Решение № 939 от 26.06.2019, Районен съд - Стара Загора

Р E Ш Е Н И Е

№

26.06.2019 г. гр.Стара

Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ

РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 27 МАЙ 2019 година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА

Секретар:

ЕВДОКИЯ ДОСЕВА като разгледа докладваното от съдия ИЛКОВА гражданско дело № 789 по описа на съда за 2019 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД..

Ищецът „ЕВН България

Електросабдяване” ЕАД гр. Пловдив, чрез представителя си, твърди в исковата си молба, че на 27.11.2018г. дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Стара Загора за вземанията си към ЕТ „Величка Михайлова” гр. Стара Загора. По входираните документи било образувано ЧГД № 5970/2018г. По посоченото дело е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът подал възражение в срок поради което ищцовото дружество подава настоящата искова молба на основание чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Сочи се, че ищецът „ЕВН България

Електроснабдяване” ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството http://www.evn-ec.bg/bg/gesetze/agb.asp.

Според разпоредбата на чл.

104а от Закона за енергетиката потребителите на крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които са присъединени обектите им. Обектът на ЕТ „Величка Михайлова” е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг” ЕАД, на чиято лицензионна територия е разположен.

Потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп, на крайния снабдител, съгласно чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013г. В този смисъл е и чл.

42 от общите условия на ЕВН България Електроразпределение ЕАД (със сегашно наименование „Електроразпределение Юг” ЕАД), одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008г., които обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им писмено приемане - чл. 104а, ал. 4 от ЗЕ.

Посочените общи условия били публикувани на сайта на дружеството http://www.evn.bg/.

Съгласно чл. 29, ал. 1 от

Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.201Зг. мрежовите услуги се заплащат от потребителите върху използваната ел. енергия и/или предоставената мощност. Съгласно ал. 3 на същия член заплащаните от клиентите мрежови услуги са достъп до електропреносната мрежа и пренос по електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги. Горепосочените услуги се заплащали от всички потребители, чийто обекти са присъединени към мрежата на съответния оператор, като в правилата няма разграничение според това, чия собственост са присъединителните съоръжения - собственост на оператора на мрежата, на потребителя или на трето лице. От гореизброените услуги цената за достъп се заплаща върху предоставената мощност. Цената за достъп се изчислява за всеки ден в рамките на отчетния период. ЕТ „Величка Михайлова” е с качеството на небитов клиент, съгласно определение е § 1, т. 33а от Допълнителните разпоредби на закона, защото купуваната за обекта му ел.енергия е за небитови нужди.

Цените в енергетиката, включително и цените за мрежови услуги, се определят и се заплащат на основание решения на ДКЕВР, постановени на основание чл. 21, ал, 1, т, 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, което изключва свободата на договаряне между страните по договорното правоотношение относно цената, по силата на която операторът на електроразпределителната мрежа предоставя услугите.Предвид тези законоустановени положения било ясно, че цените на предоставяните от мрежовите оператори услуги се утвърждават от ДКЕВР на основание чл. 36а от ЗЕ, като решенията на комисията в тази посока са задължителни за енергийните предприятия - чл. 36, ал. 1 от ЗЕ.

По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия на ищцовото дружество и по силата на чл. 11, т. 1 от общите условия на оператора на разпределителната мрежа двете дружества са се задължили съответно да снабдяват с ел. енергия и предоставят мрежови услуги на обекти на ответника с ИТН 2084832 и ИТН 2084833, находящи се в гр. Стара Загора, ул. Иван Киров № 5.

За ЕТ „Величка Михайлова” бил открит клиентски номер **********, в качеството на собственик на посочения обект, за процесния период.

Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия на ищеца и чл. 8, т. 2 от общите условия на оператора на мрежата, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия и предоставяните мрежови услуги, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от общите условия на крайния снабдител.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.В изпълнение на задълженията си по общите условия за периода 23.12.2017г. - 22.09.2018г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД доставило ел.енергия, а „Електроразпределение Юг" ЕАД е предоставило мрежови услуги на обекта на ЕТ Величка Михайлова на обща стойност 165,34 лв., които до момента на подаване на исковата молба не са заплатени от ответника.

Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължал обезщетение за забавено плащане, в общ размер от 7,59 лв. за периода 13.02.2018г. - 26.11.2018г. Обезщетението за забава се дължи за период от датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурите е посочен във всяка една от тях. Издадените фактури, техният падеж и период, както и размерът и периодът на дължимата лихва за забава, са подробно описани в приложено препис - извлечение от клиентската сметка на ответника.

Ищецът моли, след като съдът се убеди в основателността на претенцията, да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземанията му от ЕТ „Величка Михайлова”, както следва: 165,34 лв., представляващи стойността на доставената ел. енергия и предоставени мрежови услуги за периода 23.12.2017г. - 22.09.2018г.; 7,59 лв., представляващи стойността на обезщетението за забава за периода 13.02.2018г. - 26.11.2018г., законна лихва върху горепосочената главница от 27.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира за заплащане на разноските по заповедното производство и за тези по настоящото производство.

Ответникът ЕТ „Величка Михайлова”, чрез представителя си Величка Михайлова, е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че не признава предявения от ищцовото дружество иск. Сочи, че от м. октомври 2017г. ищецът еднолично преустановил електроподавенето към нейните обекти. От тогава ответницата искала информация от ищеца как може да ограничи услугата до обектите, като многократно посещавала клиентския център на ищеца, но твърди, е служителите упорито укривали информация какви действия може да предприеме.

Твърди, че пуснала заявления за намаляване мощността от 15 квт/ч на 1 киловат със заявление с вх. № 7799400/14.06.2018г. за двата й обекта, като получила уверение от служител на ищеца, че цената за достъп ще бъде коригирана, но това не се случило. Поискала да и разделят фактурата за двата й обекта, за да може поне на единият да се пусне електроенергия, което сторила със заявление № 8069789/17.12.2018Г., но така и не разбрала за кой обект каква сума следва да заплаща.

Твърди, че ищецът не е приел подадено от нея заявление за промяна на вида на потребление на ел. енергия / за битово ползване/ за един от обектите, който от години не се ползвал като стопански обект. Подала жалба, чрез ЕВН България и до ДКЕВР с вх. № 25360/30.01.2019г., но не получила отговор на поставените въпроси.

Липсата на доставена ел. енергия от м. 10.2017г. се отразило на фирмата й, като не успявала да работи и съответно на плаща задълженията си - за осигуровки в размер на 250лв., за застраховка за колата около 300лв. годишно; за потребителски кредит в размер на 84 лв. месечно – обща сума 749 лв. месечно.Вследствие неблагополучията от спирането на ел. енергията на обектите й, се разболяла от психично заболяване с трайна неработоспособност. Монополистът „ЕВН България” ЕАД нарушил общите условия за предоставяне на ел. енергия, като с това довело фалиране на фирмата на ответницата. С едностранното прекратяване на договора за доставка на ел. енергия, ищцовото дружество нанесло материални щети в размер на 749лв., месечно, и трайни нематериални щети, поради което формално моли съдът да издаде обратен изпълнителен лист за нанесените върху фирмата й щети.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирана молба заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен. Ответникът се представлява от пълномощника си, който моли съдът да отхвърли предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

На 27.11.2018г. ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, за сумата от 165.34 лв. - главница, дължима за електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода 23.12.2017г. – 22.09.2018г., по партида с клиентски номер № **********, отнасяща се за обект на потребление в гр. Стара Загора, ул. Иван Вазов № 5, ап.5 и ап.6, с ИТН 2084832 и ИТН 2084833, както и за сумата от 7.59 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 13.02.2018г. – 26.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на заявлението е образувано частно гр. дело № 5970/2018г., по описа на СтРС, и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3413/28.11.2018 г., с която е разпоредено длъжникът – ответникът по настоящото дело, да плати на заявителя – ищецът по настоящото дело, претендираните суми.

В срока по чл. 415 от ГПК длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, като съдът е указал на заявителя за възможността му в едномесечен срок от съобщаването да предяви установителен иск за вземането си. В указания преклузивен срок, заявителят предявява настоящия иск за установяване на вземането си. Предвид така установените обстоятелства, предявения иск се явява процесуално допустим.

Видно от представените от ищеца 9 бр. фактури /копие/ за периода 23.12.2017г. – 22.09.2018г. за клиентски номер ИТН ********** има начислена сума в общ размер от 165.34 лв., представляваща такса достъп до електроразпределителна мрежа.

Видно от заключението на изслушаната съдебно икономическа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обосновано и компетентно изготвено, до 11.12.2018г. ответникът е бил клиент на ищцовото дружество, като след тази дата клиентът е отсъединен от мрежата и партидата му е закрита. За процесния период 23.12.2017г. – 22.09.2018г. по издадените от ищеца фактури няма начислено потребление на ел. енергия, а са начислени ежемесечно 30 кВт достъп до електроразпределителната мрежа.

Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:

В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

По делото няма спор, че ищцовото дружество е оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на § 1 т. 34б б. „а” от ДР на ЗЕ, тъй като е субект, който осъществява разпределение на ел. енергия по електроразпределителна мрежа и притежава съответната за това лицензия. Съгласно § 1 т. 49 от ДР на ЗЕ разпределението на ел. енергия е транспортирането на такава енергия през разпределителните мрежи.