Решение № 185 от 02.07.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Варна, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20253001000193 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 7/17.01.2025 год., постановено по т.д.№ 70/2024 год. ОС – Добрич е ОСЪДИЛ ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК 831830482 и седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на Ж. И. Й., с ЕГН ********** и адрес гр. Добрич, ж.к. „Б“, бл.25, вх.Г, ап.5 сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 02.04.2023 г., около 01:20 часа по главен път I-9, 85 км., посока от к.к. „Златни пясъци“ към с. Кранево по вина на водача на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Пасат“ с ДКН ХХХХХХХХ, който към момента на произшествието е бил застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя – 21.05.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, като е ОТХВЪРЛИЛ иска като неоснователен и недоказан за горницата над 20000 лева до пълния претендиран размер от 40000 лева, както и искането за присъждане на законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение за периода от датата на увреждането – 02.04.2023 г. до 21.05.2023 г.

По делото е постъпила въззивна жалба от Ж. И. Й. против решението в отхвърлителната част. Излагат се твърдения, че съдът не е съобразил характера и тежестта на телесните увреждания. Налице е сложна травма на носа, довела до продължителни и съществени неудобства на младо момиче.

Ищцата е развила негативни последици. Налице са потенциални възможности 1 за бъдещи, допълнителни увреждания. Интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания са подействали сериозно върху психиката на ищцата, която не е могла да присъства на абитуриентския си бал. Прогнозите за отзвучаване не са обнадеждаващи.

Съдът не е отчел още икономическото състояние към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

С допълнителна молба -уточнение от 14.02.2025 год. страната е заявила, че не поддържа искането си изменение на постановеното решение в частта за разноските.

По делото е постъпила и въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, уточнена с молба от 05.03.2025 год., против решението в осъдителната част за разликата от 10 000 лева до присъдените 20 000 лева. Навеждат се доводи за прекомерност на присъденото обезщетение като съдът не е съобразил краткия възстановителен период. Последиците от травмата не са лекувани нито консервативно, нито оперативно. Липсва адекватно предприето лечение.

Размерът на присъденото обезщетение е в противоречие със застрахователната и съдебната практика, както и икономическата конюнктура.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 262 ГПК. Насочени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, изхождат от процесуално легитимирани страни, при наличие на правен интерес от обжалването, поради което се преценяват от въззивния съд като процесуално допустими и редовни.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В производството пред въззивната инстанция са безспорни предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието на деликт, настъпил на 02.04.2023 год. при съответното авторство, противоправност и вина.

Налице е безспорно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. Установено е и настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Предмет на оспорване на първо място е размерът на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост.

Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 53 ЗЗД не е абстрактно понятие, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания биха могли да са свързани с начина на причиняване, характера на увреждането, произтичащите от него физически и психически последици, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и социално положение, среда и занятия.

2

Понятието неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние. Когато се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки, психически страдания и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително козметични и други външни дефекти; силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, той отшумял ли е; продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. С оглед паричния характер на обезщетението за обезвреда, който детерминира общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, следва още да бъде съобразена и икономическата конюнктура в страната към периода на непозволеното увреждане, за която в известна степен индиция се явяват нормативно определените нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Тези лимити на застрахователното покритие нямат самостоятелно значение, а следва да се вземат предвид при отчитане на конкретните икономически условия. Във всички случаи, като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, служат стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за справедливост.

Въззивният съд съобразява следните релевантни предпоставки за определяне на дължимото обезщетение, изводими от събраните писмени, гласни и експертни доказателства:

Ищцата е била на 19 години към датата на инцидента – здрава, жизнерадостна и амбициозна ученичка.

Претърпяла е мозъчно сътресение и травма на носа. Понесла е значителни неудобства за период, определен от вещото лице по средностатистически принцип на около 6 месеца, свързан с болезнени отоци и кръвонасядания в областта на носа. Изводът за продължителността на възстановителния период е повторен и в устните обяснения на експерта.

При извършения преглед понастоящем са констатирани затруднено носно дишане и деформация на външния нос. Ищцата не е предприемала мерки за медикаментозно облекчаване на симптоматиката. Наложително е извършването на операция риносептопластика, свързана с наместване на разместените части от фрактурата на носните кости. Операцията е опит за подобряване на състоянието без 100% гаранция.

3

Ищцата се затворила. Не искала да се гледа в огледало и не искала да поддържа контакти с никого. Възстановителният период е съвпаднал с абитуриентския бал, който ищцата била принудена да пропусне. Наложило се да промени плановете си за бъдещо следване.

При съвкупната преценка на гореизложеното, отчитайки възстановителният период и наложимостта от бъдеща оперативна интервенция, съдът намира, че определеното обезщетение следва да бъде увеличено до размер на 45 000 лева. Фактът, че ищцата не е ползвала лекарства за намаляване на оттока и свиване на лигавиците на носната кухина, е ирелевантно. Касае се само за пропусната възможност за медикаментозно облекчаване на симптомите, но не и за тяхното лекуване и премахване. Съдът отчита и фактът, че травмата е понесена от младо момиче във важен период завършване на учебния процес, абитуриентски бал и бъдещо кариерно ориентиране.

Така определеното обезщетение отговаря на икономическата конюнктура в страната към момента на ПТП, индиция за която са лимитите на застрахователно покритие.

Съдът съобразява и произнасяния на съдилищата по сходни казуси.

Например с решение № 215 от 05.07.2024 г. по гр. д. № 119/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 550 от 22.12.2023 г. по т. д. 96/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 1166 от 14.04.2025 г. на ВКС по т. д.

№ 2194/2024 г., II т. о., ТК е определено обезщетение в размер на 20 000 лева, но за травма на носа с двуседмичен период на възстановяване без девиация на носната преграда. С Решение № 60 от 23.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 2230/2022 г., I т. о., ТК е определено обезщетение в размер на 56 000 лева за сходна травма, но съпътствана и със сублуксация на глезенната става, рефлектираща върху походката.

Относно възражението за съпричиняване:

Пред въззивната инстанция се оспорват фактическите и правни констатации на първостепенния съд във връзка с приноса на пострадала /в този смисъл и уточнение на въззивника в о.с.з. пред АС – Варна/.

Съобразно заключението на САТМЕ процесното ПТП е настъпило като резултат на удар на предната част на л.а. в крайпътно дърво. Ищцата е пътувала на задната седалка, вляво по посока на удара. Като резултат от челното съприкосновение, са възникнали моментни инерционни сили, водещи до придвижване на тялото напред. Правилно поставеният предпазен колан би предотвратил сблъсъка на горната част на тялото с елементите от интериора на автомобила, които са най- опасни за пътуващите на задната седалка – облегалката на предните седалки и др.

Експертите са формулирали категоричното заключение, че при правилно поставен предпазен колан, отчитайки механизма на ПТП, травматичните увреждания и деформациите по автомобила, травмите на Ж.Й. не биха се получили. Следователно - по делото 4 е установено по реда на главното и пълно доказване, че ищцата е нарушила разпоредбата на чл. 137а, ал.1 ЗДвП.

Конкретният размер на приноса на пострадалата следва да се определи в размер на 1/3. В настоящия случай травмата не би настъпила при наличие на ограничително действие от предпазния колан. Същевременно следва да се отчете преобладаващия принос на деликвента, изразяващ се в загуба на контрол върху управлявания автомобил.

Отчитайки определеният размер на съпричиняване, дължимото обезщетение възлиза на 30 000 лева /2/3 от 45 000/. В посочения смисъл следва да бъде изменено решението на ОС – Добрич.

Разноски:

С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция ответникът – застраховател следва да бъде осъден да заплати допълнително сумата от 400 лева по сметка на ОС – Добрич и сумата от 200 лева – по сметка на АС – Варна, съставляващи дължими държавни такси, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.

Първа инстанция: Присъдените разноски в полза на ищцата следва да бъдат увеличени със сумата от 1250 лева. Присъдените разноски в полза на ответника следва да бъдат намалени до размер на 1420 лева.

Въззивна инстанция: В полза на процесуалния представител адв. М.П. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от претенцията /10 000 лева/ и съразмерно на интереса на приетата за неоснователна въззивна жалба на застрахователя /10 000 лева/.

Дължимото възнаграждение следва да се определи в размер на 2200 лева /чл.7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/. Така определената възнаграждение съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото.