Решение № 6603 от 14.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6603 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110156348 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Х. К. Р., с която срещу „*****“ ***** е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 10 000 лева, частична претенция от сумата 25 000 лева, ведно със законната лихва от ***** г. до плащането, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – уронен авторитет, засегната чест и достойнство, накърняване на доброто име, причиняване на дискомфорт, лишаване от радостите на живота, които вреди са вследствие публикация в интернет сайтове на ответника.

Ищцата твърди, че към подаване на исковата молба е била ***** в *****, а преди това е била *****-***** в ***** ***** с оглед безупречно изградения от нея авторитет. Твърди, че от няколко месеца ответникът разпространявал клеветнически твърдения за нея, като по този начин се накърнявало доброто име в *****, засягал се безупречният ***** авторитет, честта и достойнството . На ***** г. в сайта на ответника – *****, била публикувана статия със следното заглавие: „*****” и подзаглавие – „*****“, като двата текста били изписани върху ***** на ищцата, за да не остане никакво съмнение относно личността и съответно да се придаде по-голяма достоверност на написаното, което можело да се открие на следния линк - *****. В съдържанието на статията се откривали следните думи и изрази – „**********“;

„*****.“; „*****.“ Твърди се, че тази публикация не е единствена, а е била препечатана от различни медии, някои от които на свързани с ответника лица - *****, където статията е била публикувана също на ***** г., и е била прочетена 3 031 пъти.

Сайтът *****, също собственост на ответника, препечатал статията, която е била видяна 20 314 пъти; в сайта *****, статията е била прочетена 22 337 пъти; в ***** – 23 730 пъти, в ***** – статията е била прочетена 10 374 пъти; сайтовете ***** и *****.*****, също публикували статията, като предмет на делото са всички 1 горепосочени цитати от сайтовете ***** и *****.*****, за които ищцата поддържа, че са собственост на ответника, с изключение на „**********“. Твърди се, че изявленията са неверни, същите не биха могли да бъдат окачествени като оценъчни съждения, като оценка на факт, нито като изразяване на мнение или на критика по политически или други обществено значими въпроси. Сочи се, че публичното разпространяване на подобни клеветнически изявления излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл. 39 от Конституцията на РБ и в чл. 10 от КЗПЧОС, като са изложени конкретни съждения и в насока на това, че ищцата е жена с турски етнически произход, което обстоятелство повишавало интензитета на вредите.

Обосновава се противоправност на деянието, тъй като процесните изказвания не попадали в обхвата на свободата на словото, тъй като функцията на медиите не била да дезинформира ***** и да разгласяват неверни и позорни твърдения. Счита, че са налице и останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Ищцата излага, че с публикацията е засегната личността, като е накърнена ***** *****, доброто име, което е градила през целия си живот, нарушено било доверието и в ***** *****, в личен план, ищцата също била засегната. На последната били нанесени и репутационни вреди, тъй като от ръководните *****, били поискани обяснения. Посочва, че майка я уведомила за публикациите, като чувайки изнемощелия глас, ищцата изпаднала в депресия, помислила, че майка ще умре в резултат на прочетеното, ще получи втори мозъчен инсулт, като на същия ден /***** г./, на ищцата прилошало, получила световъртеж, сърцебиене, повръщала, а състоянието било същото и на следващия ден, когато посетила лекар. Близките на ищцата почувствали дълбоко разочарование и тъга, което от своя страна засилило нейните собствени душевни болки, тъй като усещала, че близките са косвени жертви на ситуацията. Недоброжелателите на ищцата злорадствали. Всичко това лишило ищцата от способността да се радва на малките неща в живота. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът не е депозирал отговор в срока за това. Със становище, подадено преди първото по делото съдебно заседание, е заявил, че оспорва предявения иск.

Оспорва да е собственик на интернет сайта *****. Признава, че на интернет сайта *****, собственост на ответното дружество, е публикувана и съществува включително и към приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция процесната публикация със съдържание, каквото е посочено в исковата молба.

Въз основа на събраните по делото доказателства и предвид становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представените по делото писмени доказателства, а и това не е спорно между страните, че на ***** г. в 18:15 ч. на интернет страницата ***** се е появила публикация, достъпна на следния ел. адрес: ***** със следното съдържание:

„*****.

*****.“

След края на публикацията е посочен като източник на същата, както следва:

„*****“.

Не е спорно от страна на ответника, че същото съдържание е било публикувано на интернет сайта на ответника ***** на следния ел.адрес: *****, на същата дата ***** г. в 18:25 ч. (т.е. 10 минути по-късно). Като източник на информацията, публикувана от ответника, е посочен първият сайт.

Същата статия е била препубликувана и в други интернет медии по-късно на ***** г. и на 25.08.2024 г., а именно: *****, ***** *****, *****, *****, *****, *****.

2

По делото като доказателство е прието медицинско направление № *****/25.08.2024 г., от съдържанието на което се установява, че ищцата е била прегледана от д-р *****(специалист вътрешно болести и обща медицина), като е установено, че има хипертонична криза и нарушения на вестибуларния апарат, назначено е лечение.

Не е спорно на следващо място, а и това се установява от представените писмени доказателства, че с Решение № ***** г. на ***** *****, е регистрирана и обявена ***** за *****, ***** и подредена от „*****“ в **********район – *****, за участие в ***** на *****г., в която ищцата е заемала *****място, а преди нея са ***** *****, *****, ***** и *****.

С решение № ***** г. на ***** *****, е регистрирана и обявена ***** за *****, ***** и подредена от „*****“ в **********район – *****, за участие в ***** на ***** г., в която ищцата е заемала *****място, следвана от *****, *****, ***** и др.

Приети като доказателства са и фактура и касови бонове за закупени лекарствени препарати в периода *****г. – *****г.

В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Б. А., Ф. М., В. И..

Въз основа на показанията на свидетелите А. и М., намиращи се в дългогодишни приятелски и колегиални отношения с ищцата, съдът приема за установено следното:

След като узнала по телефона от св. А. за публикациите с процесното съдържание, ищцата се почувствала много зле, изпаднала в шок, плачела, получила паник атака, задушавала се, треперела, повръщала, имала сърцебиене. Консултирала се с лекар и продължавала и понастоящем да приема изписаните й медикаменти.

Свидетелите са посочили, че ищцата произхожда от *****, ползвала се е с добро име в ***** *****. Известна била с това, че е готова да се отзове и да помогне на нуждаещите се, според възможностите и положението, което служебно е заемала, ползвала се с доверие и симпатията на *****, с оглед което и самата ищца и близките й тежко преживели публикацията. Свидетелите я определят като личност с висок ***** и пример за другите, чиято ***** се дължала изключително на професионалните й качества, нейното постоянство и усилия. Ищцата не успяла да приеме това, че заради *****недоразумения са били разпространени процесните твърдения в медиите, тъй като статията несъмнено е била свързана с нейната ***** *****. Имала суицидни мисли и била депресирана. Обмисляла да сложи край на *****си *****, но решила да не се отказва включително и от участие в *****, за да не бъде тълкуван такъв неин ход като преминаване на страната на *****. След публикациите хората в ***** ***** започнали да я обсъждат в негативен аспект, доверили се на изнесеното в публикациите и на нея й било много трудно да възприеме това хорско говорене.

Отделно от това тези публикации били споделени в социалните мрежи и били широко коментирани от потребителите им по вулгарен, обиден и груб начин. Това повлияло и на *****й ***** и доверието, с което се ползвала в *****, с оглед което и във връзка с *****, които следвали публикациите, е била поставена на *****, а не на предна позиция в *****, като при обсъждане на *****й в ***** са били обсъдени и публикациите по неин адрес. Получила и много по-малко ***** от *****в ***** ***** от получаваните от нея обичайно. Съгласно показанията на свидетелите за г-жа Р. никога не се е говорило да има поведение като това, описано в статията. Свидетелят М. определя публикациите като медийна атака срещу ищцата, лъжливи новини, насочени срещу ***** с цел да не е *****, в която *****. Счита, че целта на публикациите е била да се очерни ищцата, заради решението й след разцеплението на *****, да стане част от *****. Съгласно показанията на този свидетел, ищцата не се 3 чувства добре и уравновесена все още, като наскоро отказала участие като модератор на културно събитие в гр. *****, тъй като все още се чувствала опозорена. На свидетелите не е известно ищцата да е имала връзка с *****, нито да се е обърнала към ответника с конкретни искания по повод публикацията преди подаване на исковата молба, по която делото е образувано.

Св. И., служител на дружество, свързано с ответника, твърди в показанията си, че статията първоначално се появила на сайта „*****”, който бил „откраднат“ като лого и име преди години от ответника, който притежавал сайт с аналогично име „*****”. Това било сайт с неоткриваеми собственици, като след „кражбата“ му ответникът първоначално искал да защити правата си, но неуспешно. С течение на времето редакторският екип на медийната група на ответника започнал да взаимства информация от там, защото статиите били доста скандални, но във времето служителите на ответника се убедили, че голяма част от публикациите били верни.

Затова ползвали този сайт като източник на информация. Счита, че поводът за тази статия са били трусовете в *****, оформянето на ***** и т.н. По повод публикацията на сайта, за който е безспорно, че е собственост на ответника, свидетелят сочи, че както тя, така и журналисти от екипа на ***** извършили проверка при свои източници за вярност на публикацията, която определя като скандална и доста шокираща. Проверката се изразявала в разговори с техни източници от *****, от средите на *****, както и от *****среди. Разбрали, че написаното в същината си било вярно, тъй като в тези среди се чуло, че двете лица, описани в статията, имат *****, която са ***** в *****. У екипа не останало съмнение, че такова нещо се е случвало, с оглед което приели, че публикуваното от колегите им от “*****“ било вярно. На въпроси на съда свидетелят е отговорила, че статията е била видяна на другия сайт в деня на публикацията, проучването е било извършено същия ден, като са били проведени разговори със седем лица, съответно статията е била препубликувана в същия ден. Свидетелят се е позовал на правото на медията да запази в анонимност източниците си на информация.

Настоящият състав на съда дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели М. и А., като намира, че същите пресъздават личните им впечатления във времето непосредствено и месеците след процесната публикация. Показанията им се отличават се с последователност на изложението и яснота, кореспондират с приетите писмени доказателства, като от същите става ясно, че свидетелите са добре запознати и са свидетлствали именно във връзка с процесната публикация. Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, доколкото свидетелите са лица от близкия приятелски кръг на ищцата, съдът не намери основание да не ги кредитира. На първо място, както се посочи, показанията на свидетелите пресъздават впечатленията им от емоционално промененото състояние и поведението на ищците във връзка с процесната публикация, като житейски обяснимо е именно най-близките /вкл. доверените приятели/ да са свидетели на емоционалните сътресения и да имат непосредствени възприятия за хода на събитията и естеството на преживяното.