Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 613 от 25.03.2021, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 3961/2019
Вид
Решение № 613
Подписан
25.03.2021
В сила
12.12.2022
Състав
НЕДЯЛКО ГЕОРГИЕВ БЕКИРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.15, ал.2 · Закон за административното производство
  • чл.60 - 62 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.60 - 62 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.60 - 62 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.16 · Закон за териториално и селищно устройство
  • чл.108, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.110, ал.1, т.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.129, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.131, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.131, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.134, ал.2, т.6 · Закон за устройство на територията
  • чл.134, ал.2, т.8 · Закон за устройство на територията
  • чл.135, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.135, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.140, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.22, ал.4 · Закон за устройство на територията
  • чл.23, ал.1, т.2 · Закон за устройство на територията
  • §5, т.17 · Закон за устройство на територията
  • §5, т.19 · Закон за устройство на територията
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 613 гр. Пловдив, 25 март 2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на десети март, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НЕДЯЛКО БЕКИРОВ, при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №3961 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Д.В.К.,

ЕГН **********,***, представляван от адвокат И.К.- пълномощник, обжалва Заповед №ОА-2288 от 05.12.2005г. на кмета на община Пловдив, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП), план за регулация и застрояване (ПРЗ) за част от кв.37, ПИ (поземлен имот) 1882 в урегулиран поземлен имот (УПИ) І-комплексно застрояване по плана на кв. “Въстанически-юг“, гр. Пловдив, като:

1. Отваря се нова задънена улица с нови осови точки 223А – 223Б и габарит 9 м.;

2. От УПИ I-комплексно застрояване се образуват следните нови УПИ:

УПИ I-комплексно застрояване;

УПИ

VIII-1882, жилищно застрояване, обществено обслужващи дейности, с предвидено ново по-високо застрояване, свободно спрямо съседните УПИ и подземно застрояване, по кафявите и зелени зачертавания, надписи и котировки за регулация, по червените ограничителни линии за основно застрояване и червен пунктир за подземно застрояване, коти в черно и матрица с устройствени показатели за зона “Жг“, обозначена със син цвят.

Претендира се обявяване нищожността на оспорения акт, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия списък на разноските (лист 502). Изрично се възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от “ПИМК Билд 2019“ ЕООД (бивше “ПИМК Билд 2019“ ООД (до 25.09.2020г.), бивше “Микрон 2017“ ЕООД (до 18.11.2019г.)). На 19.03.2021г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№5110 (листи 514-529) от адвокат К., в която се излагат подробни съображения, подкрепящи жалбата.

Ответникът- кмет на община Пловдив, чрез юрисконсулт А.А.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 200,00 лв., съгласно чл.143, ал.3 от АПК, чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП). На 19.03.2021г. по делото постъпва писмено становище с Вх.№5073 (листи 509-513) от юрисконсулт А., в което се излагат допълнителни съображения, подкрепящи изразеното становище.

Заинтересованото лице-

“ПИМК Билд 2019“ ЕООД (бивше “ПИМК Билд 2019“ ООД (до 25.09.2020г.), бивше “Микрон 2017“ ЕООД (до 18.11.2019г.)), представлявано от адвокати С.И. (лист 238, 501) и Б.А. (лист 264)- пълномощници, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия списък на разноските (лист 500). На 22.03.2021г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№5175 (листи 530-531) от адвокат И., с които се допълва изразеното становище.

Заинтересованото лице-община Пловдив, чрез юрисконсулт А.А.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура-

Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Според чл.149, ал.5 от АПК, административен акт може да бъде оспорен с искане за обявяване на нищожността му без ограничение във времето.

Според Тълкувателно решение №3 от 16.04.2013г. на Върховния административен съд (ВАС) по т. д. №1/2012г., докладчик съдията Севдалина Червенкова, при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата.

Според разпоредбата на чл.131, ал.1 от ЗУТ, заинтересувани лица в производството по одобряване на ПУП и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.

Според разпоредбите на чл.131, ал.2 от ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са: 1) имотите - предмет на самия план; 2) съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им; 3) съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4) съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5) имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване.

В случая, жалбоподателят К. се легитимира за собственик на самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор №*** по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-48 от 03.06.2009г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), представляващ апартамент 9/15, който СОС се намира в сграда №4, разположена в ПИ с идентификатор №***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент, с площ от 65,00 кв.м., ведно с прилежащи части- изба №9, с площ от 3,72 кв.м., както и с прилежащите 2,136% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, стар идентификатор няма, за което по делото е прието заверено копие на нотариален акт за дарение на недвижим имот от 16.10.2018г., с №44, том III, рег.№8980, Н.дело №335 от 16.10.2018г. (лист 14).

Според приетата по делото Скица №15-28203 от 15.01.2020г. (листи 206-207) на ПИ с идентификатор №***, представляваща извадка от КК на гр. Пловдив, в посочения ПИ, чиято площ е 2485 кв.м., са заснети общо 10 сгради (жилищни многофамилни), между които и сграда с идентификатор №***, със застроена площ от 238 кв.м., в която сграда се намира собственият на жалбоподателя СОС (апартамент 9/15), с идентификатор №***.

А според Приложение №2

(листи 481-483) и Приложение №3 (лист 484) към допълнителното заключение на вещото лице Р.А.И.-Н. (листи 471-488) по назначената повторна съдебно-техническа експертиза (СТЕ), ПИ с идентификатор №*** попада в УПИ I-комплексно застрояване, поради което жалбоподателят е заинтересовано лице по смисъла на чл.131, ал.1, във връзка с ал.2, т.1 от ЗУТ и жалбата се явява подадена при наличието на правен интерес по отношение на заявеното оспорване. В посочения смисъл е и Определение №4313 от 14.042020г. по дело №2325 по описа на Върховния административен съд за 2020г., Второ отделение, с което е отменено Определение №104 от 17.01.2020г. (листи 220-221).

Предвид посоченото до тук, жалбата се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административното производство е започнато по заявление с Вх.№9400-23605 от 10.05.2005г. (лист 190, 278- оригинал), в което е отразено, че се подава от П.П.К., Р. (П.) К. и К.

(Г.) Т., адресирано до главния архитект на община Пловдив, да бъде допуснато изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ в обхват ПИ №1882 кв.37 по плана на кв.“Въстанически-юг“, на основание чл.134, ал.2, т.8 от ЗУТ Според посоченото заявление, към същото са приложени: нотариален акт (за внасяне на недвижим имот в дружество от 07.02.1930г., с №12, том II, Н.дело №201/930г.

(листи 196-198)); Заповед №ОА-1339 от 28.06.1994г. (лист 195, 282) на кмета на община Пловдив, с която заповед се отписва от актовите книги за държавните имоти част от парцел (УПИ) I-комплексно застрояване, кв.37, по контури в зелено, обозначени с букви А,Б,В,Г, оцветено в жълто в приложената към заповедта скица от 13.06.1994г. (лист 283), със страни 57/75м., с площ от 4275 кв.м.; скица с предложение за изменение на ПУП (лист 191).

Тук е мястото да се посочи, че според заключението на вещото лице К.П.С. по назначената съдебно-графологична експертиза (СГрЕ), обективирано в Протокол №282 от 22.07.2020г. (листи 326-337), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира изцяло, ръкописният текст в заявление с Вх.№9400-23605 от 10.05.2005г. не е изпълнен от П.П.К., Р. П.К. и К.Г.Т.; подписите в посоченото заявление също не са изпълнени от П.П.К., Р. П.К. и К.Г.Т..

Независимо от обстоятелството, че не е установено по делото авторството на заявлението, поставило началото на административното производство, настоящият състав на съда приема за установено, че заявлението е валидно и редовно, предвид липсата на изрично установена забрана от нормите на ЗУТ за това (чл.135, ал.1 от ЗУТ), както и нормите на чл.чл.60 – 62 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), уреждащи института на водене на чужда работа без пълномощие.

Освен това, изслушан като свидетел по делото П.П.К. (листи 342-343) обяснява, че “Не сме подавали пред общината заявения или декларации, защото никога не сме имали инвестиционни намерения, иначе нямаше да го продаваме“.

Като доказателство по делото е приет Предварителен договор от 14.03.2005г. (листи 339-340, 391-392- оригинал), по силата на който ПРОДАВАЧИТЕ се задължават да продадат на КУПУВАЧИТЕ (С.Б.Й.и В.И.К.) недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ от 4275 кв.м., представляващ ПИ пл.№1882, участващ в УПИ I-комплексно застрояване, кв.37 по плана на кв. “Въстанически-юг“, в 3-месечен срок, считано от 14.03.2005г.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 08.07.2005г., с №144, том I, рег.№3486, Н.дело №141/2005г. (листи 193-194, 286-287), по силата който С.Б.Й.и В.И.К., в качеството им на купувачи, придобиват собствеността върху ПИ, незастроен с площ от 4275 кв.м., пл.№1882, който имот участва в УПИ I-комплексно застрояване, кв.37 по плана на кв. “Въстанически-юг“ с площ от 4275 кв.м.

Изслушан като свидетел по делото, В.И.К. обяснява следното (листи 343-343а): “Да, купил съм имота зад юбилейния блок, това беше при управлението на кмета С.А.. Беше преди доста години и не си спомням точно годината. Той беше определен за жилищни нужди, беше в междублоковото пространство и го купихме, за да строим жилища. Когато се срещнахме с господата К., те бяха трима пълномощници- П.К., Р. К. и К. Т., който беше равен наследник на К., но по майчина линия. С тях тримата сключихме предварителен договор, който нося сега със себе си и от него виждам, че датата е 14.03.2005г. Купих имота с цел жилищно строителство…“

“На тях им трябваше време, за да си извадят документи за данъчни оценки и др. и затова те ни издадоха пълномощно ние да правим ПУП-а за строителство, който ПУП ние одобрихме с проектанта и го обявиха от общината на заинтересованите страни, на всички входове. Не получихме нито едно възражение, защото бяхме спазили всички отстояния. Ние сме инициирали ПУП-а, ние наехме архитекти и ние им плащахме. Когато обявихме ПУП-а, никой не прояви интерес. В един момент ние купихме кулокран, подкранов път и едни бетонови траверси, които са тежки и решихме да не ги местим два пъти и разтоварихме на място, за да почнем строителство. Тогава дойдоха една група хора и ни питаха какво ще се строи.

Казахме им кои сме, обявихме, че ще правим жилищно строителство. Те отидоха в общината и оттам им казаха, че теренът е отреден за жилищно строителство. Един възрастен господин дойде и каза: “Окей, щом е за жилищно строителство, правете каквото искате“. С това приключиха нещата. Пълномощните които са давани, не обичаме да ходим по институции и пълномощното е било или на някой наш проектант, или на друго техническо лице. Винаги имаме пълномощник, който ни представлява пред органите. Като практика всеки път искаме пълномощни…“ “Писмени са тези пълномощни и те стоят някъде в общината. Ходи се по всички инстанции и трябва да има пълномощно. Пълномощно сме дали още при предварителния договор.

Още тогава започнахме действия. Най-вероятно К. са дали пълномощно, тъй като не сме били собственици и не можем да се легитимираме. Имам спомени, че винаги имаше пълномощно от тях. Помня, че К. Т. се занимаваше с тези пълномощни, основно с него преговаряхме. Други документи не съм виждал да подписват К.. Аз не се занимавам пряко с документацията…“ “В обобщение се случи следното: Влязохме във връзка с наследниците К., за да закупим техния имот в междублоковото пространство. Сключихме предварителен писмен договор, който нося сега. Споразумяхме се в тези преддоговорни отношения аз да организирам изменението на ПУП. Станахме собственици и инициирахме процедурата за изработване на проект за изменение на ПУП. Възложих инициирането на проектанта. Лично аз го възложих по силата на тази предварителна договорка.