния спорен въпрос е даден с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Разяснено е, че липсва празнота в ЗМВР относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете, тъй като нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в неговата "светла" част и през нощта в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от 22 часа до 6 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР и чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и 6 реда за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагане на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. касае се до различни, а не сходни по вид правоотношения. Прилагането на НСОРЗ към служебните правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - "8 часа дневно", независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня или през нощта.