Протокол № 205 от 30.11.2023, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 205 гр. Бургас, 27.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Даниел Н. Марков

Я.ца С. Събева Ченалова при участието на секретаря Елена П. Георгиева и прокурора Й. Цв. Д. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600212 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор Й. Д.

Подсъдимият Т. Д. К. , се явява лично и с адв. С. К. и адв. Я. Н. от АК - Бургас. Не се явява адв. Д. Р., редовно призована.

ПОДСЪДИМИЯТ Т. К.: Съгласен съм в отсъствието на адв. Р. да се гледа делото. Ще ме защитават адв. С. К. и адв. Я. Н.

По хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ К.: Да се даде ход на делото.

Съдът след като изслуша становищата на страните и взе предвид, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото 1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да представям нови доказателства.

АДВ. К.: Нямаме доказателствени искания.

АДВ. Н.: Нямаме искания за нови доказателства.

ПОДСЪДИМИЯТ К.: Няма да соча нови доказателства.

Съдът по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените по делото писмени доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и съдебното следствие.

АДВ. К.: Обсъдили сме въпроса за прилагане на давността и сме преценили, че не желаем тя да бъде прилагана от съда, в случай, че намери наказателната отговорност за погасена, поради изтичане на предвидената давност.

АДВ. Н.: Поддържам становището на адв. К.. Не желаем прилагането на давността.

ПОДСЪДИМИЯТ К. : Не желая да се прилагат правилата на давността. Искам да продължи делото по същество и съдът да се произнесе със съдебен акт.

Съдът ПРИКЛЮЧИ съдебното следствие.

ДАВА ДУМАТА за прения по същество.

ПРОКУРОРЪТ:

Уважаеми

2 апела тивни съдии, поддържам подадения протест от Окръжна прокуратура гр. Бургас.

Считам, че по делото са били допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правата на страните. В хода на досъдебното производство, са били събрани множество гласни и писмени доказателства, като на база на тях е била описана фактическата обстановка в обвинителния акт, от която според мен може да се направи единственият правилен извод, че от обективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

В мотивите си към присъдата, първоинстанционният съд приема идентична фактическа обстановка с тази в обвинителния акт, но за сметка на това достига до противоположен правен извод, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението, посочено в обвинителния акт.

Считам, че това се дължи на липсата на анализ на доказателствата, поради което не може да се установи кои точно доказателства са били приети от съда, кои са били отхвърлени и по какви причини, още повече, че в мо тивите си БОС също така не е посочил кои доказателствени източници подкрепят установените от него факти, а оттам и направените правни изводи.

В мотивите към присъдата на БОС, за така приетата фактическа обстановка е било описано, че същата почива на разпитите на свидетелите, изготвените и приети експертизи и приложените други писмени доказателства. Посочено е също така, че съдът кредитира показанията на свидетелите И. И. и Б. Б. в голямата им част, но не кредитира същите относно времето на посещение в кантората на подсъдимия, както и броя на посещенията им в нея, тъй като показанията им в тази им част противоречат на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Изобщо не е посочено от съда кои са тези доказателства и доказателствени средства, при все че във фактическата обстановка, приета от съда, е описано едно-единствено ходене на двамата в кантората на подсъдимия, на неустановена дата след 31.01.2008 г., а именно точно както e прието в обвинителния акт. Няма спор, че двамата свидетели не винаги са били точни в показанията си и при всеки следващ разпит допълват или пропускат някое обстоятелство, но относно отиването им един-единствен път в кантората на ЧСИ в гр. Бургас, показанията им са неизменни още от досъдебното производство. Нещо повече, същите се потвърждават и от показанията на свидетеля Л., който също заявява, че е ходил два пъти в кантората, единия път от които с Б. и И.

Съдът се е задоволил да посочи, че не кредитира изцяло показанията на Р. Д. и части от показанията на П. Л., Д. Е. и И. В., тъй като противоречат на събрания доказателствен материал и в частност на показанията на свидетелите И. и Б., но без да се конкретизира в кои части, като по този начин са останали противоречията между свидетелите Б., И. и частично Л., срещу свидетелските показания на Р. Д., Д. Е., И. В., Н. Г. и Л.

М., които изобщо не са били съпоставени помежду си, както и с други 3 доказателствени източници – гласни, писмени и някакви експертни заключения, нито е посочено кои факти установяват и на какво основание.

Впрочем, в обстоятелствата по делото в мо тивите на БОС, са били споменати заключенията на двете счетоводни експертизи от досъдебното производство и от съдебно заседание, както и на графологическата експертиза от съдебно заседание, но същите не са били обсъждани или анализирани в доказателствата по делото и по никакъв начин не става ясно какви факти и обстоятелства обосновават, като съдът се е задоволил само да констатира, че дава вяра на заключенията им.

Относно обясненията на подсъдимия, съдът е кредитирал същите в частта, че подсъдимият не познава Б. и И., обстоятелство, което е прието и в обвинителния акт и дава вяра относно източниците на информация, относно собствеността на процесния имот към момента на изготвяне на описа му, тъй като в тази част се подкрепят от показанията на вещото лице, свидетеля Г., като изобщо не е конкретизирано кои са тези източници на информация.

Нещо повече, в обстоятелствата по делото, приети в мотивите на БОС, също не е посочено наличието на каквито и да е документи за собственост на имота при описа на същия, напротив, посочени са документите от обвинителния акт, а именно две скици - скица № 1/19.02.2008 г., издадена 7 дни след описа на имота и скица № 24895/20.07.2007 г. на Кадастър Бургас, която липсва в кориците на изпълнителното дело и отделно от това, с този номер, на тази дата не била издавана от Кадастъра.

Едва по-късно в правните изводи, в мо тивите на БОС, е посочено, че на подсъдимия и на вещото лице, са били предоставени скица № 24895/20.07.2007 г. на Кадастър Бургас и Решение № 134/1991 г. на Районен съд - Несебър, които, цитирам, свидетелстват, че процесния имот е собственост на свидетеля Б.. Не става ясно от кого, кога и по какъв начин се били предоставени тези документи по делото, не е даден отговор на въпроса защо не са налични те в делото. Не само това, по делото няма и следа от Решение № 134/1991 г. на Районен съд - Несебър, като за евентуалното му наличие съдим от представеното по-късно заключение о т вещото лице, което пък изобщо не е обсъдено от съда като доказателствен източник. Не е даден и отговор на въпроса - при положение, че съда приема, че подсъдимият е видял въпросното решение, защо не е вписал същото в протокола за опис, а се е задоволил да впише само двете скици, които не могат и не са документи за собственост на имота, още повече, че едната скица липсва и не е издадена от Кадастъра изобщо, а другата е била съставена седем дни по-късно от датата на описа.

По делото изобщо не е изяснено кога, с кого и колко пъти са посещавали кантората на подсъдимия - Б. и И., при положение, че съдът не дава вяра на показанията им, на кои дати са били разписани множеството документи, кога, от кого и по какъв начин е бил индивидуализиран имотъ т във втората призовка за доброволно изпълнение. Същите въпроси важат и за 4 вече поправеното и подписано от ЧСИ Т. К. постановление за възлагане на имот от 14.05.2008 г., как е намерила приложение скица на имота, издадена седем дни след протокола за опис на имот, защо по изпълнително дело фигурира оценъчна експертиза, която се различава от представената такава от вещото лице. Не е даден и отговор на въпроса - липсват ли документи по изпълнително дело или същото е в своята цялост.

Считам, че поради всичките тези пропуски на БОС не е възможно да се разбере въз основа на кои доказателства и доказаталествени средства съдът е изградил изводите си по фактите, т.е. налице е основание за отмяна на присъдата, визирано в чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, а именно допуснато съществено противоречие на процесуалните правила – липса на мотиви.

Алтернативно, в случай, че не приемете, че е налице основание за отмяна на присъдата, моля да отмените същата и да постановите нова присъда, с която признаете подсъдимия за виновен в извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради следните съображения:

Подсъдимият Т. К. е осъществял длъжността „частен съдебен изпълнител“ и тази длъжност го определя като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.“Б“ от НК, заемащо и отговорно служебно положение.

Подсъдимият е нарушил служебните си задължения при описа и възлагането на недвижимия имот, защото като ЧСИ в пределите на своята компетентност и в кръга на възложените му функции, е извършил в противоречие на чл. 343, ал. 2 и чл. 373 от ГПК/отм./ изпълнителни действия, свързани с опис, публична продан и възлагане на недвижим имот. При тези изпълнителни действия за ЧСИ са били налице и множеството задължения, сред които е следвало едновременно с изпращане на призовката за доброволно изпълнение, в която трябва да бъде посочен имотът, да се изпрати писмо и до Службата по вписвания за налагане на възбрана на имота и също така да се увери, че имотът е собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. В този смисъл, са съдебни решения: Решение № 386 от 01.12.2011 г. по н.д. 2024/2011 г. на ІІ н.о. на ВКС и Решение № 489 от 16.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 513/2009 г., на III н.о.

На база на тези решения, считам, че правилно е определено изпълнителното деяние като нарушил служебните си задължения, тъй като тези му служебни задължения са свързани с описа, публичната продан и найвече с възлагането на имота.

Разпореденото в чл. 373 от ГПК/отм./ уверяване на съдияизпълнителя в собствеността на имота, е от изключително важно значение, тъй като при нестанала публична продан и последващо възлагане на имота, собствеността на недвижимия имот преминава от длъжника към взискателя.

Постановлението за възлагане е с вещноправно действие, поради което в настоящия случай при нарушения на задълженията си по чл.373 от ГПК/отм./, 5 от деня на възлагане на имота на 14.05.2008 г. подсъдимият е направил така, че собствеността на чужд имот, който е частна общинска собственост на Община Несебър, да премине в собственост на взискателя.

Действително, към момента е налице Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по т.д. № 4/2017 г. на ОСГТК, от което следва, че възлагането при публична продан на привиден кредитор не поражда вещнопрехвърлителен ефект, но към момента на възлагането на имота това тълкувателно решение не е било налично и е било водено гражданско дело от Община Несебър за връщане на собствеността на имота. Отделно от това, дори и да се приеме, че на база на това решение не е била причинена имуществена вреда на общината, то тогава считам, че в случая безспорно са настъпили значителни вредни последици от неимуществен характер, изразяващи се в уронване авторитета на съдебното изпълнение, в накърняване доверието на гражданите за точно и безукорно изпълнение на законовите норми от длъжностни лица при извършване на съдебно-изпълнителни действия и в накърняване интересите на Община Несебър по отношение на имущество, представляващо нейна изключителна собственост. Настъпването на неимуществени вредни последици изобщо не е било обсъдено от решаващия съд, което отново води до изводи за немо тивираност на присъдата.