Решение № 6507 от 27.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6507 гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100510730 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по повод подадена въззивна жалба от Д. М.

В. с ЕГН-**** ,подадена чрез пълномощника му адв.В. С., срещу решение №8918 от 04.08.2022г.,постановено по гр.д.№33682/2021г.по описа на СРС,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ обективно съединените искове на въззивника Д. М. В., предявени срещу „168 часа“ЕООД с ЕИК-**** и „М.г.Б.-х.“ООД с ЕИК-**** с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 7480 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сбора от ежемесечната минимална работна заплата от 01.05.2020г. до 09.06.2021г. /датата на депозиране на исковата молба/, която ищецът не могъл да получи като самоосигуряващо се лице, поради факта, че вследствие на публикацията бил опозорен и възпрепятстван да работи и сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 01.05.2020г. до 09.06.2021г. /датата на депозиране на исковата молба/, изразяващи се в преживян емоционален стрес и дискомфорт, ведно със законните лихви върху главниците, считано от 01.05.2020г. /датата на деликта/ до окончателното изплащане на вземанията.

С въззивната жалба ищецът е оспорил решението на СРС като неправилно,необосновано,непълно и противоречащо на съдебната практика.Въззивникът е оспорил решаващия извод на съда,че не се установява непозволено увреждане,излагайки своите насрещни аргументи и доводи в подкрепа на твърдението си,че са налице всички предпоставки за уважаване на исковете му. Моли за отмяна на решението на СРС и постановяване на решение от въззивната 1 инстанция,с което исковата претенция да се уважи. Няма доказателствени искания,претендира разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение.

В представения писмен отговор ответниците „168 часа“ЕООД и „М.г.Б.х.“ООД,депозиран чрез пълномощника им адв.Д. са изразили становище за неоснователността на въззивната жалба,като считат,че в статията няма клеветнически твърдения относно ищеца, изнесената информация е била надлежно проверена. Моли се за отхвърляне на въззивната жалба.Въззиваемите нямат доказателствени искания,претендират разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора, Софийски градски съд установи следното:

С исковата молба ищецът е твърдял, че на 01.05.2020г. в сайта на вестник „168chasa.bg” била поместена статия срещу ищеца със заглавие: „6 години затвор за екстрасенса Деси от Пелово, блудствал с 14-годишна“ . Статията била публикувана с дата 20.12.2016г., но и до момента била актуална и се обновявала периодично във виртуалното пространство.

Като автор на публикацията е посочен „24 chasa”. Сайтът бил собственост на "168 часа" ЕООД.

Според твърденията на ищеца,чрез статията била публикувана и разгласена публично, непроверена, невярна, опозоряваща и оклеветяваща го информация. Чрез публикацията той бил унизен не само пред читателите на сайта, но и пред неограничен кръг от хора, тъй като качена в интернет, статията станала достъпна и била достояние на безбройна аудитория без ограничение във времето и пространството. Самото заглавие било провокативно и невярно, целяло да привлече вниманието на читателите като ги насочи именно към факт, който публично го опозорявал и обиждал. Д. В. е признал в исковата молба, че действително бил осъден за престъпление блудство на 6 години лишаване от свобода,с присъда по нохд №388/2016г.на РС-Пловдив, но жертвата на блудството е била 19 годишната Деница Цолова,а не 14 годишната д.н.. Признава също,че имал криминално минало, бил е осъждан и ефективно е търпял наказание лишаване от свобода, но не е извършвал престъпления спрямо деца. В статията освен това бил квалифициран и като „самообявил се екстрасенс“, макар от 2011г.да има регистрация в НАП и Булстат като професионално практикуващ ясновидец,имал и издадени удостоверения и дипломи,обучаван бил и в Рейки Мастър Клас. Твърдял е,че многократно е отправял искания процесната статия да бъде заличена, включително и чрез предявяване на настоящия иск. Заявил е, че в резултат на процесната публикация е претърпял и продължава да търпи имуществени и неимуществени вреди.Вследствие на публикацията бил опозорен и възпрепятстван да работи, като е претендирал обезщетение за имуществени вреди в размер на 7840 лв.- сбор от месечни минимални заплати от 01.05.2020г.до датата на предявяване на иска.Претендирал е и сумата от 10 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в преживян емоционален стрес и дискомфорт, чувство на срам, неудобство, тревожност и отчаяние, бил потиснат, избягвал социални контакти, самочувствието му било сринато, бил опозорен в обществото, не можел да намери приятели и партньорка в живота, често получавал обидни и заплашителни обаждания,укоряващи погледи и словесни цинични подхвърляния от хора по улиците. Обезщетенията са претендирани ведно със законна лихва,считано от датата на твърдяното увреждане- 01.05.2020г.до окончателното изплащане,в условията на солидарна отговорност за двамата ответници.

2

Ответниците са оспорили предявения иск,като са заявили,че процесната статия почива на реални факти,а оспорваните от ищеца факти на практика се свеждали до отразяването на образуваните срещу него наказателни производства.Намират за неоснователно твърдението на ищеца,че в статията е посочено,че е блудствал с малолетна,тъй като в статията било посочено единствено, че: „решението е на Пловдивски районен съд, пред който обвиняемият застана по дело за блудство с 14годишна.“ .Намират,че в статията не са били оспорени или поставени под съмнение екстрасенските качества на ищеца,а по отношение на твърдените вреди ответниците считат,че те са настъпили за ищеца в резултат не от поведението на ответниците и процесната статия,а от приложената спрямо него наказателна репресия,която по презумпция е правомерна.

Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита СРС е дал правна квалификация на исковете по чл.49 ЗЗД вр.с чл.45 ЗЗД.

Доказателствената тежест е разпределена правилно от съда,в съответствие с процесуалните изисквания.

По делото са събрани множество доказателства, които СРС задълбочено е анализирал в мотивите на решението си поотделно и в тяхната съвкупност, като е достигнал до правилен, законосъобразен и обоснован извод за неоснователността на предявените искови претенции.

Въззивната инстанция споделя изложените в обжалваното решение мотиви и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

В отговор на оплакванията, изложени от въззивника в жалбата му въззивният съд намира за необходимо да посочи, че в съдебната практика на ВКС нееднократно е разглеждан въпросът за квалификацията на дадено изявление като обидно или клеветническо.Така,в решение №12 от 06.02.2013г., постановено по гр. дело № 449/2012 г. на III Г. О. на ВКС по реда на чл.290 ГПК са дадени разяснения, че за да се квалифицира като обидно или клеветническо дадено изявление/дори да не покрива състава на чл.146-чл.147 НК/, за да съставлява противоправно деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД, изявлението следва да визира определено физическо лице,а разгласеното чрез изявлението позорно обстоятелство трябва да се отнася за него;това определено физическо лице следва да се сочи като извършител на приписаното му престъпление.

Когато обидният или клеветнически израз (един или повече) е част от едно пообширно изявление, той не може да бъде извеждан от контекста на последното и смисъла, който то внушава като цяло, включително при преценката дали се отнася до ищеца, предявил иска за обезщетение от непозволено увреждане.

Клеветата, за разлика от обидата, се извършва като се разгласи неистинско позорно обстоятелство за другиго или му се припише неизвършено престъпление.Позорното обстоятелство е твърдение за наличието на определен факт за пострадалия, който да е от естество да накърни доброто му име в обществото. В този смисъл твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти.Предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. За разлика от обидата, за съставомерността на клеветата, е без значение дали засегнатият е узнал или не клеветническите твърдения спрямо него. В случая деянието е довършено, когато тези твърдения са възприети, узнати от трето лице или от повече лица. За да е налице противоправност на това деяние е 3 необходимо също така разгласените факти обстоятелства освен позорящи, да бъдат и неистински.

При споД.е на горното, утвърдено в съдебната практика разбиране, въззивният съд намери за правилен и обоснован извода на СРС, че както в заглавието, така и в текста на процесната статия не се установява клеветническо твърдение по отношение на личността на ищеца. Правилно е посочил съдът,че от съдържанието на представената по делото влязла в сила присъда с № 359/20.12.2016г. по НОХД № 388/2016г. по описа на РС – гр. Пловдив се установява, че ищецът е признат за виновен в това, че на 02.10.2015 г. в гр. Пловдив е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14годишна възраст- това е съставът на престъплението по чл.150 НК. Авторът на статията е възпроизвел съдържанието на присъдата,като непосочването на точната възраст на пострадалото момиче и неговите точни имена, няма основание да бъде квалифицирано от съда като клеветническо или позорящо ищеца невярно твърдение.

Авторът на статията никъде не е посочил,че ищецът е осъден за престъпление блудство с малолетно лице- т.е,че пострадалата е била лице, ненавършило 14 годишна възраст. На ищеца не е било приписано и неизвършено престъпление,тъй като той е осъден за престъплението блудство с лице,навършило 14-годишна възраст,с присъда на РС-Пловдив,която понастоящем е изтърпял.

Неоснователни са и оплакванията на въззивника В.,че изразът в статията „самообявил се екстрасенс“ представлява обида или клевета спрямо личността му.

Правилно е посочил СРС, че при липсата на специален закон, регламентиращ дейността на лица със свръхсетивни способности и специална държавна институция, която да признава такива способности, изразът не може да бъде квалифициран като обиден или клеветнически. Обстоятелството,че въззивникът има регистрация в НАП е относимо само към задължението му като гражданин на Република България да заплаща данъци върху получаваните от него приходи от извършвана дейност,но не и към признаване на свръхсетивни способности.

По гореизложените съображения,СГС намери,че в процесната статия не е надхвърлено и конституционно гарантираното на въззивника право по чл. 39, ал.1 от КРБ, не е засегнато противоправно достойнството му, в разрез със забраната на чл. 39, ал.2 от КРБ,ограничаваща правото на свободно изразяване и разпространяване на мнение чрез различни изразни средства със защитата на репутацията и правата на други граждани.

При липса на установено противоправно и увреждащо въззивника поведение, правилен и законосъобразен е изводът на СРС,че е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки за уважаване на предявените искове.

Неоснователни са и оплакванията на въззивника,че в резултат на медийната публикация, която е останала незаличена и след изтърпяване на наказанието му, той търпи твърдените от него вреди –имуществени и неимуществени. Изтриването на личните данни ,т.е.правото „да бъдеш забравен“ съобразно Регламент /ЕС/2016/679 /чл.17/ и Закона за защита на личните данни може да бъде осъществено въз основа на надлежно искане на засегнатия правен субект,но то не е абсолютно.В случая не се установява противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в неоснователен отказ да удовлетворят надлежно отправено и удовлетворено от КЗЛД искане на ищеца да бъде заличена процесната статия.