Решение № 18173 от 28.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 29164/2025
- Вид
- Решение № 18173
- Подписан
- 28.09.2026
- Състав
- МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- § 1, т.2а · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 18173 гр. София, 28.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110129164 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД срещу А. Н. К. и Я. Н. П. (съгласно уточнителна молба от 26.06.2025 г.) за осъждането им да заплатят следните суми:
- А. Н. К. - сумата в размер на 1229,93 евро (2405,53 лева) - цена за доставена топлинна енергия за периода м. 05.2022 г. - м. 04.2024 г., до имот на адрес: гр. София, ж. к. „О.“, бл.
***, аб. № 317261, ведно със законната лихва от 21.05.2025 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата от 225,95 евро (441,92 лева) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 15.09.2023 г. до 14.05.2025 г., сумата от 15,20 евро (29,73 лева) – цена за услуга дялово разпределение за периода м. 05.2022 г. – м. 04.2024 г., ведно със законната лихва от 21.05.2025 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 3,75 евро (7,34 лева) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 17.07.2022 г. - 14.05.2025 г. и
- Я. Н. П. - сумата в размер на 1229,93 евро (2405,53 лева) - цена за доставена топлинна енергия за периода м. 05.2022 г. - м. 04.2024 г., до имот на адрес: гр. София, ж. к. „О.“, бл.
***, аб. № 317261, ведно със законната лихва от 21.05.2025 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата от 225,94 евро (441,91 лева) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 15.09.2023 г. до 14.05.2025 г., сумата от 15,21 евро (29,74 лева) – цена за услуга дялово разпределение за периода м. 05.2022 г. – м. 04.2024 г., ведно със законната лихва от 21.05.2025 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 3,75 евро (7,33 лева) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за 1 периода 17.07.2022 г. - 14.05.2025 г.
Ищецът твърди, че Т. И. Б. в качеството й на наемател на процесния имот по договор за наем, сключен с общината, е била клиент на топлинна енергия за битови нужди. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Нелбо“ АД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за плащане на цената на доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на цената за извършена услуга дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба чрез особен представител, назначен по реда на чл.47, ал. 6 ГПК, с който оспорват исковете. Оспорват наличието на валидно облигационно отношение за доставка на топлинна енергия, както и реалната доставка на такава в претендирания обем, като в тази връзка се позовават на липсата на доказателства за техническата изправност на общия топломер и индивидуалните разпределители, както и преминати метрологични проверки съгласно Закона за измерванията. Направено възражение за изтекла погасителна давност при приложение на давностния срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Привлеченото на страната на ищеца трето лице - помагач - “Нелбо” АД е взело становище за основателност на исковете, като поддържа, че дяловото разпределение спрямо сградата по местонахождение на процесния имот е извършено съобразно нормативните изисквания.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с ищеца, респ. че са наследници на такова лице, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От събраните по делото писмени доказателства - заповед за насТ.ване № ЖН04579/12.07.1989 г. (л. 11), договор за наем по Наредба за реда и условията за управление и 2 разпореждане с общински жилища на територията на Столична община от 10.03.2008 г. (л.
18) се установява, че през процесния период между Т. И. Б., ЕГН ********** и Столична община е бил сключен договор за наем на процесния имот – общинска собственост.
Наемателят има задължение да заплаща консумативните разходи за имота, в т.ч. и разходите за доставената топлинна енергия – чл. 232, ал. 2 ЗЗД, арг. чл. 31, ал. 1 от Наредбата. Това задължение поначало е спрямо наемодателя. В отношенията с топлопреносното предприятие отговорен за цената за ТЕ поначало е собственикът или титулярът на вещно право на ползване върху имота – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Ползвателят на имота на облигационно основание, в т.ч. наемателят, може да е клиент на топлинна енергия само ако е сключил договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие например чрез подаване на заявление за откриване на индивидуална партида на имота – в този смисъл са задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. В случая по делото не се доказва Т. И. Б., а след нейната смърт наследниците й - А. К. и Я. П., да са подали молба – декларация до топлопреносното предприятие за откриване на партида на имота на свое име. При това съдът намира за недоказано, че Т. И. Б. или след нейната смърт ответниците като нейни наследници да са подали до ищеца молба – декларация за откриване на партида на имота на свое име, съответно недоказано е наследодателката на ответниците по делото или самите ответници да са направили волеизявление с адресат ищеца за сключване на договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот. При това не е доказано възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди до процесния имот през процесния период. От изложеното следва, че това нито Т. И.
Б., нито наследниците й – ответниците по делото, са имали качеството на клиенти на топлинна енергия спрямо процесния имот през процесния период. Предвид изложеното ответниците не са материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове.
Предвид изложеното исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
Само ищецът е направил искане за присъждане на разноски, но предвид изхода на делото такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК искове чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б срещу А. Н. К., ЕГН ********** и Я. Н. П., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: гр. София, бул. “Александър Стамболийски” № 130 - 132, ет. 3, офис 3 - адв. Д., за осъждането им да заплатят суми, както следва: А. Н. К. да плати сума в размер на 1229,93 евро (2405,53 лева) - цена за доставена топлинна енергия за периода м. 05.2022 г. - м. 04.2024 г., до имот на адрес: гр. София, ж. к. „О.“, бл. ***, аб. № 3
317261, ведно със законната лихва от 21.05.2025 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата от 225,95 евро (441,92 лева) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 15.09.2023 г. до 14.05.2025 г., сумата от 15,2 евро (29,73 лева) – цена за услуга дялово разпределение за периода м. 05.2022 г. – м. 04.2024 г., ведно със законната лихва от 21.05.2025 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 3,75 евро (7,34 лева) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 17.07.2022 г. - 14.05.2025 г. и Я. Н. П. да плати следните суми: сумата в размер на 1229,93 евро (2405,53 лева) - цена за доставена топлинна енергия за периода м. 05.2022 г. - м.
04.2024 г., до имот на адрес: гр. София, ж. к. „О.“, бл. ***, аб. № 317261, ведно със законната лихва от 21.05.2025 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата от 225,94 евро (441,91 лева) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 15.09.2023 г. до 14.05.2025 г., сумата от 15,21 евро (29,74 лева) – цена за услуга дялово разпределение за периода м. 05.2022 г. – м. 04.2024 г., ведно със законната лихва от 21.05.2025 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 3,75 евро (7,33 лева) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 17.07.2022 г. - 14.05.2025 г.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – “Нелбо“ АД, ЕИК 175367099, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
“Хайдушка гора” № 58.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4