Решение № 652 от 02.12.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 652 гр. Перник, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря Божура Г. Антонова като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно наказателно дело № 20221720201272 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на В. Г. К., срещу Наказателно постановление № 21-1158-004426 от 14.06.2022г., издадено от С.

С. Г. – Началник сектор „Пътна Полиция“ в ОДМВР- Перник, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание "Глоба" в размер на 200 лева и наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, а за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева.

Жалбоподателят, В. Г. К., по изложени в жалбата доводи, моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, като твърди, че е издадено в нарушение на закона. Посочва, че същото е и явно необосновано, тъй като описаната фактическа обстановка не се подкрепя от доказателствата по делото. На последно място развива доводи в жалбата, че определените наказания са неправилни. Въз основа на изложеното сочи, че така постановеното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Жалбоподателят, редовно призован, не участва лично в производството, а чрез адв. С.. Адв. С. пледира за отмяна на НП, доколкото същото е незаконосъобразно, като посочва, че не е съобразена разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН. Под евентуалност се пледира за квалифициране на нарушенията като маловажни по смисъла на чл. 28 ЗАНН, като се излагат подробни доводи в подкрепа на тази теза. Прави искане за присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна-ОД на МВР Перник, редовно призована не изпраща представител за съдебното заседание. Със съпроводителното писмо е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

1

Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства ,доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес. Допустима е.

Разгледана по същество е частично основателна.

От фактическа страна:

От фактическа страна е установено, че на 17.12.2021г. в гр. Перник на ул. „Димитър Благоев“ №44, В. Г. К. като водач на лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“ с рег.№ ****** паркирал същото превозно средство върху пешеходна пътека, сигнализирана с пътен знак „Д17“ и с пътна маркировка „М8.1“. Намиращите се в близост полицейски служители, Д. Г. и св. Р. Т. визуализирали нарушителя и се отправили към него да направят проверка. Полицейските служители преценили, че начинът на спиране затруднява движението, а от друга, че спирането там е забранено, поради което и пристъпили към взимане на съответното отношение. По време на проверката била направена справка за автомобила, от която било установено, че регистрацията му е била служебно прекратена от 21.05.2021г. и лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“ с рег. № ****** е собственост на Б.

Е. Т.. Свидетелят установил водача на автомобила в лицето на жалбоподателя В. Г. К. като констатирал, че той извършва управлението автомобила.

Във връзка с тези констатации, полицейският служител съставил АУАН срещу К. Серия GA акт № 434487 от 17.12.2022г., в който описал, че автомобилът е паркиран на по-малко от 5 метра преди пешеходната пътека, както и че водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, квалифицирайки двете нарушения като такива по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП и чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил копие от него, без да направи възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

Въз основа на АУАН Серия GA акт № 434487 от 17.12.2022г., било издадено и процесното наказателно постановление № 21-1158-004426 от 14.06.2022г., в което била пресъздадена фактическата обстановка от АУАН.

Административнонаказващият орган счел, че горните факти, представляват нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП наложил на К. административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, както и по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП му наложил административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административно наказателната преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. В тази връзка съдът кредитира показанията на св. Т., доколкото същите са последователни, логични и непротиворечиви като изясняват, времето, мястото и начина на нарушението. На следващо място настоящият състав кредитира и показанията на св. Б., като прие същите за достоверни, логични и относими към и предмета на доказване. Следва да се посочи, че гласните доказателства, кореспондират изцяло и доразвиват писмените такива 2 в това число: АУАН Серия GA акт № 434487 от 17.12.2022г., заверено копие на НП № 21-1158-004426 от 14.06.2022г., заверено копие на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство с рег. № 453 от 02.06.2022г. по описа на РП Перник, извадка/ разпечатка по история на регистрацията от АИС „КАТ- Регистрация“, относно регистрационно състояние на МПС лек автомобил „Рено“, модел „Лагуна“ с рег. № ******, както и Заповед №8121з1032/02.12.2021г., които съдът на основание чл. 283 НПК е приложил към доказателствената съвкупност по делото.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намери за установено следното:

Съдът въз основа на императивно (jus cogens) вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, прие, че Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №8121з1032/02.12.2021г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай са допуснати съществени нарушения на закона, които са довели до издаване на незаконосъобразно наказателно постановление по следните причини:

По отношение нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съдът прие следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017 г.) – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок от датата на покупкопродажбата да пререгистрира автомобила на свое име.

В конкретния случай видно от приложената извадка/ разпечатка по история на регистрацията от АИС „КАТ- Регистрация“, относно регистрационно състояние на МПС лек автомобил „Рено“, модел „Лагуна“ с рег. № ****** е видно, че автомобилът е придобит на 19.03.2021г. от „***“ ЕООД, представлявано от св. Б.. Последният в показанията си потвърждава този факт като собствеността върху автомобила е преминала у купувача още на същия ден и от тази дата той е станал собственик на автомобила, като съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП - регистрацията служебно се прекратява в двумесечен срок от прехвърлянето, т. е. регистрацията правилно е прекратена служебно.

За да е налице административно нарушение обаче от субективна страна, следва деянието да е било извършено виновно - т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към датата на управление на МПС 17.12.2021г. жалбоподателят В. Г. К., който и 3 не е собственик на автомобила е бил наясно с това обстоятелство, че регистрацията на предоставения му автомобил „Рено“, модел „Лагуна“ с рег.

№ ****** от св. Б. е била служебно прекратена от Сектор "ПП"- Перник на 21.05.2021 г. Тъкмо напротив – автомобилът е бил с регистрационни табели, със сключена Застраховка "ГО", талон за преминат ГТП, ключове и Свидетелство за регистрация.

Собственикът не е информирал жалбоподателя, че регистрацията на автомобила е прекратена (видно от изявленията на самия Б., който също не е знаел за този факт). При тези факти не остава никакво съмнение, че реално жалбоподателят не само че не е знаел за служебната дерегистрация, а и обективно не е имал възможност да разбере за това. Следва да се подчертае, че са възможни множество хипотези, при които един автомобил съвсем правомерно се ползва от едно лице (юридическо или физическо), а по документи той е собственост на друго – лизинг, заем и т. н., поради което и само това, че в документите за собственост е било посочено друго лице, няма как да се тълкува в смисъл, че водачът обезателно е знаел или поне е предполагал за евентуалната дерегистрация. Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени в тази му част.

По отношение на нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП.

Въпросната разпоредба забранява престой и паркиране на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. За да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на виновното лице по този текст следва категорично да се докаже, че автомобилът се е намирал на по-малко от 5 метра от пътеката (доколкото няма твърдения той да се е намирал на /върху/ пътеката). Законът не забранява паркирането преди пешеходна пътека въобще, а само въздига като условие за законосъобразност – това да е сторено на пет или повече метра от тях. В случая видно от показанията на св. Т. и от показанията на св. Б., жалбоподателят действително е бил паркирал върху пешеходна пътека, сигнализирана с пътен знак „Д17“ и с пътна маркировка „М8.1“, в случая не се налага изследване на въпроса на какво разстояние от пешеходната пътека е бил паркирания лек автомобил от жалбоподателя, доколкото по делото се доказа, че К. в паркирал за престой върху пешеходна пътека, сигнализирана с пътен знак „Д17“ и с пътна маркировка „М8.1“. В тази посока са из показанията на св. Б., която заявява „Той спрял в центъра на пешеходна пътека да си вземе кафе и катаджийте са го видели и са го глобили“/л.37 от с.д., стр.3 от съдебния протокол от 24.11.2022г./. При тези факти съдът счита, че в тази част, за това нарушение е била правилно ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което и НП № 21-1158-004426 от 14.06.2022г.,се явява законосъобразно в тази му част.

Доколкото чл. 183, ал. 4, т.8 ЗДвП, предвижда конкретно определено наказание за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП, а именно „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, съдът намира, че наложената санкция е правилно и 4 законосъобразно определена от наказващият орган.