Решение № 109 от 14.06.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Бургас, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събина Н. Х. Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20222000500116 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано по въззивната жалба на „Юробанк България“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление – гр.С. против Решението от 18.11.2021г. , постановено от Бургаския окръжен съд по гр.д.№136 по описа на съда за 2021г. в частта, с която е отхвърлена претенцията за размера над сумата от 10 962.30 лв. до претендираната от 90 000 лв. – частичен иск от 120 196.23 лв. Решението в обжалваната част се оспорва като неправилно и незаконосъобразно. В изводите си първоинстанционният съд е приел, че ищецът – въззивник счита исковата си молба като покана за обявяване на предсрочната изискуемост на падежиралите вноски по главницата за периода 10.05.2014г. – 24.01.2021г. Констатирано е изрично че се претендира законна лихва върху търсената главница от завеждането на иска – 26.01.2021г. до окончателното плащане на сумите. Посочено е от съда , че същият е указал на ищеца че с оглед периода на претендираната главница е без значение дали договорът е обявен за предсрочно изискуем, защото се търсят падежирали главници. Претенцията е заявена като частична – за 90 000 лв. от 120 196.23 лв. – дължима главница за периода от 10.05.2014г. – до 24.01.2021г. В същото време в мотивите на обжалваното решение се посочва размера на сумите по кредита, изчислени от вещото лице и се сочи, че банката ги претендира като предсрочно изискуеми. Сумата от 120 196.23 лв. представлява сбора на всички дължими вноски за главница до края на срока на договора като от тази сума се претендира частично 90 000 лв. Изводът на съда, че се претендира 1 падежирала главница за периода 10.05.2014г. – 24.01.2021г. не намира опора в исковата молба или в друг документ по делото. Игнорира се и твърдението за настъпване на предсрочната изискуемост на процесните вземания, както и диспозитивното начало. В исковата молба изрично е посочено, че с оглед допуснатите просрочия кредитът се обявява за предсрочно изискуем с предявяване на исковата молба. Надлежно са индивидуализирани и всички задължения по договора за кредит, осчетоводени от банката към дата 25.01.2021г. – датата на предявяване на иска. Надлежно формулирано е в исковата молба че кредитът се обявява за предсрочно изискуем и ищецът се позовава на последиците от тази предсрочна изискуемост. С нарочна молба с вх.№266218 от 27.04.2021г. ищецът изрично е посочил как е формиран размера на претендираните суми. На първо място – това са просрочените вноски по кредита в общ размер на 13 146.82 лв. – дължими за периода 10.05.2014г. – 24.01.2021г. Именно това просрочие се явява предпоставката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем /чл.18 ал.1 от Договора/. След обявяването на кредита за предсрочно изискуем общия размер на задължението за главница възлиза на общо 120 196.23 лв.– който представлява сбора от вноските за главница с настъпил и ненастъпил падеж.

На следващо място е посочено, че от тази общо дължима сума се претендира частично 90 000 лв. С тази частична претенция за 90 000 лв. е бил сезиран и първоинстанционния съд. Не се претендират само падежиралите вноски, както неправилно е приел окръжният съд. Той не се е съобразил с претенцията за предсрочна изискуемост на цялото вземане по кредита.

Поради това се моли да се отмени решението на ОС в частта, с която претенцията на Банката – ищец е отхвърлена за размера над уважения от 10 962.30 лв. до претендираната в размер на 90 000 лв. – предявен частичен иск от 120 196.23 лв. като иска се уважи в пълен размер. Претендира се присъждане на разноски.Пред съда представител на страната не се явява.

Депозирана е писмена молба, с която въззивната жалба се поддържа, не се правят искания по доказателствата, изразява се становище по съществото на спора като се прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

Отговор на въззивната жалба от ответниците – въззиваеми – Н. Т. М., Т.

Ж. М. и Д. Н. М., и тримата от гр.М. в законоустановения срок не е постъпил.

Пред съда въззиваемите се представляват от процесуален представител – адвокат, надлежно упълномощен. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излага се становище, че между същите страни е имало друго предходно съдебно производство по повод същото вземане на банката, влязло в сила и недопуснато за разглеждане от ВКС като се прилага препис от съдебното решение на Апелативния съд. Излага се становището, че претенцията на Банката е погасена по давност тъй като е предявена след изтичане на петгодишен срок от обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Това възражение е направено в ОИМ като частично е уважено от първоинстанционния съд. Моли се за оставяне без уважение на въззивната 2 жалба и потвърждаване на обжалваното решение на окръжния съд.

Представят се и подробни писмени бележки по съществото на спора с вх.

№4670/17.05.2022г. от страната в дадения за това срок.

След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

Производството по гр.д.№136/2021г. по описа на ОС – Бургас е било образувано по исковата молба на "Юробанк България" АД против Н.М., Т.М. и Д.М. за сумата от 90 599.14 лв. – предявен като частичен иск от общо 257 570.24 лв.. Претенцията е с основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.288 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД. Сочи се, че Банката /първоначално ДЗИ Банк/ е сключила договор за заем с тримата ответници като кредитополучатели на 25.07.2007г., въз основа на който им е била предоставена сумата от 125 140 лв. за срок от 300 месеца – до 02.08.2032г. при уговорен годишен лихвен процент от 11.45%. След вливане на "ДЗИ Банк" в "Юробанк България" АД първоначалния договор е въведен в системата на „Юробанк“ като Договор за потребителски кредит HL30413. На 31.07.2012г. е сключено допълнително споразумение между страните – договорен е облекчен период на погасяване като се констатира просрочие, размера на лихвата. За 12 мес.срок е уговорена лихва в размер на 7.64%. След този срок на облекчено погасяване е уговорена годишна лихва от

16.35%.

На дата

10.05.2014г. кредитополучателите са преустановили плащанията на вноски за лихви и главница. Към момента на предявяване на иска са налице просрочия – на сума в размер на 13 146.82 лв. – дължими вноски за главница за периода 10.05.2014г. – 24.01.2021г.; 123 520.94 лв. – възнаградителна лихва за периода 10.05.2014г. – 24.01.2021г.; 9 381.05 лв. – мораторна лихва за периода 10.05.2014г. – 24.01.2021г.; 2407.79 лв. – такси по договора за периода от 02.08.2014г. – 24.01.2021г.; 604.06 лв. - дължими застраховки за периода 09.09.2014г.– 24.01.2021г.; 599.14 лв., представляващи нотариални такси по договора за периода 26.06.2017г.– 24.01.2021г. Поради допуснатите просрочия ищецът на основание чл.18 ал.1 от Договора заявява, че вземанията на Банката се обявяват за предсрочно изискуеми с предявяване на исковата молба. Цитира се Решение №10/25.02.2020г. по дело№16/2019г. на ВКС, Второ т.о. Така по предявената претенция ищцовата банка претендира осъждането на тримата ответници да заплатят солидарно на банката сумата от 90 599.14 лв. – съответно – 90 000 лв. – дължима главница по договора представляваща част от общия размер на задължението по договора от 120 196.23 лв. дължма за периода от 10.05.2014г. до 24.01.2021г. и 599.14 лв. – дължими нотариални такси по договора по чл.13 ал.2 от Договора за подновяване на вписана договорна ипотека за периода 26.06.2017г. – 24.01.2021г. ведно със законната лихва върху главницата начиная от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Първоинстанционният съд е приел, че се касае за претенция за заплащане на падежирали вноски по главницатна за периода 10.05.2014г. – 24.01.2021г. с оглед завеждането на делото на 26.01.2021г. До датата на 3 първото с.з. съдът е дал възможност на ищеца да уточни претенцията си. На л.59 по делото на окр. съд с молба от 27.04.2021г. според ОС отново е заявена претенция от 90 000 лв. – частично от 120 196.23 лв.като се сочи, че това е дължима главница за периода 10.05.2014г. – 24.01.2021г.

Впоследствие страната не е имала възражения по доклада на съда – т.е. – изразено е съгласие, че се претендират задължения за посочения период вноски по главница. Поради това съдът е приел, че твърденията за предсрочната изискуемост на договора за кредит от страна на ищеца – че това следва да бъде прието за сторено с исковата молба е без значение по делото при все че няма пречки това да стане с исковата молба, след като се съдържа такова изявление. Въз основа на доказателствата по делото съдът е установил и въз основа на ССчЕ, че дължимия размер на вноски по главницата за визирания период 10.05.2014г. – 24.01.2021г. възлизат на 13 146.82 лв. Зачетено е направеното от страна на ответника възражение за погасяване на задълженията по давност. При положение, че иска е предявен на 26.01.2021г., то задълженията отпреди 26.01.2016г. са погасени по давност.

Съдът е приел, че е приложима петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД като задължението макар и неделимо има определени падежни дати за плащане, като от падежа на всяка отделна вноска тече и 5 г. давност. При това положение вноските за периода 10.05.2014г. – 26.01.2016г. според първоинстанционния съд са погасени по давност и съдът е счел, че иска се явява основателен за сумите за периода 26.01.2016г. – 24.01.2021г. – установени в размер на 10 962.30 лв. Ведно със сумата от 599.14 лв. съдът е уважил претенцията за общо 10 962.30 лв. – вноските по главницата за периода 26.01.2016г. – 24.01.2021г. и нотариалната такса като над този размер до претендирания от 90 000 лв. претенцията е отхвърлена като недоказана и неоснователна. Съразмерно на уважената част от претенцията са присъдени и разноските по делото. Извършена е компенсация на дължимите разноски и са присъдени такива в полза на ищеца.

Въззивната жалба е допустима – същата е депозирана в законоустановения срок от надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд имаща правен интерес от обжалване на решението, внесена е и определената държавна такса.

По основателността на жалбата настоящият съдебен състав съобрази следното:

Предявена е била претенция от „Юробанк България“ АД против длъжниците по договор за потребителски кредит – частичен за размера от 90 599.14 лв. – главница от общия размер на задължението за главница – 120 196.23 лв.

По указание на първоинстанционния съд с нарочна молба от 27.04.2021г. ищцовата страна е внесла уточнения в претенцията си: - сочи се, че в исковата молба на стр.2 е посочен размерът на пропуснатите вноски за главница – преди обявяването на предсрочната изискуемост с исковата молба /ИМ/ и съгласно приложеното извлечение от счетоводните книги. Този 4 размер за периода 10.05.2014г. – 24.01.2021г. е в общ размер на 13 146.82 лв. като това е размера на падежиралите вноски на главницата по кредита към датата на подаване на исковата молба и обявяването на предсрочната изискуемост Края на периода е 24.01.2021г. когато е изготвено съответното извлечение от счетоводната книга на Банката. С подаването на ИМ Банката обявява кредита изцяло за предсрочно изискуем на основание чл.18 ал.1 от Договора поради допуснатите просрочия от длъжниците. С оглед на това се сочи, че вземанията на Банката по Договора за кредит с длъжниците са станали изцяло и предсрочно изискуеми – в пълен размер. При така настъпилата предсрочна изискуемост общия размер на задължението за главница по договора е 120 196.23 лв., който размер е формиран като вноските по кредита с настъпил падеж и начислената към датата на изготвяне на извлечението главница в пълен размер, която е дължима по кредита.

Банката - ищец заявява с тази молба – уточнение че предявява частичен иск за сумата от 90 000 лв., представляващо вземане на „Юробанк България“ АД за главница, което вземане е в общ размер на посочената сума от 120 196.25 лв. дължимата главница по Договора за периода от 10.05.2014г. до 24.01.2021г.