Решение № 260377 от 15.12.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./…...12.2020 год. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р

О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ТОНИ КРЪСТЕВ при секретар Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1738 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове от „Юробанк България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, "Околовръстен път" № 260, срещу К.Д.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, К.К.Д. (погрешно посочен в исковата молба като К.К.Г.), ЕГН **********, чрез законния му представител К.Д.Г., ЕГН **********, и Д.К.Д. (погрешно посочен в исковата молба като Д. К.Г.), ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, последните двама – в качеството им на наследници по закон на П.Г.Г.(с предишна фамилия К.), ЕГН **********, починала на 18.04.2011 г., за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца следните суми: - главница в размер 43 368,92 евро (четиридесет и три хиляди триста и шестдесет и осем евро и 92 евроцента); - договорни лихви в размер на 6 355,46 евро (шест хиляди триста петдесет и пет евро и 46 евроцента) за периода 13.11.2018 г. до 16.10.2019 г.; - такси в размер 145,00 лева (сто четиридесет и пет лева) за периода 14.12.2018 г. до 16.10.2019 г.; - имуществени застраховки в размер на 50,95 евро (петдесет евро и 95 евроцента), за периода 14.12.2018 г. до 16.10.2019 г.; на основание Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот HL ***/17.05.2007 г., сключен между „Българска пощенска банка“ АД, от една страна, и К.Д.Г. и П.Г.К. като кредитополучатели, от друга страна.

Ищецът твърди, че по силата на Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот HL ***/17.05.2007 г. е предоставил на кредитополучателите 52 500 евро при уговорени в договора годишна лихва, с краен срок за погасяване 04.06.2042 г. на ежемесечни анюитетни вноски в размер на 317,18 евро, включващи главница и лихва. На 03.10.2007 г. вземането било прехвърлено с договор за цесия на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД. На 04.10.2011 г. било сключено допълнително споразумение към договора за кредит. На 05.03.2014 г. вземането било прехвърлено с договор за цесия от „Бългериън ритейл сървисиз“ АД на „Юробанк България“ АД. Твърди, че за втората цесия кредитополучателите били уведомени на 26.01.2018 г. Сочи, че „Българска пощенска банка“ АД и „Юробанк И Еф Джи България“ АД са предишни наименования на „Юробанк България“ АД. Сочи, че към 08.10.2018 г. кредитополучателите имали просрочени задължения в общо в размер на 1 102,99 евро. Твърди, че на основание чл. 18 от договора за кредит с нотариална покана, връчена на 13.11.2018 г. на К.Д.Г. и наследниците на П.Г.К. чрез пълномощник – адвокат на адресата, е обявил кредита за предсрочно изискуем. Претендира солидарно осъждане на ответниците да заплатят посочените в исковата молба суми, тъй като кредитополучателите били солидарно задължени по силата на договора за кредит.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците не са подали писмен отговор.

В съдебно заседание на 06.11.2020 г. ответниците са направили при условие на евентуалност възражение за прихващане на сумата, която се дължи към датата на предсрочната изискуемост в размер на 44 296.60 евро, със сумата, която е надвнесена от кредитополучателите към същата дата, а именно: 5 106,14 евро според заключението на вещото лице.

В съдебно заседание и представена писмена защита процесуалният представител на ответника поддържа направените в първото съдебно заседание възражения по основанието и размера на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.

235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

От приетия като доказателство Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот HL ***/17.05.2007 г. се установява, че ищецът „Юpoбaнк България" АД с предишно наименование “Българска пощенска банка” АД (БПБ АД) е поел задължение да предостави на ответника К.Д.Г. и на П.Г.К. в качеството им на кредитополучатели кредит в размер на 52 500,00 евро за покупка на недвижим имот – жилище и за други разплащания със срок за издължаване 420 месеца като кредитът се олихвява с годишен лихвен процент равен на сбора от базовия лихвен процент (БЛП) на БПБ АД и договорна надбавка от 0,5 пункта като към момента на предоставяне на кредита уговорената между страните годишна лихва е в размер на 6,5 %. Издължаването на кредита следвало да се извърши на равни месечни анюитетни вноски всяка в размер на 317,18 евро. Съгласно чл. 6, ал. 3 от договора за кредит, в случай, че по време на действието на договора банката промени базовия лихвен процент, размерът на погасителните вноски се променя автоматично, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. Съгласно чл. 3, ал. 5 действащият БЛП на БПБ не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Страните са уговорили неустойка за забава върху всяка просрочена сума (за лихва и/или главница) в размер на наказателна надбавка от 10 пункта. При предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателите дължат такса в размер на 4 % върху предсрочно погасената главница. Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора, при непогасяване на която и да е вноска по кредита и при неизпълнение на друго задължение по договора банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Ал. 2 на същия член предвижда автоматична предсрочна изискуемост при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски изцяло или частично.

Не е спорно, а и от представената справка от НБД “Население” се установява, че кредитополучателката П.Г.Г.(с предходна фамилия К.) е починала на 18.04.2011 г. От същата справка се установява, че към момента на смъртта й същата е била съпруга на К.Г., а ответниците К.К.Д. и Д.К.Д. са нейни синове.

С допълнително споразумение от 04.10.2011 г. подписано между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и ответника К.Г. е договорено изменение в лихвения процент като е посочено, че същият е преференциален и е равен на БЛП на Юробанк И Еф Джи намален с 0,55 пункта или 8,45 % към момента на подписване на анекса.

По делото е прието като доказателство и допълнително споразумение от 02.07.2015 г. подписано между „Юробанк България“ АД и ответника К.Г., в което е посочен актуалния размер на задълженията по договора за кредит и е уговорена годишна лихва в размер на 5 %, на база 6 месечен Юрибор и фиксирана надбавка от 4,95 пункта, като минималният лихвен процент е определен на 5 % Уговорено е още, че при пълно или частично предсрочно погасяване на кредита кредитополучателят няма да дължи такса.

С нотариална покана № 81, том 2, рег. № 5608/08.10.2018 г. на нотариус рег.

№ 124 на НК, ответниците са уведомени, че в резултат на неизпълнение на задълженията им по договора за кредит и формирани просрочия към 04.10.2018 г. в общ размер 1102,99 евро Юробанк България АД обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем и кани кредитополучателите доброволно да погасят дължимите суми. Поканата е връчена на 13.11.2018 г. чрез адвокат А.К.. Получаването на нотариалната покана се признава от процесуалния представител на ответника К.Г. в първото по делото заседание.

Представена е по делото и нотариална покана № 171, т. 2, рег. № 5009/2017 г. на нотариус рег. № 124 на НК, с която ищецът уведомява ответниците, че с договор за цесия от 03.10.2007 г. вземанията по договора за кредит са прехвърлени на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. Поканата е връчена на 26.01.2018 г. чрез адвокат А.К.. С последваща нотариална покана № 36, т. 1, рег. № 604/2018 г. на нотариус рег. № 124 на НК, ищецът уведомява ответниците, че с договор за цесия от 05.03.2014 г. вземанията по договора за кредит са прехвърлени от „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД на „Юробанк България“ АД. Според извършеното нотариално удостоверяване поканата е връчена на 20.04.2018 г. по реда на чл. 47, ал., вр. ал. 5 от ГПК.

Представени са по делото договор за цесия от 03.10.2007 г. и договор за цесия от 05.03.2014 г. (л. 199-211), по силата на които вземанията по договора за кредит са прехвърлени съответно на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и обратно на „Юробанк България“ АД.

По делото са приети заключения на вещото лице Ж.Т. по допуснати първоначална и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, които на основание чл. 202 от ГПК съдът кредитира съобразно изложеното по-долу, в т.ч. направените от вещото лице устно в о.с.з. на 06.11.2020 г. допълнителни уточнения. Според първоначалното заключение, процесният жилищен кредит е усвоен на 04.06.2007 г. в размер на 52 500,00 евро по разплащателната сметка на К.Г., като усвоената сума е разходвана по начина, уговорен в чл. 1 от договора за кредит. Според счетоводните записвания на банката към 04.10.2018 г. просрочените задължения по договора за кредит са в общ размер 1102,99 евро, като с дата 13.11.2018 г. банката е отразила, че целият кредит е предсрочно изискуем. Преди обявяване на предсрочната изискуемост се установяват забавени три погасителни вноски, които кредитополучателят изцяло е погасил на 13.11.2018 г. Погасителната вноска с падеж 04.11.2018 г. е погасена частично на 03.12.2018 г. и на 13.12.2018 г. Според първоначалното заключение размерът на неиздължената главница е 43368,92 евро, а на лихвата – 6355,32 евро за периода 13.11.2018 - 16.10.2019 г.; таксите за администриране на просрочен кредит са 145 лева, а задълженията за имуществена застраховка – 50,90 евро.

Във връзка с направено в първото съдебно заседание възражение за неправилно начисляване на договорна лихва в по-голям размер от дължимия с оглед неравноправност на клаузата от договора даваща право на банката едностранно да променя размера на БЛП, е допусната допълнителна експертиза със задача да изчисли размера на анюитетните вноски без да взима предвид извършени от банката едностранни увеличения на лихвения процент.

Видно от допълнителното заключение, оспорено от ищеца, което съдът изцяло кредитира като компетентно и безпристрастно, след предоставяне на кредита банката няколкократно едностранно е увеличавала базовия лихвен процент. След извършени самостоятелни изчисления при запазване на първоначално договорения лихвен процент до датата на допълнителното споразумение от 02.07.2015 г. вещото лице е установило, че внесените от кредитополучателя суми са напълно достатъчни за покриване на всички вноски по кредита, като към 04.10.2020 г. кредитополучателят би следвало да разполага със сумата от 1791,49 евро по разплащателната си сметка в банката.

С оглед на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Представеният договор установява по несъмнен начин възникването на валидно правоотношение между ищеца, от една страна, и ответника К.Г. и покойната му съпруга П.Г., на основание договор за кредит. Предоставянето на кредита на кредитополучателя и размера на усвоената сума са безспорно доказани посредством приетото по делото заключение на вещото лице.

По възражението за неравноправност на клаузите даващи право на кредитора да променя едностранно размера на възнаградителната лихва съдът намира следното:

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент за жилищни кредити в евро (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 0,5 пункта. Посочено е, че към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредит в евро е в размер на 6,0 %. Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора действащият БЛП на банката за евро не подлежи на договаряне и промените за него стават незабавно задължителни за страните.

Съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.