Решение № 12423 от 13.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12423 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110118141 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба с вх. № 95610/05.04.2023 г., подадена от М. Л.

Тричкова - Ц.а, ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита срещу домашното насилие по ЗЗДН по отношение на С. П. Ц., ЕГН **********. Изложени са твърдения, че ответникът е син на молителката, като страните живеят в различни жилища. На 08.03.2023г. около 19.30 часа ответникът отишъл в дома на майка си в гр. София, район Надежда, ул. Бели Дунав № 7. Позвънил й по телефона, казал, че е дошъл на двора и иска да се видят. Молителката излязла навън, до входната врата на дома. Ответникът бил неспокоен и казал „Ти си казала на служителка на „Изи кредит“ да не ми дават кредит, след като не ги връщам“. Казал още, че била малоумна, умопобъркана, курва, луда, ненормална, както и „Да ти еба майката“, „да пукнеш“, „умри“, „да те няма“, „ще ти пратя хора да се оправят с теб“. Хванал я с ръце за рамената и я блъснал силно назад. Молителката политнала и се ударила във входната врата на жилището. Ответникът се изплюл по лицето на майка си. На посочения акт не е имало свидетели, присъствали са единствено молителката и ответникът.

На 29.05.2023г. е издадена заповед за незабавна защита, като на ответника е наложена предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН мярка да се 1 въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. Л.

Тричкова - Ц.а.

В съдебно заседание молителката моли молбата да бъде уважена.

Претендира разноски.

Ответникът в съдебно заседание молбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Не претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представеното заверено копие на удостоверение за раждане се установява, че молителката е майка на ответника.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът кредитира като годно доказателство, тъй като в същата са описани по време, място и начин на извършване твърдяния акт на домашно насилие.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

1. По допустимостта на производството:

Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице.

Молителката твърди извършен акт на домашно насилие на 08.03.2023г., а молбата до съда е подадена на 05.04.2023 г., поради което е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата се явява процесуално допустима.

2. По основателността на молбата:

Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в 2 родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.” Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, „За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие”.

По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на посочените в чл. 3, т. 5 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на настоящото разглеждане. По делото се установява, че ответникът е син на молителката.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за доказано, че на 08.03.2023 г., в гр. София, ....... молителката е пострадала от действия на ответника, изразяващи се в отправени от последния спрямо нея заплашителни и обидни изрази „Ти си казала на служителка на „Изи кредит“ да не ми дават кредит, след като не ги връщам“. че била малоумна, умопобъркана, курва, луда, ненормална, както и „Да ти еба майката“, „да пукнеш“, „умри“, „да те няма“, „ще ти пратя хора да се оправят с теб“. Ответникът е осъществил и физическо насилие спрямо молителката, изразяващо се хващане с ръце за рамената и блъскане силно назад, вследствие на което молителката политнала и се ударила във входната врата на жилището. По отношение на действията на ответника - плюене по лицето на майка си, съдът намира, че по този начин същият е извършил и емоционално насилие спрямо молителката. Тези изводи се обосновават от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, като предвид обстоятелството, че актът на домашно насилие е извършен в присъствието единствено на страните и без свидетели – очевидци, то съдът й придава изключителна доказателствена сила на основание чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.

С извършване на така установените действия ответникът е осъществил спрямо пострадалата акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН домашно психическо, физическо и емоционално насилие.

3. По мерките за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН:

Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши 3 друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 от ЗЗДН/ и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т.т. 1, 5 и 6 от ЗЗДН/.

При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки за защита /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.

В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на акта на насилие, съдът намира за подходяща мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН /задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие/. Съдът намира, че посочената мярка ще осигури защита в достатъчна степен на пострадалото лице. Законодателят не е предвидил и регламентирал срок за мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и същата следва да бъде наложена без такъв.

4. По налагане на глоба на ответника:

Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН „Във всички случаи съдът с решението по чл.

15, ал. 1 от ЗЗДН налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.”.

Предвидената в тази норма глоба съдът е длъжен да наложи при установен акт на домашно насилие.

В настоящия случай съдът намира, че деянието на ответника е извършено виновно, доколкото той е съзнавал и контролирал своите действия и е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Умисълът на ответника е обективиран в поведението му.

Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взема предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази тези обстоятелства, както и че не са ангажирани доказателства относно имущественото и материалното състояние на ответника, съдът намира, че на същия следва да бъде наложена глоба над и около минималния размер, а именно 300 лева, която ще въздейства поправително на ответника.

4

5. По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата държавна такса в размер на 25,00 лева следва да се възложи на ответника, който следва да бъде осъден да я заплати в полза на СРС, доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от молителя.

Претенция за присъждане на разноски е направена от молителката. По делото е представено пълномощно на адвокат С. Д., като не са представени писмени доказателства относно сторени от молителката разноски, в това число и заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид това, претенцията на молителката за заплащане на разноските по делото следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

По изложените мотиви, Софийски районен съд

РЕШИ:

ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на М. Л. Тричкова - Ц.а , ЕГН **********, с адрес гр. София, ....... като налага следната мярка за защита:

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, С. П. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Връбница-2, бл. 632, вх. В, ет. 3, ап. 9, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. Л.

Тричкова - Ц.а, ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. Бели Дунав № 7.

ПРЕДУПРЕЖДАВА С. П. Ц., ЕГН **********, че при констатирано от полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.

21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс 5

/НК/.

ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.

НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН на С. П. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Връбница-2, бл. 632, вх. В, ет. 3, ап. 9, глоба в размер на 300,00 /триста/ лева.

ОСЪЖДА С. П. Ц., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Л. Тричкова - Ц.а , ЕГН ********** за присъждане на разноски в производството като неоснователно .

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 7-дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.

Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адресите на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6