Акт от 25.06.2018, Районен съд - Момчилград
- Съд
- Районен съд - Момчилград
- Дело
- 53/2018
- Подписан
- 25.06.2018
- В сила
- 15.04.2019
Цитирани разпоредби
- чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 181 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 225 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 225, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 24, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
- чл.27 · Закон за местните данъци и такси
- §2 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 19, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 19, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 23 · Семеен кодекс
- чл.23,ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 32, ал. 2 · Семеен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
Номер
60
Година
25.06.2018
Град
Момчилград
Момчилградския районен съд състав
На
16.05.
Година
2018
В открито заседание и следния състав:
Председател
Полина
Амбарева като разгледа докладваното от
Съдията Амбарева гражданско дело номер
53 по описа за
2018 година.
Предявена е искова молба от С.А.Х. ***,чрез пълномощник адв.С.,***,с която против Ю.С.Х. *** е предявен положителен установителен иск за признаване на установено между страните,че ищцата е изключителен собственик на недвижим имот,придобит по време на брака,с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК вр. чл.23,ал.1 от СК.
В исковата молба ищцата сочи,че гражданският й брак с ответника бил прекратен с влязло в сила на 16.09.2016год., Решение №110/29.08.2016год. по гр.д.№ 160/2016год.Сочи,че по време на брака, на 29.01.2004год. по силата на договор за покупко-продажба е придобила недвижим имот – двуетажна жилищна сграда ,със застроена площ от 88кв.м.,ведно с право на строеж върпу УПИ ІІ,пл.сн.№160,кв.26 по плана на с.Груево,общ.Момчилград за сумата от 3 000лв.,платена напълно и в брой на продвачите в деня на продажбата.Твърди,че така описаният имот е придобит от нея изцяло с лично имущество – на 11.06.2002год. баща й,А. М. и заел 1200 евро,а на 04.11.2003год. и заел 500евро.Същите били дарени на 15.01.2004год. от А. М. и послужили на 29.01.2004год. за закупуване на процесната къща.Ето защо счита,че на основание чл.23,ал.1 от СК ,придобитият с тези парични средства недвижими имот е лична нейна собственост и не представлява съпружеска имуществена собственост.Моли съда да постанови решение,с което да признае за установено по отношение на ответника,бивш съпруг,че придобитият по време на брака им недвижим имот е нейна лична собственост.Претендира и деловодни разноски.В с.з. ищцата,редовно призована не се явява,представлява се от процесуален представител,който моли съда да уважи претенцията,така както е предявена.Подробни съображения излага в писмена защита.
Ответника Ю.С.Х., в едномесечния срок от получаване на преписа от исковата молба е изпратил писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Счита иска за допустим, но неоснователен. Счита,че придобитият недвижим имот по време на брака е СИО.
Оспорва обстоятелствата ,описани в исковата молба ,на които ищцата основава претенциите си ,а именно ,че от бащата на ищцата са й били дарени парични средства,с които тя е закупила недвижимият имот. Сочи,че през периода 2001-2004год. заделял пари от работата си като овчар в Р Гърция,които пращал по негови приятели,които се прибирали в страната.Конкретно сочи,че през 2002год. бил изпратил на ищцата сумата от 1200евро,които заработил в Гърция.С тези средства бил закупен на процесния имот ,отгледани децата им,а така също и частично била ремонтирана процесната къща. В този смисъл последното е съпружеска имуществена общност,тъй като вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са придобити.Също претендира деловодни разноски.В с.з. ответника Х. се явява лично и с адв.С.М.,*** като моли съда да отхвърли иска,като неоснователен и недоказан.
Съдът като съобрази становищата на страните, прецени събраните писмени и гласни доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят,че са сключили граждански брак на 14.09.1993год.,който е прекратен с решение №110/29.08.2016год. по гр.д.№160/2016год. по описа на МРС,влязло в сила на 29.08.2016год.
Установи се по делото,че съгласно договор за покупко-продажба на недвижим имот ,обективиран в НА №75,том І,дело №75/2004год. ,на 29.01.2004год. ,С. А.Х.,в качеството на купувач е придобила следния недвижим имот : двуетажна масивна жилищн асграда ,със застроена площ в размер на 88кв.м.,състояща се от три стаи,баня и коридор на първия етаж и три стаи,баня и коридор на втория етаж,ведно с правото на строеж върху УПИ ІІ,пл.сн. №160,в кв.26 по плана на с.Груево,общ.Момчилград,целият в размер на 360кв.м.,при граници на УПИ : улица,Ю.
М.Е.,УПИ ІV /незастроен/ и Ю.С.Е.,за сумата от 3 000лв.,която сума продавача,чрез упълномощеният е заявил,че е получил напълно и в брой.
Съгласно копие на Декларация по чл.14,чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ,С. А.Х.,на 05.02.2004год. е декларирала в данъчната служба по местонахождение на имота,че е едноличен собственик на недвижим имот ,придобит чрез покупко-продажба,с НА,издаден от РС-Момчилград.
Видно от Удостоверение за данъчна оценка от 27.06.2017год.,данъчната оценка за процесния имот,“жилище,двуетажна къща“,с площ от 176кв.м. е в размер на 8
684лв.
Съгласно представения Договор за паричен заем от 11.06.2002год.,А. ***,в качеството на заемодател е предоставил на С.А.Х.,***,в качеството на заемател сумата от 1 200 евро,за срок до 31.12.2005год.,след който срок заемателят е длъжен да върне даденото, като съгласно чл.2,ал.1 от договора,заемодателят се е задължил да предостави сумата на заемателя в крок до 11.06.2002год.
Видно от Договор за паричен заем от 04.11.2003год.,А. ***,в качеството на заемодател е предоставил на С.А.Х.,***,в качеството на заемател сумата от 500 евро,за срок до 31.12.2005год.,след който срок заемателят е длъжен да върне даденото,като съгласно чл.2,ал.1 от договора,заемодателят се е задължил да предостави сумата на заемателя в крок до 11.06.2002год.
Съгласно представената справка „Движение по сметка за периода 11.02.2002год. до 09.06.2014год.“,на клиент С.А.Х.,на 11.06.2002год. същата е извършила операция – касова вноска на 1200евро;на 04.11.2003год. е внесла още 500 евро.На 11.12.2003год. е извършено касово теглене на сумата от 1730 евро от клиента.
Видно от
„Уведомително писмо“ от 15.01.2004год.,издадено от А. А. М.,отправено до С.А.Х.,последния е изразил воля ,че надарява дъщеря си,С.А.Х. със сумите дадени от него по Договор от 11.06.2002год. от 1200евро и по Договор от 04.11.2003год. – 500 евро,дадени в заем,за закупуване на къща.
По делото са снети и гласни доказателства.
Така св. А. А. М.,баща на ищцата С.А.Х. сочи в свидетелските си показания,че действително през 2002година дал на заем на същата 1200евро,за закупуване на къща.През 2003год. дал в заем още 500 евро,за да се съберяла нужната сума от 3000лв.,с която тя не разполагала.Твърди,че парите ги дал назаем,но в последствие,след като се установило,че мъжа й е в Гърция и пет години не се бил връщал ,то той й подарил парите.Свидетеля сочи,че след като дъщеря му купила същата,тогава той й подарил парите,като в последствие сочи,че след като пет години заема не бил върнат,то той решил да ги подари и то именно на дъщеря си,а не на семейството.
Освен това твърди,че къщата била купена през 2004год.,ответникът се върнал в страната 2005год.,като не бил пращала пари на семейството си.Сочи,че след като била купена къщата,той правил ремонти по нея – направил ограда,шпакловка на стените,сложил ламинат,сменил дограмата на прозорците.Сега в тази къща на втория етаж живеел малкия син на С.,а Ю. живеел в една стая на първия етаж.
От своя страна св.Т. Ю.Х.,който е син на страните сочи,че когато дядо му дал на заем 1200евро ,през 2002год. ,а в последствие през 2003год.,още 500 евро,той бил на десет години.Къщата закупили от техен близък за 3000лв.През това време баща му бил в Гърция от 2001год.,не давал средства за семейството,което се издържало от дядо му и баба му.Сочи,че къщата била в лошо състояние,което наложило ремонт,който бил направен 2004-2005год. от дядо му и баба му.
Св.Х. С.Х.,който е брат на ответника Ю.Х. сочи,че брат му от 2000год. бил на работа в Гърция,но от там изпращал пари на жена си,с които твърди,че била закупена и процесната къща.След това свидетеля сочи,че бил извършен и ремонт на къщата и то от брат му.Лично той бил участвал през 2006-2007год. в ремонта като направил замаски и мозайка.След това брат му правил частични ремонти –на прозорците,на вратите,ВиК,баните и покрива.
Св.Т.М.А. сочи,че познава ответника Ю.Х. ,с който от 2006год. до 2014год. работил в Гърция.Този свидетел твърди ,че лично той 3-4 пъти е носил по 500-600 евро на съпругата на Ю. ***.Сочи,че е носил пари пред 2007-2008год.,по 500 евро,като знаел,че те били купили къща и трябвало да сменят прозорци,врати и др.
Предвид изложеното,от правна страна съдът съобрази следното :
Съобразно изложените обстоятелства и отправено до съда искане, съдът намира, че е сезиран с положителен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК вр. чл.
23, ал. 1 от СК.Неговото уважаване предполага установяване ,при условията на пълно и главно доказване от страна на ищцата на обстоятелствата, че процесният имот е закупен през време на брака й с ответника на посочената в нотариалния акт цена; че преди датата на изповядване на сделката нейните родители са й дарили сочената сума; и че именно с подарените от родителите й средства е заплатила продажната цена на гореописания имот.
Съгласно пар.4, ал.1 от ПЗР СК, в сила от 01.10.2009 г., правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.
Режимите на имуществени отношения между съпрузите по този СК са законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим, като в случай, че съпрузите по заварени бракове не са избрали законов режим на разделност или не са сключили брачен договор, каквато възможност им дава пар.4, ал.2 от ПЗР на СК, се прилага законовия режим на общност /чл. 18, ал.2 във вр. с чл. 18, ал.1, т.1/.
В случая бракът на страните е сключен на 14.09.1993год. и е прекратен с окончателно решение на съда от 29.08.2016год., и никоя от страните не сочи, след влизане в сила на СК, от тях да е избран законов режим на разделност или да е бил сключен брачен договор, поради което, за уреждане на имуществените им отношения по повод процесния за делото недвижим имот, е приложим законовият режим на общност, тъй като бракът им е заварен от сега действащия СК.
Съгласно законовия режим на общност,вещните права, придобити по време на брака с изцяло лично имущество, са лични / чл. 23, ал.1 от СК/.
Принадлежността и режима на вещните права на страните върху процесния имот се определят към датата на закупуването му-29.01.2004г., тъй като при този придобивен способ, съгласно чл. 24, ал.1 от ЗЗД, прехвърлянето на вещното право настъпва по силата на самия договор, а той е сключен по време на брака на страните.
Затова с приетия по делото доклад съдът е приел,че в тежест на ищцата е да обори установената в чл. 21, ал. 3 СК презумпция за съвместен принос ,при което е необходимо да се установи пълно или частично преобразуване на лично ,извънсемейно имущество при придобиването като се установи, че : - средствата са дарени лично на ищцата;- че именно дарената сума е действително вложена при покупката на недвижимият имот към момента на неговото придобиване.
Съдът намира, че сочените предпоставки не се установиха по безспорен и категоричен начин.
Съставените между св.А. А. М. и ищцата частни документи, в т. ч. датата им, за предаване на сумите упоменати в тях,са непротивопоставими на ответника Ю.Х.. Той е трето, неучастващо в съставянето им лице, чието правно положение зависи от това на лице, подписало документа /ищцата С.Х./.Може да бъде увредено от антидатирането му, поради което е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК, спрямо когото важи изискването за достоверност на датата - датата, след която е невъзможно да се състави документът. Достоверността на датата на предаването на сумата, посочена в документа, може да се установи посредством посоченото в чл. 181 ГПК - частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Показанията на св. А. М. за самото предаване на сумите ,съотвенно от 1200евро и 500евро, не могат да се съпоставят напълно с други данни по делото.Такива доказателства не може да са и показанията на св.Т. Ю.Х.,който не е присъствал при предаването на паричните средства,а изложените от него обстоятелства са му станали известни оспосредствено-чрез предаването им от другиго.