Решение № 12184 от 20.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12184 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110136313 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано е по искова молба на **** с ЕИК *** и адрес: гр. С., бул. Б. № *, ап. *, общ. С., обл. С., срещу М. В. Р. с ЕГН:

********** и адрес: гр. С., КВ.В., бл.*, ет.*, ап.*, общ. С., обл. С., за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сума в размер на 276,04 лева (двеста седемдесет и шест лева и 04 стотинки), представляваща главница по Договор за паричен заем № ***/17.08.2021 г., сключен *** АД и Договор за предоставяне на поръчителство от 17.08.2021 г., сключен с ***ЕООД, който е изпълнил задължението за плащане по договора за заем и чието вземане е прехвърлено на заявителя, ведно със законна лихва за период от 24.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 12,93 лева (дванадесет лева и 93 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 26.08.2021 г. до 11.11.2021 г., сумата 13,46 лева (тринадесет лева и 46 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 26.08.2021 г. до 05.04.2022 г.

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по заповед от 27.01.2023 г. на РС София, 90 с-в, 1 постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. № 3549/2023 г. Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатени суми по Договор за паричен заем № ***/17.08.2021 г., сключен ***АД и Договор за предоставяне на поръчителство от 17.08.2021 г., сключен с *** ЕООД, който е изпълнил задължението за плащане по договора за заем и чието вземане е прехвърлено на заявителя.

В исковата молба са налице твърдения, че на 17.08.2021 г. между праводателя на ищеца Изи Асет Мениджмънт АД, в качеството на кредитор и ответника – кредитополучател бил сключен Договор за паричен заем № ***от 17.08.2021 г., по силата на който на ответника била отпусната сума в размер на 300 лв., с годишен лихвен процент 40% и ГПР 49.23%.

Кредитополучателят се задължил да погаси кредита на 12 месечни вноски, всяко от 26.27 лв., в срок до 11.11.2021 г. Договорът бил сключен при Общи условия. На същата дата бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство № ***, сключен с поръчителя Файненшъл България ЕООД, като в изпълнение на задълженията си поръчителят е платил на 05.04.2022 г. задълженията на кредитополучателя.

Ищецът твърди, че с договор за прехвърляне на вземане от 31.03.2022 г.

„***“ ЕООД е прехвърлило вземането си спрямо длъжника на ищеца **** ЕООД. Въпреки многократните си покани към длъжника последният не върнал дължимите суми, от които ищецът претендира суми в размер на 276,04 лева (двеста седемдесет и шест лева и 04 стотинки), представляваща главница по Договор за паричен заем № 4231028/17.08.2021 г., сключен *** АД и Договор за предоставяне на поръчителство от 17.08.2021 г., сключен с *** ЕООД, който е изпълнил задължението за плащане по договора за заем и чието вземане е прехвърлено на заявителя, ведно със законна лихва за период от 24.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 12,93 лева (дванадесет лева и 93 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 26.08.2021 г. до 11.11.2021 г., сумата 13,46 лева (тринадесет лева и 46 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 26.08.2021 г. до 05.04.2022 г.

Ответникът М. В. Р., чрез особения представител адв. С., е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че процесния договор за кредит не съдържа реквизитите на чл. 11 от ЗПК. Оспорва ответникът да е 2 получил уговорената в договора за заем сума. Оспорва да е уведомяван за извършената цесия.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и предвид направеното от ответника признание на предявените искове, намира следното.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 3549/2023 г. на СРС, 90 с-в, на 24.01.2023 г. ищецът *** ЕООД е депозирал против М. В. Р., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумите, както следва - 276,04 лева (двеста седемдесет и шест лева и 04 стотинки), представляваща главница по Договор за паричен заем № ***/17.08.2021 г., сключен ***АД и Договор за предоставяне на поръчителство от 17.08.2021 г., сключен с *** ЕООД, който е изпълнил задължението за плащане по договора за заем и чието вземане е прехвърлено на заявителя, ведно със законна лихва за период от 24.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 12,93 лева (дванадесет лева и 93 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 26.08.2021 г. до 11.11.2021 г., сумата 13,46 лева (тринадесет лева и 46 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 26.08.2021 г. до 05.04.2022 г.

С разпореждане по ч. гр. д. № 3549/2023 г. по описа на СРС, 90 с-в, е уважил искането и е издал заповед за изпълнение срещу ответника, който в срока по чл. 414 от ГПК, не е открит на известните адреси, поради което съдът му е дал указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за депозиране на иск за установяване на вземането му, което обосновава интереса от предявяване на настоящия иск. Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатени суми по Договор за паричен заем № ***/17.08.2021 г., сключен ***АД и Договор за предоставяне на поръчителство от 17.08.2021 г., сключен с *** ЕООД, който е изпълнил задължението за плащане по договора за заем и чието вземане е прехвърлено на заявителя.

От приложените писмени доказателства /л. 21 и сл./ в настоящото исково производство, на 17.08.2021 г. между праводателя на ищеца **** АД, в качеството на кредитор и ответника – кредитополучател бил сключен Договор за паричен заем № ****от 17.08.2021 г., по силата на който на ответника била отпусната сума в размер на 300 лв., с годишен лихвен процент 40% и ГПР 49.23%. Кредитополучателят се задължил да погаси кредита на 12 месечни вноски, всяко от 26.27 лв., в срок до 11.11.2021 г. Договорът бил 3 сключен при Общи условия.

На същата дата 17.08.2021 г. бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство № 4231028, сключен с поръчителя *** ЕООД.

Впоследствие с договор за прехвърляне на вземане от 31.03.2022 г.

„***“ ЕООД е прехвърлило вземането си спрямо длъжника на ищеца ****ЕООД.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според ал. 2 заемателя дължи лихва само е уговорено писмено. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретният казус съдът намира за установено от горепосочените писмени доказателства, че Изи Асет Мениджмънт АД е кредитор по Договор за паричен заем № ***/17.08.2021 г., а ответникът е заемополучател.

Съдът намира, че кредиторът "****" АД е предоставил заемната сума на ответника в размер на 300 лв., тъй като според чл. 3 от процесния договор за заем с подписването на договора заемополучателя е удостоверил, че е получил заемната сума, като договора има силата на разписка за получената сума. По отношение на плащането на исковите суми по получения заем от страна от страна на ответника, н е се установява ответникът М. В. Р. да е платил задължението.

Затова и с оглед преценката доколко исковете са доказани по основание и размер, съдът намира, че следва да се произнесе на първо място по направеното в отговора на исковата молба възражение за липса на надлежно уведомяване по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за цесията. Съдът намира същото за основателно, тъй като по делото няма данни ответника да е уведомен за цесията. В тази насока следва да се има предвид, че дори да се приеме, че според преобладаващата съдебна практика ответникът е уведомен за цесията с исковата молба, съдът намира, че доколкото ищецът черпи правата си от вземането на поръчителя *** ЕООД, който твърди, че е платил задълженията 4 на заемополучателя, по делото не бяха събрани никакви доказателства, че последният е изпълнил задължението на длъжника. В заявлението по реда на чл. 410 от ГПК заявителят е посочил, че е платил на 05.04.2022 г. задълженията на кредитополучателя, но доказателства в тази насока не са ангажирани, а ответникът не признава този факт, поради което ищецът е следвало да докаже плащането, а оттам и наличието на вземане, което е било годно да бъде прехвърлено с договора за цесия. Затова съдът намира, че исковете за заплащане на главница, договорна лихва и обезщетение за забава са напълно недоказани и неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Независимо от изхода на делото, доколкото ответникът не е представил доказателства за направени разноски по делото, съдът намира, че не следва служебно да се произнася по този въпрос.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД предявени от **** с ЕИК *** и адрес: гр.

С., бул. Б. № *, ап. *, общ. С., обл. С.), срещу М. В. Р. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., КВ.В., бл.*, ет.*, ап.*, общ. С., обл. С., за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сума в размер на 276,04 лева (двеста седемдесет и шест лева и 04 стотинки), представляваща главница по Договор за паричен заем № ***/17.08.2021 г., сключен ***АД и Договор за предоставяне на поръчителство от 17.08.2021 г., сключен с *** ЕООД, който е изпълнил задължението за плащане по договора за заем и чието вземане е прехвърлено на заявителя, ведно със законна лихва за период от 24.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 12,93 лева (дванадесет лева и 93 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 26.08.2021 г. до 11.11.2021 г., сумата 13,46 лева (тринадесет лева и 46 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 26.08.2021 г. до 05.04.2022 г. , за които суми е издадена заповед от 27.01.2023 г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. № 3549/2023 г.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6