Определение № 162 от 24.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 162 гр. Пазарджик, 24.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500061 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от „Аксес Файнанс „ АД , ЕИК:207140327, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. И.н Вазов „ ул.

„Балша „ №1 , бл. 9, ет.2 представлявано от изпълнителния директор Ц.К. , чрез ст. юрисконсулт И.н Н., против определение № 563/05.11.2025 г., постановено по гр. дело № 475/2025 г. на Районен съд Пещера , с което е оставена без уважение молбата вх. № 5055/12.09.2025 г. на ответника за изменение, на основание чл. 248 ГПК, Решение № 383/21.08.2025 г. по гр. д. № 475/2025 г. по описа на РС-Пещера, в частта му за разноските, с която дружеството е осъдено да заплати на адв. Д. М. от АК-Пловдив, сумата 1200,00 лв.

/хиляда и двеста лева/, представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно. Намира размера на присъденото адвокатско възнаграждение за прекомерен, доколкото с решението по делото Районен съд Пещера е взел отношение и се е произнесъл само относно валидността на три клаузи, уредени в Договор за бяла карта № 11096411/18.04.2024 г. , сключен между страните в производството и с това се е изчерпал предмета на делото. Счита, че в процесния случай разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не намира приложение, доколкото предявените искове се основават на един правопораждащ факт договор за кредит, касае се за едно и също правоотношение и по трите иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД , размерът на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се определи съобразно материалния интерес по делото на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, а не съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно.

Посочва, че доколкото в случая предявените искове изхождат от един и същ правопораждащ факт, който предполага еднаква защита, няма основание адвокатското възнаграждение да се 1 формира отделно по всеки от исковете. Счита търсеният адвокатски хонорар за прекомерен по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което дължимият размер на възнаграждението е минималният, определен по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. Позовава се и на Решения по дело С-427/2016 и С-438/22 на Съда на ЕС, което смята, че съдът следва да съобрази, с оглед превеса й над националната практика. Изтъква, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, съдът следва да съобрази и, че делото не се отличава с процесуални усложнения, реално извършените действия от процесуалния представител, че производството по делото се е развило в минимални рамки и че спорът по делото е изцяло правен. Моли съда, да отмени обжалваното определение на Районен съд Пещера като незаконосъобразно и да допусне намаляване на присъденото възнаграждение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззИ.емия адв. Д. М. от АКПловдив, в който твърди, че обжалваното определение на Районен съд Пещера е законосъобразно и правилно. Твърди, че за определяне минимума на размера на адвокатското възнаграждение при обективно съединени искове е от значение търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединяване на искове, се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор, като според чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определят съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове, независимо от начина на тяхното съединяване. В подкрепа на твърденията си посочва и практика на ВКС и др. съдилища. Моли съда да остави без уважение молбата на „Аксес Файнанс ” АД и да бъде потвърдено обжалваното определение.

Въззивният съдебен състав намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.

248, ал. 3, изр. 1 от ГПК; същата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, вр. с чл.

275, ал. 2 от ГПК, поради което е допустима.

За да се произнесе по основателността на частната жалба, настоящия съдебен състав взе предвид следното:

С решение № 383/21.08.2025 г., постановено по гр. дело № 475 2025 г. на Районен съд Пещера, е провъзгласена нищожността на клаузите на чл. 20 ал.1, чл. 21 ал.4 и чл.21 ал.5 от сключения между страните договор за кредит „Бяла карта „ от 18.04.2024 г. С решението е осъден, на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА, ответника “Аксес Файнанс ” АД да заплати на адв.М. от АК - Пловдив, сумата 1200.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба с вх. №

5055/12.09.2025г. по чл. 248 ГПК, подадена от ответната страна, с която се иска изменение на постановеното по делото Решение № 383/21.08.2025г. в частта за разноските, като се редуцира размера на определеното от съда адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца – от 1200,00 на минималния размер съгласно чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Излагат се доводи, че липсва приложен договор за правна защита и съдействие между ищеца и адвоката му, трите разгледани обективно съединени 2 иска имат алтернативност на основанията и произтичат от едно и също правоотношение.

Поддържа се и че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно за нивото на фактическа и правна сложност на конкретното дело, не съответства на реално извършените от адвоката действия по защита на ищеца.

В подадено в срока по чл. 248, ал.2 ГПК становище процесуалният представител на ищеца развИ. съображения, че практиката на Съда на ЕС относно незадължителния характер на Наредба № 1/09.07.2004г. не предопределя пълното й пренебрегване, и не отменя характера на наредбата - на принципен ориентир за съдилищата относно справедливост и пропорционалност на определяните адвокатски възнаграждения, като се сочи национална съдебна практика на всички инстанции относно критериите и справедливия размер на висококвалифицирания адвокатски труд.

Молбата с правно основание чл. 248 ГПК е оставена без уважение с обжалваното Определение № 563/05.11.2025 г. , в което съдът е приел, че с решението се е произнесъл по три обективно кумулативно съединени искове , които действително не се отличават с фактическа и правна сложност , но е приел, че след като спорове като процесния се решават непротиворечиво от съдилищата не означава , че правната им сложност е ниска. Посочена е практика на Пазарджишки окръжен съд , като е подчертано , че воденето на токова дело също изисква предварителна подготовка , познаване на националното и европейското право, а и не бИ. да се забравя , че адвокатският труд е високо квалифициран и се полага при изпълнението на обществено значима дейност. Съдът е приел, че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 на адв. М. се дължи възнаграждение от общо 1200,00 лв. или по 400,00 лв. за всеки от исковете, като е посочил, че съобразява не само сложността на делото и положения от съответния процесуален представител висококвалифициран труд, но и принципите на разумност, пропорционалност и справедливост , прогласени в актуалната пратка на СЕС.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

В конкретния случай минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно действащата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. е 400,00 лв.

Основният правен спор между страните се свежда до това дали на пълномощника на ищеца, осъществил безплатна правна помощ в условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в троен размер/ поотделно по трите комулативно съединени иска/ . Приложима към разрешаването на този спор е разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. , в действащата й редакция, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

Настоящият съдебен състав намира, че посочената разпоредба не следва да бъде прилагана безрезервно, а с оглед спецификите на всеки отделен казус и в съответствие с основния принцип за справедливост. Основание за този извод на първо място дава фактът, че с нормата на чл.36, ал.2, изр.второ ЗА законовата делегация е ограничена само до приемането на наредба от Висшия адвокатски съвет за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по договора, сключен между адвоката и неговия доверител / 3

ТРОСГТК № 6/2012 г./ С въвеждането на други правила за процедиране се надхвърлят рамките на така определената законова делегация, поради което съдът не може да е обвързан от предвидените ограничения в този подзаконов нормативен акт. Освен това правилата на НМРАВ засягат не само потребителя на адвокатски услуги, но и насрещната страна в съдебното производството, тъй като ако същата загуби делото, в нейна тежест ще бъде възложен размерът на адвокатския хонорар под формата на подлежащи на възстановяване разноски в производство. Тези правила обвързват и съда, макар да са приети от частен стопански субект - Висшия адвокатски съвет, чийто членове са участници в съдебното производство, без да е предвидена възможност за отклонение от същите, т.е. на съда се отнема правото да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски. Тези съображения обуславят извод, че приетите правила ограничават правото на справедлив съдебен процес, което включва разглеждане на делото от справедлив независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, което право е гарантирано в чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и съответстващия чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

На следващо място изводът се подкрепя и от относима към казуса практика на СЕС.

В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/2016 и С- 428/2016 Съдът на ЕС е приел, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в понисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС. Посочено е също, че запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането на такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. Макар и това решение да е относимо към минималния размер на предвидените възнаграждения в НМРАВ, настоящият съдебен състав намира, че извършеното в същото тълкуване може да бъде приложено и спрямо останалите ограничения, въведени със същия подзаконов нормативен акт. В случая липсва яснота относно легитимните цели, които оправдават наложените с нормата на чл.2, ал.5 НМРАВ задължения за съда при определяне и присъждане на дължимите адвокатски възнаграждения. Дори и да се приеме, че основната легитимна цел на Наредбата е гарантирането на ефективна правна защита, остава необяснимо защо съдът е лишен от възможността да присъди спрямо загубилата страна разноски за адвокатско възнаграждение, които да са пропорционални спрямо постигнатия по конкретното дело ефект на реализиране на тази цел.