Решение № 3 от 16.02.2023, Районен съд - Чепеларе

Решение № 3/16.02.2023 г. по гр. д. № 173/2022г.

Съдия-докладчик: Славка Гемишева

С подадената искова молба е предявен отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът Г. К. П. с ЕГН ********** твърди, че е законен наследник на К.К.П. /починал на .... год./, който приживе придобил от Ликвидационен съвет – гр.Чепеларе правото на собственост върху следния обект: Летен заслон /обор/, находящ се в местността „....“ в гр.Чепеларе, след спечелен търг за сумата от 20800 лева. За покупко – продажбата бил подписан договор от 08.12.1994 год. между него и председателя на Ликвидационния съвет.

Съгласно одобрените КККР на гр.Чепеларе понастоящем имота, представлява сграда с идентификатор №80371.7.... със застроена площ от 442 кв.м., с предназначение:

Селскостопанска сграда, брой етажи: 1, построена в поземлен имот с идентификатор №80371.7.... с площ от 1000 кв.м., с административен адрес по КККР: гр. Чепеларе, местност „....“, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване:

За друг вид производствен, складов обект, с номер ..... От момента на закупуване на имота през 1994 год. наследодателят му владял имота непрекъснато, несмущавано и го е стопанисвал до смъртта си през 2005 год., ведно с всички подобрения и приращения в него по силата на чл.92 от ЗС, в качеството му на собственик, т.е. К.П. е установил фактическа власт както върху закупената от него сграда, така и върху земята от сключването на договора за покупко-продажба на 08.12.1994 год. Имота се е ползвал за мандра, където овчарите водели овцете си, издоявали ги и са приготвяли на място сирене, извара и други млечни продукти. В близост до процесния имот, наследодателят на ищеца имал и друг имот с построена в него сграда, използвана от цялото му семейство като лятна къща за отдих, както и за отглеждане на животни, като именно това била и причината наследодателят му да закупи от Ликвидационния съвет процесния имот. След смъртта на наследодателя неговите наследници, в това число и ищеца, са продължили да владеят имота и да упражняват фактическа власт върху него докато преди няколко години, законните наследници на К.П. предоставили на ответника за ползване процесния имот с уговорката, че ще отглежда в него овце, ще поддържа сградата и вместо наем, ще предоставя средства за поддържането на намиращия се в близост параклис, поддържан изцяло от семейството на К.П., където на църковен празник се организирал курбан и се събирали много хора. Впоследствие ищеца разбрал, че ответника Н.С. се е снабдил с констативен нотариален акт за имота по силата на давностно владение въпреки, че не били налице предпоставките на чл.79 от ЗС. Твърди, че ответникът е ползвал имота, но той е бил единствено и само държател на същия, а не владелец. Възползвайки се от одобрените през 2006 год. КККР на гр.Чепеларе, в които не бил посочен собственик на имота, ответникът позовавайки се на изтекла в негова полза давност се е снабдил с титул за собственост върху процесния имот. Моли съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответника не е собственик на сграда с идентификатор №80371.7.... със застроена площ от 442 кв.м. по КККР на гр.Чепеларе, общ.Чепеларе, обл. Смолян, одобрени със Заповед №РД-1857/28.08.2006 год. на Изпълнителния директор на АГКК гр.София, с последно изменение засягащо сградата със Заповед №18- 12311/03.11.2021 год. на Началника на СГКК гр.Смолян, с предназначение: Селскостопанска сграда, брой етажи: 1, ведно с прилежащия към нея терен, а именно: поземлен имот с идентификатор № 80371.7.... с площ от 1000 кв.м., с административен адрес по КККР на гр.Чепеларе, местност „....“, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект, стар ..... На основание чл.537 ал.2 ГПК се иска съда да отмени издаденият констативен нотариален акт №121, том 1, рег.№882, дело №120 от 04.05.2022 год. по описа на Нотариус Х.Д. с рег.№ ...по регистъра на НК на РБ, вписан в Службата по вписванията с 1 вх. рег.№ 312, под акт №193, том 1, дело №188/04.05.2022 год. С предявения иск е направено и искане за налагане на обезпечителна мярка чрез налагане на възбрана върху посочения имот, което е уважено от съда и е издадена обезпечителна заповед №3/15.09.2022 год.

Ответникът Н. Д. С. с ЕГН ********** е подал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК, като недопустим тъй като не е предявен от всички наследници на К.К.П., както и че защитата на ищеца следвало да бъде на друго правно основание, понеже владението върху имота се осъществява от ответника. Оспорва иска като неоснователен, като твърди, че наследодателя на ищеца никога не е бил собственик на имота. Не оспорва факта, че наследодателя на ищеца заедно с още две лица е участвал в търга за продажба на имота проведен на 08.12.1994 година и за спечелил търга е обявен К.К.П., за сумата от 20800 лева. Протокола от търга бил подписан от комисия, състояща се от петима души. Издадена е фактура № 380 от 19.12.1994 год. за заплатен - Летен заслон „....” на стойност 20 800 лева. Съставен е договор от 08.12.1994 година за извършена покупко - продажба между ТКЗС град Чепеларе представляван от ЛС и К.К.П., преди да е заплатена сумата за имота. Освен това договорът бил подписан само от две лица като продавачи - П.Б. и В.К.. В договора не било посочено кои лица са включени в ликвидационният съвет на ТКЗС Чепеларе и дали подписалите го са имали право да го подпишат, като членове на ЛС. Освен това ликвидационните съвети се състояли от трима или от повече от трима членове, със задължително включен в състава им юрист, при което наред с посочените по-горе пороци, неучастието на всички членове на ЛС в продажбата прави договора нищожен. В този смисъл оспорва представеният договор и моли съда да прогласи неговата нищожност. Излагат се твърдения, че договорите за продажба на имоти на ТКЗС, които не страдали от посочените по-горе пороци, не прехвърлят собствеността върху имота. Това е така, защото ТКЗС в ликвидация не били държавни и не можели да прехвърлят собственост върху недвижими имоти по облекченият режим на тогава действащият ЗДС. Освен това договорът е без нотариална заверка на подписите и не е вписан. Те давали единствено и само на ползващият ги, да му служат като начало на давностно владение. Именно в тази насока е трайната съдебна практика на PC Чепеларе, продължена след това и от Нотариуса с район на действие - PC Чепеларе. По отношение на приложения към исковата молба списък на хората дали пари за закупуване на обора в местността „....”, твърди, че същият навеждал на извод, че обектът описан в исковата молба не е закупен единствено и само от наследодателя на ищеца, а с участието и на лицата посочени в списъка. Това било така, защото непосредствено след закупуването тези лица са ползвали летният заслон заедно при отглеждане на животните си - овце. Дори заслона е бил вътрешно преграден на отделни обекти, като всеки един от тези които са дали пари за закупуването му самостоятелно го е ползвал. Това е траело в период около десетина години, след което тази неформална кооперация се е разтурила, и процесният заслон останал безстопанствен. Ответника твърди, че се настанил в тази сграда, тъй като е селскостопански производител, отглеждал е и продължава да отглежда в сградата овце. Това траело повече от петнадесет години със знанието и съгласието на първият вече починал син на общия наследодател, а именно - Н.К.П., който лично предал на ответника находящите се у него документи за имота към онзи момент. През всичките тези повече от петнадесет години, ответника владеел имота като свой - извършил основен ремонт на сградата, поддържал я и продължава да я поддържа, тъй като ако не правел това досега щяла да рухне. Сочи, че за ремонтирането и поддържането на сградата през целият този период никой не му е пречил, при което е станал негов собственик и издаденият в негова полза констативен нотариален акт не следва да бъде отменян. Отрича да е имал уговорки с наследодателят на ищеца, както и със самият ищец, да ползва имота като вместо наем да дава полагащото се за поддръжката на намиращият се наблизо параклис. Твърди, че съгласно съставения констативният нотариален акт е признат за собственик единствено и само на процесната сграда. Счита, че 2 предявеният иск за имота, върху който е построена сградата е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, защото той никога не бил продаван на наследодателя на ищеца, а видно от представената скица от СГКК Смолян същият е собственост на ДПФ - МЗГ и не може да бъде придобит по давност.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от пълномощника на ищеца адв.Н.П., като по отношение на исковата претенция в частта за поземления имот на основание чл.232 ГПК иска е оттеглен и производството в тази част е прекратено с протоколно определение №117/24.11.2022 год. Внесена е и писмена защита в подкрепа на предявения иск.

За ответника адв.Б. К. оспорва иска. Както с внесения писмен отговор, така и в представената писмена защита се прави възражение за недопустимост на исковата претенция по съображения, че ищецът е следвало да заяви претенцията си като осъдителен иск по чл. 108 от ЗС, от какъвто има интерес. Оспорва се и основателността на иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищеца е наследник на К.К.П., починал на ....год., което е видно и от приложеното удостоверение за наследници изх. №201/28.06.2022 год. издадено от Община Чепеларе. Освен ищеца, наследник на К.П. е и Н.К.П., починал на .... год.

Видно от протокол от 08.12.1994 год. на същата дата е проведен първи търг с явно наддаване на обект „Летен заслон ....“, собственост на ТКЗС – гр.Чепеларе при определена начална цена 19 200 лева. Търга е проведен от комисия в състав П.Б., В.К., К.С., В.П. и Б.С.. В търга взели участие трима участници - К.К. П., С.Н.Р. и Димитър Зл. С.. За спечелил търга комисията е обявила участника К.К. П. за сумата от 20 800 лева. Протокола бил подписан от всички членове на комисията и подпечатан с печат на „АПК – Чепеларе“.

На 08.12.1994 год. бил сключен договор за покупко - продажба между ТКЗС – гр.Чепеларе, представляван от Ликвидационния съвет, като продавач от една страна и К.К.П. като купувач от друга страна на обект „Летен заслон ....“ за сумата 20 800 лева. Договора бил подписан от купувача, а от страна на продавача бил подписан от П.Б. и В.К.. С фактура №380/19.12.1994 год. продажната цена на обекта в размер на 20 800 лева била заплатена на ТКЗС – Чепеларе от купувача К.П..

По делото е представен от ищеца списък на хората дали пари за закупуване на обора в местността „....“ общо 28 на брой срещу името на всеки един е записана сумата от 1000 лева.

От приетата по делото справка за ръководните длъжностни лица при ТКЗС гр.Чепеларе за периода от 01.03.1992 год. до 31.05.1995 год. е видно, че председател на ЛС бил П.Б.А., а членове – Г.Н.К., В.Н.К. и С.Г.С.. Видно от същата справка А., К. и К. са назначени на 28.02.1992 год., а С. – на 29.04.1992 год., след което на 21.06.1992 год. С.С. е освободена, а на 01.05.1993 год. е освободен Г.К..

С нотариален акт №121, том I, рег.№882, дело №120 от 04.05.2022 год. по описа на Нотариус Х.Д. с рег. № ...по регистъра на Нотариалната камара на РБ, вписан в Службата по вписванията – Чепеларе с вх. рег. №312, акт №193, том I, дело №188 от 04.05.2022 год.

Н.Д.С. е признат за собственик по давностно владение на сграда с идентификатор 80371.7.... съгласно одобрените КККР на гр.Чепеларе, представляваща едноетажна селскостопанска сграда с площ 442 кв.м., находяща се в местността „.......“ в землището на гр.Чепеларе, разположена в поземлен имот с идентификатор 80371.7.... с площ 1000 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, с номер по преходен план ...., при съседи: 80371.7…, 80,371.11…., 80371.7…., 80371.7…..