Решение № 890 от 18.08.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. Варна, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Р. Светославова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100500813 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод жалба с вх. № 2963/27.02.2026г. по регистъра на ЧСИ Захари Д., рег.№ 808 с район на действие Окръжен съд-Варна, уточнена с молба от 15.06.2026г. съдържаща оспорване от Д. В. С. на отказа на ЧСИ Захари Д. да спре изпълнението на основание чл.454, ал.1 от ГПК, както и жалби на Д. В. С. и А. В. И. срещу отказ на ЧСИ от 15.05.2026г. да намали възложените в тяхна тежест с постановление, обективирано в покана за доброволно изпълнение от 27.01.2026г. разноски в размер на по 196,34 евро за всяка.

С жалбата и уточняващата я молба, жалбоподателите Д. В. С. и А. В. И. твърдят, че са узнали за действията на съдебния изпълнител, които обжалват, с получаването на призовка за доброволно изпълнение на 20.02.2026г. от техния упълномощен представител.

Излагат, че на 09.01.2026г. Д. С. е депозирала пред съдебния изпълнител по изпълнителното дело преводно нареждане със сума в размер на 544,83 евро, която е повече от 20% от размера на дълга съгласно връчената й на 24.06.2025г. ПДИ, като едновременно с това е депозирала и молба, с която се задължава да заплаща ежемесечно сума равняваща се на 10% от дълга. Твърди, че внасянето е станало преди насрочване на публичната продан на съсобствения им имот, каквото е изискването на чл.454, ал.1 от ГПК. Считат, че ако действително е било налице основание за коригиране на размера на задължението, е следвало да бъдат уведомени с нова ПДИ и да бъде предоставен нов срок за доплащане на разликата до дължимите 20% от дълга, за да бъде налице основание за спиране на 1 изпълнението по реда на чл.454 от ГПК. И двете жалбоподателки твърдят, че в тяхна тежест са възложени разноски в размер на по 196,34 евро, което се явява следствие на преизчисление на дълга поради допусната „техническа грешка“ извършено след получаване на призовката за доброволно изпълнение. Считат, че длъжниците не следва да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение и да бъдат натоварвани с допълнителни разноски поради допусната от съдебния изпълнител грешка при администриране на изпълнителните действия. Във връзка с това оспорват като незаконосъобразен отказът на ЧСИ от 15.05.2026г. да намали приетите разноски с разпореждането от 27.01.2026г. Молят обжалваните актове на ЧСИ Захари Д. по изп.дело № 137/2025г. са бъдат отменени.

В предоставения срок по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателите Г. Н. Т. и Р. К. Д., чрез процесуалния им представител. Заявяват становище за недопустимост на жалбата на Д. В. С. против отказа на ЧСИ да спре изпълнението по изпълнителното дело, предвид на това, че на 16.03.2026г. с разпореждане на ЧСИ е постановено спиране на изпълнението. Посочват, че причината да не бъде спряно първоначално изпълнението, е че поради грешка в размера на дълга, внесената от длъжника сума е била по-малка от 20%. По отношение на жалбата срещу допълнително начислените разноски, становището е за неоснователността й.

ЧСИ Захари Д. в изложени мотиви по обжалваните действия, счита жалбата на длъжника Д. С. против отказа на ЧСИ за спиране на изпълнението на основание чл.454, ал.1 от ГПК за процесуално недопустима, предвид на това, че след заплащането от нея на 20% от актуалния размер на дълга, с разпореждане от 16.03.2026г. изпълнението е спряно, което лишава жалбата от правен интерес. Жалбата срещу допълнително начислените разноски счита за неоснователна, тъй като във връзка с коригирания размер на дълга са изготвени и изпратени нови покани за доброволно изпълнение, т.е се касае за необходими разноски.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на Г. Н. Т. и Р. К. Д. с приложен към нея изпълнителен лист № 589/19.03.2025г. издаден по гр.д.№ 5068/2022г. по описа на ВРС, с който А. В. И. и Д. В. И. са осъдени да заплатят разделно, всяка от тях по 3000 лева на Г. Т. и на Р. Д., или общо сумата от по 6000 лева дължима от всяка от тях, както и сумите от 1445 лева – съдебно-деловодни разноски и 960 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.

На 03.04.2025г., до А. В. И. е изпратена ПДИ, с която е уведомена, че размерът на задължението й към взискателите Г. Н. Т. и Р. К. Д. е 5179,45 лева, от които 3000 лева неолихвяеми вземания, 1202,50 лева – приети с разпореждане от 26.03.2025г. разноски включващи 250 лева – адвокатско възнаграждение и 726,95 лева – такси по тарифата към ТТРЗЧСИ към 17.04.2025г. Същата е получена лично от длъжника на 18.06.2025г.

На 24.06.2025г. до Д. В. С. е изпратена ПДИ, с която е уведомена, че размерът на задължението й към взискателите Г. Н. Т. и Р. К. Д. е 5254,45 лева, от които 3000 лева 2 неолихвяеми вземания, 1202,50 лева – присъдени разноски, както и приети с разпореждане от 26.03.2025г. разноски включващи 250 лева – адвокатско възнаграждение и 801,95 лева – такси по тарифата към ТТРЗЧСИ към 08.07.2025г. Същата е получена от пълномощник на длъжника на 24.06.2025г.

Изпълнението е насочено срещу собствен на длъжниците недвижим имот – с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, ул.“Ген Колев“ № 100, вх.Г, ет.5, ап.15. На 03.12.2025г. е извършен опис на имота.

На 09.01.2026г. Д. С. е сезирала ЧСИ Захари Д. по изп.дело с молба вх.№ 404 с правно основание чл.454 от ГПК, с което е поискала спиране на действията по принудително изпълнение и вдигане на наложените обезпечителни мерки. Към молбата е приложила разписка за заплатена по сметка на съдебния изпълнител сума в размер на 546 евро, като е посочила, че представлява 20% от дълга. С молбата е декларирала, че се задължава да внася към съдебния изпълнител всеки месец по 10% от остатъка от дълга.

В становище по молбата вх.№ 404/09.01.2026г. взискателите са възразили срещу искането за спиране, предвид на това, че дългът на Д. С. е в размер на 6000 лева или 6067,75 евро, а 20% от него е 613,40 евро, а не внесената от длъжника сума от 546 евро.

С разпореждане на ЧСИ от 27.01.2026г. молбата на Д. С. за спиране на изпълнението на основание чл.454 от ГПК е оставена без уважение и е указана възможността отказът да се обжалва.

С разпореждане от същата дата /27.01.2026г./, съдебният изпълнител е разпоредил да се въведе правилния размер на дълга на длъжниците, тъй като при първоначалното въвеждане е допусната техническа грешка, и на длъжниците да се изпрати ПДИ за остатъка от дълга.

Пак на 27.01.2026г. до длъжниците Д. С. и А. И. са изпратени ПДИ съответно изх.

№ 1392 и № 1396, с които са уведомени, че поради техническа грешка задължението им е въведено в по-нисък размер от 3000 лева /1533,88 евро/. В ПДИ до Д. С. е указано е, че актуалния размер на дълга се увеличава със сумата от 1730,22 евро, включващ неолихваемо вземане в размер на 1533,88 евро и приети с разпореждане на ЧСИ от 27.01.2026г. разноски в размер на 196,34 евро. Посочено е, че общият размер на дълга към 27.01.2026г. е в размер на 4518,81 евро. С ПДИ до А. И. е посочено, че дългът и се коригира със сумата от още 1731,76 евро, от които неолихвяемо вземане в размер на 1533,88 евро и приети с разпореждане на ЧСИ от 27.01.2026г. разноски в размер на 197,88 евро. Посочено е, че общият размер на дълга й към 27.01.2026г. е в размер на 4547,93 евро. В ПДИ до Д. С. е указано, че молбата и с вх.№ 404/09.01.2026г. е оставена без уважение, както и възможността за обжалване на отказа за спиране на изпълнението. Новите покани за доброволно изпълнение са получени на 20.02.2026г. от пълномощника на длъжниците.

С молба вх.№ 3235/05.03.2026г. Д. С. е сезирала ЧСИ с нова молба за спиране на изпълнението по реда на чл.454 от ГПК. Към молбата е представено доказателство за довнесена по сметка на ЧСИ сума в размер на 208,26 евро, посочена като дължима разлика 3 над вече внесената сума и дължимата такава в размер на 20% от дълга.

С разпореждане от 16.03.2026г. ЧСИ е спрял изпълнителното производство по отношение на длъжника Д. С., на основание чл.454, ал.1 от ГПК. Същата е уведомена за спирането чрез пълномощника си на 19.03.2026г.

По жалбата на Д. С. срещу отказа на ЧСИ да спре изпълнението на основание чл.454 от ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК, но е лишена от правен интерес за жалбоподателя, която я прави процесуално недопустима.

Съгласно разпоредбата на чл.454 от ГПК, съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до деня предхождащ деня на публичната продан, длъжникът – физическо лице внесе 20 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листи и се задължи да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях.

Подадената на 09.01.2026г. от Д. С. молба за спиране на действията по принудително изпълнение е била придружена с платежно нареждане за сума в размер на 546 лева, която съобразно действителния размер на дълга по изпълнителния лист /3067,75 евро с равностойност от 6000 лева/ не представлява 20% от размера на дълга /613,55 евро/.

Следователно правилно съдебният изпълнител е оставил искането за спиране на изпълнението без уважение.

Отделно от това обаче, от материалите по изпълнителното дело става ясно, че на 05.03.2026г. жалбоподателката С. е довнесла дължимата сума и е подновила искането си за спиране на изпълнението, поради което с разпореждане от 19.03.2026г. съдебният изпълнител е спрял изпълнението на основание чл.454, ал.1 от ГПК, за което молителката е била надлежно уведомена. Независимо от постановеното уважаване на искането й за спиране на изпълнението, с уточняващата молба от 15.06.2026г. жалбоподателката Д. С. е заявила, че поддържа подадената жалба срещу отказа на ЧСИ за спиране по реда на чл.454, ал.1 от ГПК. Към датата на настоящото произнасяне не е налице действащ отказ на съдебния изпълнител за спиране на изпълнението по реда на чл.454 от ГПК, чиято законосъобразност да е предмет на допустим съдебен контрол. Напротив, постановеното на 19.03.2026г. спиране на изпълнението на соченото от жалбоподателката основание – чл.454 от ГПК я лишава от правен интерес да обжалва по-рано постановен отказ, поради което жалбата като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.

По жалбите на Д. С. и А. И. срещу отказа на ЧСИ от 15.05.2026г. да намали възложените в тяхна тежест с постановление, обективирано в покана за доброволно изпълнение от 27.01.2026г. разноски в размер на по 196,34 евро.

Видно е от съпоставката на данните от изпратените на длъжниците ПДИ от 03.04.2025г. и от 27.01.2026г., че е извършената корекция на въведените в използвания софтуерен продукт данни за размера на дълга на всеки един от длъжниците – 3067,75 евро 4

/равностойност на сумата от 6000 лева дължима от всеки от длъжниците/, вместо първоначално въведения 1533,88 евро /с равностойност 3000 лева/. Поправянето на допуснатата техническа грешка относно размера на дълга е не само право, но и задължение за съдебния изпълнител, който цели да обезпечи законосъобразното развитие на процеса по принудително изпълнение в това число и правото на взискателя да получи вземането си за сумата по издадения изпълнителен лист. Горното безспорно предполага данните за размера на дълга да бъдат коректно въведени в деловодната му система. Неоснователни са възраженията на жалбоподателите, че след получаване на първоначалните ПДИ размерът на задължението е бил променен и това е рефлектирало върху размера на приетите разноски.

Видно е, че размерът на дълга е коригиран в съответствие с посочения в изпълнителния лист, което не обуславя автоматични извод за незаконосъобразност на начислените разноски.