Решение № 1030 от 11.12.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1030 гр. гр. Хасково, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20255640101514 по описа за 2025 година

Предявени са от М. А. И. с ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес гр.****, ул.“****“ № ****, съдебен адрес гр.****, район ****, ж.к.“****“, ул.“****, адв. А.Д., член на ****, личен № ****, против “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.****, п.к.

1784, район „Младост“, бул.“Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представляван от управителя Н.П.П., със съдебен адрес гр.****, ул.“****“ № **** Адвокатско дружество ****, адв. Х.М., член на ****, личен адвокатски № **********, при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК, и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на ****. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № **** към искане № ****, придружен с погасителен план към договора.

Съгласно чл. 3 от договора, параметрите на последния били следните : 1.

Размер на кредита: **** лева; 2. Размер на погасителната вноска: ****.; 3. Ден на плащане: вторник; 4. Вид вноска: седмична 5. Годишен процент на разходите на заема: **** %; 6. Брой вноски: 17; 7. Фиксиран годишен лихвен процент: **** %; 8. Дата на първо плащане: **** г.; 9.Обезпечение:

Поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя 10. Дата на последно плащане: **** г.; 11. Такса за усвояване: 0; 12. Обща сума за плащане: **** лева. Отделно в чл. 11 ал. 1 от договора била посочена и неустойка за непредоставяне на обезпечение (съгласно чл.5 от договора) във 1 вид на : 1. „Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва." Или 2.

„Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; 2.2 при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; 2.3 да не е/са поръчители по други договори за заем, сключен/и с Кредитора; 2.4 Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора по които е налице неизпълнение;

2.5 да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2. 6. да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

Съгласно чл. 5 ал. 2 от договора, страните се споразумяват, че кредитополучателя ще предостави посоченото в алинея 1 обезпечение в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор. Общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида и съгласно изискванията на кредитодателя възлизал на **** лева за целия срок на договора за потребителски кредит. От анализа на договора се прави извода, че ищцата следва да върне сумата от **** лева, която включва: 1) ****.00 лева главница; 2) **** лева - лихва; 3) **** лева - неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. Срокът на кредита е **** г. Твърди се, че нито в договора за потребителски кредит, нито в Стандартния европейски формуляр не е посочено какво точно се включва в ГПР - например, дали в ГПР се включва цитираната неустойка при непредоставяне на обезпечение. Към момента на депозиране на исковата молба ищцата погасила предсрочно процесния договор за потребителски кредит, като видно от представените по делото платежни бележки същата погасила по кредита суми на обща стойност от **** лева.

Ищцата твърди, че има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно приложимият нормативен акт бил Закона за потребителския кредит (ЗПК).

По отношение на иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, сключеният договор за потребителски кредит бил нищожен на основание чл.

26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал.

1, т. 9 и 10 от ЗПК. Неправилно посочване на ГПР (годишен процент на разходите). Липсвали ясно и точно формулирани компонентите, включени в ГПР. Невключване на неустойката при непредоставяне на обезпечение при 2 изчисляване размера на ГПР. На първо място, изискването за осигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва очевидно било нищожно като представляващо скрито възнаграждение за кредитодателя, което следва да бъде (но не е!) включено в ГПР.

Невключването на подобна клауза в ГПР означавало, че не е спазено изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК, защото на практика не бил посочен верният ГПР в Договора за потребителски кредит. Също така подобна неустойка би могла да се разглежда и като добавка към възнаградителната лихва по договора, без обаче в последния или в неговите приложения да е посочена като такава, което означавало, че е нарушена и разпоредбата на чл.

11, т. 9 от ЗПК поради неправилно посочване на лихвените проценти. Ето защо, само на тези основания договорът за кредит бил изцяло нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК.

С оглед цитираната съдебна практика в процесния договор било нарушено изискването на закона относно правилното и пълно посочване на ГПР, доколкото никъде не било посочено кои разходи формират ГПР. Налице било нарушение на чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК. Следва да се вземат под внимание изключително високите изисквания към физическите лица — потенциални бъдещи поръчители, уредени в Общите условия към договора за потребителски кредит, както и набора от документи, които поръчителите следва да предоставят (отново в срок до края на деня, следващ отпускането на сумата по кредита. Очевидна била невъзможността за ищцата да осигури подобни обезпечения в толкова кратък срок, както и невъзможносrга на самите поръчители да се снабдят с целия набор от изискуеми документи, което се доказвало и от обстоятелството, че кредитодателят не е изчакал да включи подобна неустойка при изчисляването на месечните погасителни вноски, а видно от погасителния план, във всяка месечна вноска се включвала и сума, представляваща част от общия размер на описаната неустойка.

На второ място, подобна уговорена неустойка в общ размер от **** лв. била нищожна поради противоречие с добрите нрави и също така представлявала неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потпебителите (ЗЗП), тъй като същата била необосновано висока.

Константната и безпротиворечива съдебна практика в Република България възприемала именно тези изводи по отношение на подобно условие, именно по договори за потребителски кредити, сключвани от кредитодателя-ответник по настоящото дело.

Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както било и в настоящия случай.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за 3 потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислявал по специална формула, като спазването на това изчисление давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК била на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябвало да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, било в противоречие на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставяла потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно била недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Не бил посочен лихвен процент на ден. В процесния случай било налице нарушение и на императивното изискване на чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК, според което договорът за потребителски кредит, какъвто несъмнено е настоящият, се изготвя на разбираем език и съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20). Съгласно чл. 7 от Договора, се предвиждала възможност за кредитополучателя да се откаже от него при наличието на определени предпоставки, визирани в цитирания член. Следва да се отбележи, че в договора не било упоменато конкретното изражение на лихвения процент на ден, в случай че потребителят упражни правото си на отказ от договора.

Единствено се посочвало (чл. 7 ал. 3 от Договора), че при упражняване 4 правото на отказ от кредит кредитополучателят връща главницата и заплаща лихвата, изчислена по реда на чл. 3 ал. 3 от договора за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, не покъсно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението по ал.

2. В разпоредбата на чл. 29 ал. 1 ЗПК се предвиждало правото на потребителя да се откаже от сключения договор за потребителски кредит, без да дължи обезщетение или неустойки и без да посочва причина за това, при спазване на срока, реда и условията за упражняване на това потестативно право, посочени в чл. 29 ЗПК.