Решение № 850 от 25.06.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 850 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20251000500694 по описа за 2025 година

С решение № 260524 от 15.10.2024 г. по гр. д. № 4898/2018 г., СГС, І-15 с-в, ПРИЗНАВА за установено по предявения от Н. Г. К. иск с правна квалификация чл. 464 ГПК, че присъединеният в производството по изп.д. № 20169210400251 по описа на ЧСИ С. П. взискател С. Д. А. не е носител на вземане спрямо "Симеоново сити" ЕООД (н.) по изпълнителен лист, издаден по ч.т.д. № 11/2018 г., ОС Враца, за сумата от 242 390 лв., дължима на основание чл. 72 ЗЗД, представляваща стойност на разноски за подобрения и запазване на собствения на "Симеоново сити" ЕООД (н.) поземлен имот, находящ се в гр. София, СО р-н "Триадица", местност "***", представляващ имот с пл. № 1482 с площ от 2693 кв. м, в кв. 1, по плана на гр. София, местност "***-Южен парк ІV част", извършени в изпълнение на сключен между страните Договор за управление на недвижим имот от 02.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.01.2018 г. до окончателното изплащане.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата С. Д. А..

Счита решението за недопустимо и изтъква, че ищецът К. е оспорвал влязло в сила арбитражно решение, като е твърдял, че е симулативно. Твърди се, че 1

СГС се занимал с въпроси, които са решени със сила на присъдено нещо от арбитражния съд, което е недопустимо. Отделно счита, че за иска не е била налице предпоставката „висящност на изпълнително производство“ (обуславяща и правния интерес на К.), тъй като изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 638 ТЗ, като ЧСИ е събрал сума от публична продан, но не е разпределил същата, тъй като изпълнителното производство е било спряно, поради предявения пред СГС иск. Твърди в същото време, че съдът, със свое окончателно решение (влязло в сила на 11.09.2018 г.) е постановил разпределение на събраните по делото суми и така изпълнителният процес вече не е висящ. Сочи, че жалбоподателката е имала договор със „Симеоново сити“ ЕООД (н) за поддръжка на имот на дружеството, като действията е можело да се извършват лично (и без подизпълнители) и са изпълнени изцяло, с изключение на възлагането за сключване на договор за наем, за което е съставен приемо-предавателен протокол. Намира за необоснован извода на СГС, че е следвало жалбоподателката да съхранява протокол от преди 10 години (договорът за управление е от 2.01.2013 г.), а и в арбитражното дело „Симеонов сити“ ЕООД (н) е признало иска, тъй като не е било спорно, че договорът е изпълнен от изпълнителя. Оспорва изводите на допуснатата лесотехническа експертиза, тъй като задачата й е обхващала проверка на документи по арбитражното дело, каквито (не е спорно) не са били представени, тъй като ищцата вече не е разполагала с приемо-предавателния протокол, а самата експертиза е без правна стойност (не е направен и оглед на имота). Изтъква, че липсата на счетоводно отразяване при „Симеоново сити“ ЕООД (н) на отношенията по договора за управление, сключен с ищцата, не е пропуск на дружеството, което е било в процедура по несъстоятелност, и не може да се приеме като доказателство във вреда на несъстоятелния търговец. Оспорва показанията на св. М., тъй като от същите не се установява целогодишното изпълнение от страна на жалбоподателката. Твърди, че нотариално заверена декларация от св. М. противоречи на изложеното от него в съдебно заседание, където е заявил пред съда, че не е запознат с цялостната документация на дружеството, след като е станал негов ликвидатор (на 20.03.2014 г.). Счита, че ответниците по иска са доказали своето вземане от 242 390 лв. с договор, приемопредавателен протокол, влязло в сила решение на арбитражния съд и изпълнителен лист към него. Моли да се отмени решението като се отхвърли 2 иска и да се присъдят разноски.

Ответникът по жалбата Н. Г. К. оспорва същата като подкрепя изводите на съда. Твърди, че е необосновано да се приеме, че 73-годишната жалбоподателка е изпълнявала лично и без подизпълнители договора за управление и стопанисване на имота (с площ от 2693 кв.м.), сключен между нея и синът й Д. А. (едноличен собственик на дружеството). Твърди, че събраните доказателства установяват, че имотът е пустеел и не е бил стопанисван по силата на договора. Сочи, че счетоводните документи е следвало да се съхраняват поне 10 години и е следвало да са налични, тъй като договорът е от 2013 г., а делото е образувано през 2018 г. Поддържа извода, че с арбитражното решение, постановено по привиден процес, е способствало майката на едноличния собственик на „Симеоново сити“ ЕООД (н) да се конституира като привилегирован взискател в производство по принудително изпълнение срещу собственото на сина й дружество. Подкрепя изводите на съда досежно СЛЕ и показанията на свидетеля, като се основава и на цитирана съдебна практика. Евентуално твърди, че договорът за управление е нищожен, като противоречащ на добрите нрави (тъй като „подобренията“ надхвърлят стойността на имота). Намира договора за недействителен и като сключен без представителна власт – Д. А. не е бил законен представител към този момент, като такъв е бил Л. Н.. Излага аргументи и относно неправилното прилагане на привилегиите и относно правото на задържане.

Ответникът по жалбата „Симеоново Сити“ ЕООД (н.), чрез синдика В.

М., подкрепя жалбата и счита, че решението следва да се отмени, а производството - да се прекрати, тъй като се пререшава спорът, разрешен с влязло в сила арбитражно решение. Счита, че искът е недопустим и поради цедиране на вземането от ищеца на И. Н..

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 464 ТЗ.

Ищецът Н. Г. К. твърди, че е кредитор на „Симеоново Сити“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист, издаден му по ч.гр.д. № 148/2016 г. на РС гр.

Перник, и въз основа на който е образувано изп.д.№ 20169210400251 при ЧСИ 3

С. П.. Сочи, че по делото е наложена възбрана на поземлен имот № 1482, находящ се в гр. София, м. "***", с площ 2693 кв. м, в кв. 1 по плана на гр.

София, с идентификатор ***, който бил продаден на публична продан на 16.10.2017 г., а издаденото постановление за възлагане влязло в сила на 16.01.2018 г. Поддържа, че на 18.01.2018 г. ответницата С. Д. А. (майка на Д. А. - управител на „Симеоново Сити“ ЕООД) подала пред Търговски арбитражен съд към Национална юридическа фондация - гр. София, искова молба срещу другия ответник "Симеоново Сити" ЕООД, като е претендирала сумата от 242 390 лв., съставляваща разноски и подобрения за запазване на горепосочения поземлен имот, основани на Договор за управление на недвижим имот от 02.01.2013 г., сключен между А. и „Симеоново Сити“ ЕООД. По образуваното арб.д. № 2/2018 г. е постановено решение на 26.01.2018 г. и е издаден изпълнителен лист от ОС Враца, като на 08.02.2018 г.

А. била присъединена като взискател в изпълнението. Сочи, че на 15.03.2018 г.

ЧСИ изготвил протокол за разпределение като на ответницата е разпределена сума от 207 773, 04 лв. Ищецът настоява, че размерът на разноските и подобренията от 242 390 лв., надхвърля стойността на самия имот (234 000 лв.), като едновременно с това изтъква, че е приел имота без подобрения (съгласно договор за поддръжка и управление от 25.03.2014 г.). Счита сключения между А. и дружеството договор за нищожен поради заобикаляне на закона (съглашение между свързани лица с цел водене на симулативен процес), както и поради противоречие с добрите нрави (стойността на подобренията не би могла да е по-голяма от стойността на имота). Претендира да се признае за установено, че вземането на С. А. спрямо длъжника "Симеоново Сити" ЕООД (в ликвидация) по и.д. № 20169210 400251 в размер на 242 390 лв. не съществува.

Ответницата С. Д. А. намира иска за недопустим поради липса на правен интерес. Сочи, че държавата е присъединен взискател за данъчни задължения на ответника в размер на 729 712, 35 лв. и в този смисъл уважаването на иска не би се отразило върху разпределението и ищецът не би получил по-голяма сума. Подчертава, че вземането е признато с влязло в сила арбитражно решение и спорът не може да се пререшава.

Ответникът "Симеоново Сити" ЕООД (н.) и неговия синдик оспорват иска, като недопустим и неоснователен.

4

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че пред ЧСИ С. П. по искане на ищеца Н. Г. К., като взискател, срещу длъжника "Симеоново Сити" ЕООД, е образувано изп.д. № 20169210400251 въз основа на изпълнителен лист от 12.01.2016 г., РС гр.

Перник, за сумата от 12 500 евро. Няма спор, че в производството е проведена публична продан на имот на длъжника, находящ се в гр. София, местност "***", пл. № 1482, като на 16.10.2017 г. е издадено постановление за възлагане в полза на трето за спора лице.

Няма спор, че ответницата С. А. е майка на управителя на „Симеоново Сити“ ЕООД – Д. Г. А.. Установява се, че А. е претендирала пред арбитражен съд, вторият ответник - „Симеоново Сити“ ЕООД, да бъде осъден да й заплати сумата от 242 390 лв., въз основа на договор от 02.01.2013 г. за управление на продадения в изпълнителния процес и посочен по-горе недвижим имот.

Плащането от дружеството А. е претендирала поради извършени от нея дейности по почистване на имота от замърсявания и изхвърляне на отпадъци, доставка на хумусна почва, заравняване на имота, затревяване, цялостна поддръжка за срок от 12 месеца от датата на сключване на договора, охрана за същия срок, като за тези дейности на 02.01.2014 г. бил подписан приемопредавателен протокол с отразена дължимост на сума от 242 390 лв. до 10.02.2014 г. Страните се били споразумели до изплащане на сумата А. да задържи имота. Арбитражния съд е постановил решението си на 26.01.2018 г., след като ответното дружество не е оспорило фактите, като е осъдил „Симеоново сити“ ЕООД да заплати цялата искова сума като разноски за подобрения и запазване на собствения на дружеството поземлен имот, ведно със законната лихва от 18.01.2018 г. и разноски, като е постановено и задържане на имота от А. по чл. 72, ал. 3 ЗС до изплащане на присъдените суми. По арбитражното решение е издаден изпълнителен лист на 08.02.2018 г. и С. А. е присъединена като взискател по посоченото по-горе изпълнително дело като с протокол за предявяване на разпределение от 15.03.2018 г.

(коригиран по пътя на обжалването от СГС - решение № 3780/22.06.2018 г. по ч.гр. дело № 7112/2018 г.) на ищеца К., като взискател е разпределена сумата от 1063, 76 лева, а на ответницата А. – сумата от 214 097, 92 лв. (разпределени са и данъци, такси и разноски по изпълнението), като е приложено правилото 5 за предпочтително удовлетворение на чл. 136, ал. 1 т. 4 ЗЗД в полза на А..

Представен е договор за управление от 2.01.2013 г. (л. 160 и сл.), сключен между двамата ответници, с който дружеството е възложило на А. за срок от 12 месеца да стопанисва, облагородява, управлява, почиства, отдава под наем недвижим имот. Според чл. 4 заплащането на тази поръчка е следвало да бъде от страна на възложителя, който дължи възстановяване на изпълнителя А. на разходите по почистване, извозване, изхвърляне на отпадъци, доставка на хумусна почва, заравняване и затревяване на имота, поддръжка и охрана на същия, отстраняване на всички повреди. Според чл. 15 възнаграждението за изпълнителя е било по-голямата от двете суми – 50 % от наемната цена, за която е отдаден имота или горницата над минималната цена (200 лв. съгласно чл. 1). Изпълнителят е договорил в своя полза, че има право на задържане на имота при незаплащане на договорените и реализирани между страните разходи, отразени в приемо-предавателен протокол – чл. 13.