Решение № 186 от 05.07.2023, Районен съд - Сандански

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Сандански, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бисерка Н. Бакалова Тилева при участието на секретаря В.а Евг. Томова като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело № 20221250100811 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и е образувано въз основа на обективно съединени искове, предявени от Н. Т. М. от с. Д., общ. Разлог, Б. Т. М. от гр.

С***, В. Т. М. от гр. Б**** и Р. Т. М. от гр. С*** срещу Община Сандански, представлявана от кмета Атанас Стоянов.

Ищците сочат, че са наследници на Т. Н. М., който е бил собственик по давностно владение на поземлен имот № ***** по КККР на с. Д***, общ. Сандански, м. „О***“ с площ от 374 кв.м. като твърдят, че по отношение на този имот наследодателят им е упражнявал давностно владение от 1940 г. до смъртта си през 2000 г., тоест повече от 50 години, поради което ищците твърдят, че по наследство след смъртта му са придобили по 1 / 4 ид.ч. от този имот. При условията на евентуалност ако съдът не приеме това основание, ищците твърдят, че те самите са придобили имота по давностно владение чрез упражнявано от тях владение с начало от 12.08.2000 г. от смъртта на техния наследодател до момента. Твърдят, че в съседство с този имот наследодателят им, а и те самите имат друг имот, представляващ поземлен имот № 17 в кв. 2 по плана на с. Д***, в който била изградена жилищна сграда.

Твърдят, че процесният земеделски имот е бил ползван като дворно място на другия и в него както наследодателя, така и те са отглеждали овощни дръвчета и зеленчуци. Твърдят, че този имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС и други земеделски стопанства и че през цялото време от 1940 г. е владян, ползван от наследодателя им, впоследствие от тях и твърдят, че узнали, че същият е записан като собственост на Община Сандански, тъй като е 1 бил включен като земя във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Ищците оспорват това. Оспорват, че имотът е подлежал на реституция, оспорват, че имотът им е бил отнеман от техния наследодател и оспорват, че същият е следвало да бъде включен във фонда за земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Твърдят, че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ищците искат от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника –Община Сандански, че са собственици на основание наследствено правоприемство от баща им Т. Н. М., починал на 12.08.2000 година на по 1/ 4 идеална част за всеки от тях, а при условията на евентуалност и на основание давностно владение, на поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на с. Д****, общ. Сандански, с адрес в с.

Д****, м. „О***“, с площ от 374 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, стар номер ****, при граници: имот № *** и имот № ****.

Ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва, че ищците са наследници на Т. М.. Твърди, че имотът е частна общинска собственост и че е бил включен в фонда за земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, поради което е предаден на общината с решение № ** от 25.07.2008 г., одобрено със заповед на директора на Областна дирекция по земеделие – Благоевград от 25.07.2008 г. Оспорва, че наследодателят на ищците, а и те самите са придобили имота по давност, тъй като твърди, че е съществувала забрана в закона за придобиване на този имот по давност. Сочи, че съседния на този имот, а именно ПИ № ** е бил включен в рег. план на с. Д**** със заповед от 1964 г. и от 1983 г. и че там се намира края на регулацията, а именно по средата на ПИ № 17, като процесното място от 374 кв.м. е останало извън регулация, поради което е останало със земеделско предназначение.

Ответникът твърди, че тази площ представлява земеделска земя и като такава е подлежала на реституиране, но тъй като не е била заявена от бившия собственик и не е била възстановена собствеността на бившия собственик, имотът е бил предаден на общината.

В съдебно заседание ищците поддържат иска. Ответникът поддържа оспорването направено с отговора на исковата молба.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства намира за установени следните факти:

Ищците са наследници на Темелко Николов М., починал на 12.08.2000 година. От удостоверение за наследници № ГСР-Д от 01.06.2022 год. се установява, че след смъртта си той е оставил като наследници четири деца, а именно ищците Н. Т. М., Б. Т. М., В. Т. М. и Р.

Т. М..

От нотариален акт за собственост № 75, том първи, дело № **** год. по описа на РССандански се установява, че на 18.04.1983 година наследодателят Т. М. е бил признат за собственик по делба и давностно владение на следните имоти: половин идеална част от парцел III (трети) от квартал 8 по регулационния план на с.

Д***, общ. Сандански, целия с площ от 303 кв.м. , от които 57 кв.м. придаваеми, но с неуредени регулачни отношения, при съседи: улица, собствено, *******, ведно с 2 югозападната половина от къщата – близнак, построена в този парцел; парцел II (втори) от кв.8 по регулационния план на селото целия с площ от 282 кв.м., от които 94 кв.м. придаваеми с неуредени регулачни отношения; парцел I (първи) от кв. 5 по РП на селото с площ от 410 кв.м. парцел II (втори) от кв. 5 по РП на селото с площ от 410 кв.м. дворно място, съставляващо имот пл. № 20 от парцел III (трети) в кв. 5 по РП с площ от 288 кв.м.

От извлечение от страници на разписен лист към РП на с. Д****, одобрен със заповед № 2805/ 09.06.1964 год. на ОНС- Благоевград се установява, че имот с номер по плана № **, представляващ ливада, записан на Т. Н. М. попада в кв. 5 и от него са образувани два парцела съответно парцел I и II. От копието от страницата на разписния лист се установява, че впоследствие в графата за собственик на тези два парцела под името на наследодателя Темелко Т. има ново записване с изписването на имената ищците Р. М., Б. М. и В. М. и съгласно нотариален акт № *** от 23.12.2010 год. Посоченият нотариален акт не е представен по делото.

На 10.05.2006 година, с нотариален акт № **8, том първи, рег. № 1698, дело № *** година по описа на Нотариус № 198 от Регистъра на НК, ищците са били признати за собственици на основание наследство и давностно владение върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с планоснимачен номер № 17 в кв. 2 по плана на с. Д***, целия с площ от 370 кв.м.

С протоколно решение № 9 от 25.07.2009 година, комисия, назначена със заповед № РД10-079 от 13.06.2008 година на директора на Областна дирекция по земеделие Благоевград по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, след като разгледала извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване на земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и КВС на землищата на община Сандански в частта за имотите по чл.

19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землищата, за които са одобрени КККР, на основание чл. 45в, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, одобрила имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, включително придобитите преди влизането в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ (обн. ДВ. Бр.13/2007) и по т. 1 за землището на община Сандански, съгласно приложение № 1. От приложение № 1 към тази точка и раздел от протоколното решение се установява, че в списъка на одобрените земи за землището на с.

Д**** е включен имот № 022040 по КВС с площ от 0, 374 кв.м., представляващ ливада. С последваща заповед № РД -10-118/ 25.07.2008 година на основание чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ директорът на ОДЗ – Благоевград одобрил протоколното решение. По делото няма данни кога тази заповед е влязла в сила. На 30.07.2008 год. – видно от съобщение с изх.

№ РД-05-2079/29.07.2009 год., заповедта е била получена в Община Сандански. От справка за поземлен имот с идентификатор ***** издадена от СГКК – Благоевград се установява, че този имот със стар номер № 022040 е записан като собственост на Община Сандански – ОПФ (Общински поземлен фонд) и на основание цитираната заповед от 25.07.2009г. на директора на ОДЗ – Благоевград по чл. 45в, ал. 8 от ЗСПЗЗ.

3

От писмо с изх. № РД-12 – 05-91-431-1/ 17.02.2023 год., издадено от Общинска служба по земеделие – Сандански се установява, че за имот с идентификатор ****няма подадено искане за възстановяване и няма издаден акт за възстановяване на собствеността.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Г. А., роден през 1948 година и Т. П., роден през 1940 година се установява, че бащата на ищците Т. М. в съседство с имота, където се е намирала къщата му в с.Д.е имал имот с площ от около 400 кв.м., в който отглеждал овощни дръвчета и зеленчуци. Двамата свидетели сочат, че този имот, заедно с къщата и дворното място били оградени с ограда и се ползвали като един както от наследодателя, така и от неговите наследниците след смъртта му. Свидетелят А. сочи, че масовизацията в с. Д*** била била извършена през 1958 година, но и след това М.и са си ползвали имота и че ТКЗС никога не го е обработвало.

При така установеното съдът прави следните изводи:

Предявеният иск е допустим, тъй като за ищците е налице правен интерес от предявяването му. Разгледан по същество искът се явява неоснователен.

Ищците не доказаха, че са собственици по наследство от баща им на поземлен имот с идентификатор **** по КК и КР на с. Д****, тъй като от събраните по делото доказателства не се доказа, че на основание давностно владение с начало през 1940 година баща им е придобил собствеността върху този имот, поради което и след неговата смърт правото на собственост върху този имот не е преминало в техния патримониум. Ищците не доказаха, че и второто основание, предявено при условията на евентуалност, а именно, че на основание давностно владение с начало 2000 година са придобили правото на собственост върху този имот. От събраните по делото доказателства не се установи, че поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на с.Дебрене е идентичен с имота, описан от свидетелите с площ от около 400 кв.м, намиращ се в съседство с къщата на наследодателя.

От представения по делото нотариален акт от 1983 година се установи, че наследодателят на ищците е бил собственик на пет парцела в кв.8 и в кв. 5 по регулационния план на селото.

От друга страна, ищците като наследници са признати за собственици по наследство и давност на още един имот, намиращ се в кв. 2 по регулационния план. По делото не се установи местоположението на претендирания ПИ с идентификатор ***** по действащата КК и по старите регулационни планове, поради което съдът приема, че ищците не доказаха, че са придобили правото на собственост върху претендирания имот, поради което искът им се явява неоснователен, който следва да се отхвърли. При предявен положителен установителен иск в тежест на ищците е при условията на пълно, главно доказване да докажат претендираните от тях права.

По разноските: С оглед изхода на спора съдът не присъжда в полза на ищците направените разноски по делото. Ответникът не претендира за разноски, поради което съдът не ги присъжда.

Водим от горното и на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК , съдът 4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от Н. Т. М. от с. Д***,, общ.

Разлог с ЕГН **********, Б. Т. М. от гр. С***, ж.к. „С***“ бл.**, ет.*, ап. ** с ЕГН **********, В. Т. М. от гр. Б****, ж.к. „Е***“ № **, вх. *, ет.* ап. 4 и Р. Т. М. от гр. С***, ул.“А****“ № *, ет.*, ап. * с ЕГН ********** против ОБЩИНА САНДАНСКИ, представлявана от кмета, за установяване на правото им на собственост върху 1 / 4 идеална част за всеки един от тях на основание наследствено правоприемство от баща им Т. Н. М., починал на 12.08.2000 година и при условията на евентуалност на основание давностно владение осъществявано от всеки от тях от 12.08.2000 година върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **** по КККР на с. Д***, общ. Сандански, с адрес в с. Д***, м. „О***“, с площ от 374 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, стар номер 022040, при граници: имот № **** и имот № ****.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.