Решение № 133 от 15.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Бургас, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Г.а Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20262100600240 по описа за 2026 година

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на защитника на подсъдимата Й. И. Н., адв.С. К. от АК - Бургас против решение № 824/05.11.2025г., постановено по н.ч.х.д. № 4811/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас.

С посоченото първоинстанционно решение подс.Й. И. Н. е призната за виновна в това, че на 21.08.2023г. в гр.С., на ул.“В. м.“ в близост до №*, посредством ритане в областта на крака и нанасяне на удар с ръка по рамото,последвани от нанасяне на ритници по тялото, причинила на Л. Д. В., охлузвания в областта на ляв лакът и ляво коляно, драскотини в областта на гърба, болки в главата, кръста, гърба, корема и първи пръст на дясната ръка, които наранявания са реализирали медико-биологичния признак - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - лека телесна повреда - престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК, съдът я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание - ГЛОБА в размер на 1 000лв.

Подсъдимата Й. И. Н. била осъдена да заплати на частната тъжителка Л. Д. В. сумата в размер на 1 500лв. за причинени неимуществени вреди болки и страдания от повдигнатото обвинение по чл.130, ал.2 от НК, ведно 1 със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на деянието - 21.08.2023г. до пълното й изплащане,като е отхвърлил предявения граждански иск до размера от 3 000лв. В тежест на подсъдимата са присъдени и направените по делото съдебни разноски в размер на 692 лв.

Във въззивната жалба, изходяща от адв.С. К. като защитник на подсъдимата Н.,се излагат аргументи, че атакуваният съдебен акт е неправилен, поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Материалният закон бил приложен неправилно, тъй като събраните в хода на наказателното производство доказателства не установявали по безспорен начин виновността на Н., като съдът бил тълкувал превратно доказателствената съвкупност.Отправя се искане на основание чл.336, ал.1, т.3 вр. с чл.334, т.2 от НПК, въззивният съд да отмени обжалваното решение и да оправдае Н., като отхвърли изцяло предявения граждански иск и да присъди на жалбоподателката направените по делото съдебни разноски.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимата - адв.С. К. от БАК поддържа въззивната жалба с всички изложени в нея съображения.Твърди се,че съдът е постановил своето решение въз основа на заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза, която установявала единствено наличието на охлузване в областта на ляв лакът, ляво коляно и драскотини, като що се отнасяло до болките в главата, кръста и корема - това били недоказани твърдения.Прави се собствен анализ на доказателствената съвкупност и в частност на свидетелските показания, като се твърди, че същите не обосновават виновността на подсъдимата.

Жалбоподателката - подсъдима Н., редовно призована, не се явява.

Адв.В. В. от БАК, като повереник на частната тъжителка Л. Д. В. моли въззивният съд да остави без уважение депозираната въззивна жалба против постановеното решение, тъй като се доказало по безспорен начин извършено престъпление от страна на подсъдимата, като частната тъжителка била удряна, съборена на земята и ритана и по този начин й били причинени телесни увреждания. Тези факти и обстоятелства се установявали чрез разпита на св.Тодор Г..Моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.

Частната тъжителка Л. Д. В., редовно призована, не се явява в последното по делото заседание.

Бургаският окръжен съд,след цялостна проверка на решението, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК намира, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т.2 от НПК, което налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В частната тъжба депозирана пред Бургаски районен съд се излагат факти и обстоятелства за претендирано престъпно деяние, което се преследва по частен път, извършено на 21.08.2023г. спрямо пострадалата Л. В., изразяващо се в ритане в крака, удар с ръка по рамото от страна на 2 подсъдимата Н..Вследствие на това пострадалата изпитала много силна болка и загубила равновесие, поради което паднала и си ударила гърба, главата, лакътя и коляното.Опитала да стане, но Н. продължила да я рита по тялото, докато била на земята. Правната квалификация, която е дадена на престъпното деяние в тъжбата е по чл.130, ал.2 от НК.

В съдебният протокол от 27.11.2024г., съдът е докладвал частното обвинение първоначално като е приел правна квалификация по чл.130, ал.1 от НК - за това,че н а 21.08.2023г. в гр.С.,на ул.“В. м.“ в близост до №*, посредством ритане в областта на крака и нанасяне на удар с ръка по рамото, последвани от нанасяне на ритници по тялото, причинила на Л. Д. В., охлузвания в областта на ляв лакът и ляво коляно, драскотини в областта на гърба, болки в главата, кръста, гърба, корема и първи пръст на дясната ръка, които наранявания са реализирали медико-биологичния признак - временно разстройство на здравето, неопасно за живота,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - лека телесна повреда.

В същото съдебно заседание е изменил доклада си,като е докладвал, че се касаело за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК /така както е описано в частната тъжба /.

С атакуваното първоинстанционно решение, подс.Н. е призната за виновна именно в престъпление, което изпълва обстоятелствено престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК, но съдът е дал правна квалификация по чл.130, ал.2 от НК.

При това положение в самата диспозитивна част на решението, въззивният съд констатира противоречие при изписване на правната квалификация на деянието, тъй като обстоятелствено е описано,че се касае за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК - нараняванията реализирали медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, но е посочена правна квалификация по чл.130, ал.2 от НК.

Това противоречие е задълбочено и в приложените мотиви към решението.Съдът е кредитирал заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза, като е характеризирал причинените телесни увреждания на частната тъжителка като такива по чл.130, ал.1 от НК, независимо,че в заключението е отразено,че са получени телесни увреждания, причинили болка, които го характеризират като леки телесни повреди по см. на чл.130, ал.2 от НК. По този начин се създава съществено противоречие и в диспозитивната и мотивна част на съдебния акт и се нарушава правото на защита на подсъдимата и възможността й да разбере за какво точно престъпно деяние е предадена на съд и осъдена, както и каква е била точната правна квалификация по която съдът е извършил индивидуализацията на наказанието /макар да е вписано в мотивите,че е по чл.130, ал.2 от НК/ и я е освободил от наказателна отговорност. Допуснатото процесуално нарушение, следва да се приравни на липса на мотиви към така постановената първоинстанционна присъда. Макар и формално към присъдата да са изложени мотиви, по същество същите са противоречиви, до степен приравняваща ги на липса на 3 такива.

Видът и характерът на допуснатите процесуални нарушения в съдебното производство са съществени и не позволяват тяхното отстраняване в рамките на въззивния контрол.Това налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС- Бургас и отстраняването им при повторното разглеждане на делото.

По тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и делото върнато за разглеждане от друг състав на същия съд.

Мотивиран от горното и на основание чл. 335, ал.2, вр. чл. 348, ал. 3, т.

1 и т.2 вр. с чл. 334, т.1 от НПК, Бургаският окръжен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 824/05.11.2025г., постановено по н.ч.х.д. № 4811/2023г. по описа на Районен съд - Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4