Определение № 1354 от 13.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1354 гр. Варна, 13.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500332 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 418 ал. 5 от ГПК въз основа на подадена от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД ЕИК 131134023 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Димитър Хаджикоцев 52-54, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С. – изпълнителни директори, чрез пълномощник юрк С.П. С. частна жалба с вх.№ 3569 от 14.01.2025г. срещу Разпореждане № 50604 10.12.2024г. в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54 срещу К. Ц. С., ЕГН **********, с адрес: *********** В ЧАСТТА за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за сумата 367,02 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата при лихвен процент 50.95 % за периода 05.12.2023 г. – 06.11.2024 г., на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

При данни, че постановеното неизгодно за частния жалбоподател разпореждане му е съобщено на дата 06.01.2025г., частната жалба с пощенско клеймо от 13.01.2025г., е подаденав срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Заявителят, сега частен жалбоподател, „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД ЕИК 131134023, чрез пълномощник, е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните си книги, с което се установява вземане на банката въз основа на падежирало задължение по Договор за потребителски кредит № 720031245710 от 22.05.2023г.

По отношение на сумата от 367.02 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 05.12.2023 г. – 06.11.2024 г., при съобразяване с посоченото от заявителя в уточнителната молба, че обезщетението за забава е 1 формирано от сбора на договорната лихва и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, заповедният съд е преценил, че влиза в колизия с нормата на чл. 33 от ЗПК, поради което също е недължимо.

Частният жалбоподател оспорва изводите на заповедния съд относно установеното нарушение на разпоредбите на ЗПК.

При преценка по същество на жалбата въззивният състав намира същата за неоснователна поради следното:

По отношение на мораторната лихва върху главницата : Посоченият от заявителя начин на формиране на размера на лихвата за забава, а именно : сбор от договорения лихвен процент по т. 9.1 – 40.95 % и обезщетение за забавено плащане в размер на ОЛП плюс 10 пункта, или общо в конкретния случай – 50.95 % не намира основание в договорните клаузи. Така съгласно т.9.4 при просрочие потребителят дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. А в чл.

15.1 от договора е предвидено в случай, че потребителят е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата.

На следващо място, доколкото процесният договор има характеристиката на потребителски и съответно спрямо него са приложими изискванията на Закона за потребителския кредит.

В случая претендираното обезщетение за забава надвишава размера на законната лихва - ОЛП плюс 10% годишно, което се заявява и от кредитора.

При договор за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране.

Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Съгласно алинея втора на същата разпоредба когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Тези норми са императивни – постановени са в публичен интерес с оглед целта на закона - да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит (арг. чл.2 ЗПК).

С частната жалба кредиторът, заявител в заповедното производство, поддържа уточнението си относно начина на образуване на лихвения процент, въз основа на който е формирано обезщетението за забава върху дължимата и просрочена главница и договорна лихва през съответния период. Очевидно същият надвишава законово определения размер на законната лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

По изложените по-горе съображения съдът констатира наличие предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК – противоречие на закона, което от своя страна прави законосъобразен отказа за издаване на заповед за 2 изпълнение по чл. 410 от ГПК в съответната част, предявена със заявлението.

Поради така изложените съображения подадената частна жалба се явява неоснователна, поради което разпореждането в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 50604 10.12.2024г. в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 5254 срещу К. Ц. С., ЕГН **********, с адрес: *********** В ЧАСТТА за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за сумата 367,02 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата при лихвен процент 50.95 % за периода 05.12.2023 г. – 06.11.2024 г., на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3